ФК Цървена звезда
Цървена звезда | ||||
Фудбалски клуб Црвена звезда | ||||
Емблема на футболния клуб | ||||
Прозвище | „Звезда“ „белградчани“, „звездашите“ „червено-белите“, „Делие“ | |||
---|---|---|---|---|
Основан | 4 март 1945 г. | |||
Държава | Сърбия | |||
Стадион | Райко Митич | |||
Капацитет | 53 000 | |||
Президент | Светозар Михайлович | |||
Старши треньор | Владан Милойевич | |||
Първенство | Сръбска суперлига | |||
2023/24 | Шампион | |||
Спонсор | Газпром | |||
Екипировка | Macron | |||
Уебсайт | www.crvenazvezdafk.com | |||
Екипи и цветове | ||||
| ||||
ФК Цървена звезда в Общомедия |
Футболен клуб „Цървена звезда“ (на сръбски: Фудбалски клуб Црвена звезда или Futbalski klub Crvena zvezda) е най-популярният клуб в Сърбия като феновете му са 43% от населението. Играе мачовете си в Белград на стадион „Цървена звезда“ (наричан „Мала Маракана“ по името на известния стадион „Маракана“ в Рио де Жанейро).
История
[редактиране | редактиране на кода]Клубът е създаден на 4 март 1945 г. като Младежки клуб по физическа и обществена култура със седем спортни секции – лека атлетика, гребане, баскетбол, волейбол, футбол, шах и плуване. На същия ден е изигран и първия футболен мач на новосъсдадения отбор. Съперник е бил Първи батальон на Втора сръбска армия. Двубоят завършва 3:2 за Звезда. 2 гола вкарва Томашевич, а един Печенчич. Седмица по-късно Цървена звезда играе срещу тимът на Английската армия и печели с 12:0. В годината си на създаване „звездашите“ изиграват 36 мача, от които печелят 30, 5 завършват наравно и губят само един-от румънския национален отбор с 1:2 на 24 септември 1945 г. в Тимишоара.
„Цървена звезда“ е единственият сръбски отбор, който е печелил европейски клубен трофей. През 1991 г. в Бари, Италия те завоюват КЕШ. Същата година в Токио отбора печели и Междуконтиненталната купа. отборът обаче губи финала за Суперкупа на Европа от носителя на КНК – Манчестър Юнайтед. Цървена звезда има и финал за Купа на Уефа през 1979 г., който губи от Борусия Мьонхенгладбах. Звезда има и 33 шампионски титли на страната си.
Феновете на „Цървена звезда“ са наричани „Делие“ (на сръбски: делије – „героите“). Много звезди на световния футбол са тръгнали от този клуб: Деян Савичевич, Владимир Югович, Синиша Михайлович, Дарко Панчев, Деян Станкович, Неманя Видич и Никола Жигич.
Срещи с български отбори
[редактиране | редактиране на кода]„Цървена звезда“ се е срещал с български отбори в официални и приятелски срещи.
„Ботев“ (Пловдив)
[редактиране | редактиране на кода]„Литекс“
[редактиране | редактиране на кода]„Локомотив“ (Пловдив)
[редактиране | редактиране на кода]„Лудогорец“
[редактиране | редактиране на кода]С „Лудогорец“ се е срещал четири пъти. Първият мач е контрола на 14 ноември 2015 г. в Разград като срещата завършва 3 – 1 за „Лудогорец“ [1]. През 2016 г. двата отбора се срещат във втория кръг на квалификациите за Шампионска лига. Първата среща в Разград се играе на 26 юли и завършва 2 – 2 [2]. На 2 август в Белград реванша завършва със същия резултат в редовното време 2 – 2, но в продълженията „Лудогорец“ вкарва два гола и с краен резултат 4 – 2 и общ 6 – 4 отстранява съперника си и продължава в Шампионска лига [3]. Четвъртият мач е контрола на 2 февруари 2019 г. в турския курорт Белек като срещата завършва 3 – 1 за „Цървена звезда“ [4].
ЦСКА
[редактиране | редактиране на кода]С ЦСКА Цървена звезда играе през 1957 г. в четвъртфинал за КЕШ. В първата среща звездашите побеждават с 3:1 в Белград, а във втората губят с 2:1 в София, така с общ резултат 4:3 продължават напред в турнира. Освен официалните срещи през 1950-те години Цървена звезда и ЦСКА играят общо 6 контроли на разменено гостуване като резултатът от тези срещи са 3 победи за ЦСКА и 3 равенства. Последната контрола играна между двата отбора е на 5 февруари 2003 г. в Анталия, като Звезда побеждават бъдещият български шампион с 4:0.[5]
Известни играчи
[редактиране | редактиране на кода]Съставът, спечелил КЕШ през 1991 г.
[редактиране | редактиране на кода]Вратари | |
---|---|
Милич Йованович | |
Жекло Калуджерович | |
Стеван Стоянович (кап.) |
Защитници | |
---|---|
Миодраг Белодедич | |
Слободан Марович | |
Ивица Момчилович | |
Илия Найдоски | |
Душко Радинович | |
Рефик Шабанович | |
Горан Василевич |
Халфове | |
---|---|
Владимир Югович | |
Синиша Михайлович | |
Роберт Просинечки | |
Деян Савичевич | |
Влада Стошич | |
Раде Тошич |
Нападатели | |
---|---|
Драгиша Бинич | |
Владан Лукич | |
Дарко Панчев |
Други известни играчи
[редактиране | редактиране на кода]- Куле Ачимович
- Перица Огненович
- Деян Станкович
- Деян Стефанович
- Никола Жигич
- Неманя Видич
- Илия Ивич
- Дарко Ковачевич
- Бошко Янкович
- Славолюб Муслин
- Владимир Стойкович
- Деян Петкович
- Душан Савич
- Аилтон
- Такаюки Судзуку
- Хамину Драмани
- Драголюб Шекуларац
- Драган Джаич
- Райко Митич
- Марко Гружич
Известни треньори
[редактиране | редактиране на кода]- Бранко Станкович
- Миша Павич
- Милян Милянич
- Гойко Жеч
- Люпко Петрович
- Драгослав Шекуларац
- Владимир Петрович
- Милорад Косанович
- Славолюб Муслин
- Валтер Дзенга
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]Държава | Брой | Година | |||
---|---|---|---|---|---|
Национални трофеи – 63 | |||||
Шампиони – 35 (рекорд) | |||||
Първенство на НР Сърбия | Шампион | 1 | 1945/46 | ||
Други | 0 | / | |||
Първенство на СФР Югославия (1945 – 1991) | Шампион | 19 | 1951, 1952/53, 1955/56, 1956/57, 1958/59, 1959/60, 1963/64, 1967/68, 1968/69, 1969/70, 1972/73, 1976/77, 1979/80, 1980/81, 1983/84, 1987/88, 1989/90, 1990/91, 1991/92 | ||
Вицешампион | 9 | 1948/49, 1950, 1952, 1960/61, 1971/72, 1977/78, 1981/82, 1985/86, 1988/89 | |||
Трети | 7 | 1946/47, 1953/54, 1964/65, 1973/74, 1974/75, 1978/79, 1986/87 | |||
Първенство СР Югославия (1992 – 2003) | Шампион | 3 | 1994/95, 1999/00, 2001/01 | ||
Вицешампион | 7 | 1992/93, 1993/94, 1995/96, 1996/97, 1997/98, 2001/02, 2002/03 | |||
Трети | 1 | 1998/99 | |||
Първенство на Събия и Черна Гора (2003 – 2006) | Шампион | 2 | 2003/04, 2005/06 | ||
Вицешампион | 1 | 2004/05 | |||
Трети | 0 | / | |||
Първенство на Сърбия | Шампион | 10 | 2006/07, 2013/14, 2015/16, 2017/18, 2018/19, 2019/20, 2020/21, 2021/22, 2022/23, 2023/24 | ||
Вицешампион | 7 | 2007/08, 2009/10, 2010/11, 2011/12, 2012/13, 2014/15, 2016/17 | |||
Трети | 1 | 2008/09 | |||
Национални купи – 28 (рекорд) | |||||
Купа на СФР Югославия | Носител | 12 | 1948, 1949, 1950, 1957/58, 1958/59, 1963/64, 1967/68, 1969/70, 1970/71, 1981/82, 1984/85, 1989/90 | ||
Финалист | 7 | 1952, 1954, 1972/73, 1979/80, 1983/84, 1987/88, 1990/91 | |||
Купа на СР Югославия | Носител | 7 | 1992/93, 1994/95, 1995/96, 1996/97, 1998/99, 1999/00, 2001/02 | ||
Финалист | 3 | 1991/92, 2000/01, 2002/03 | |||
Купа на Сърбия и Черна гора | Носител | 2 | 2003/04, 2005/06 | ||
Финалист | 1 | 2004/05 | |||
Купа на Сърбия | Носител | 6 | 2006/07, 2009/10, 2011/12, 2020/21, 2021/22, 2022/23, 2023/24 | ||
Финалист | 2 | 2016/17, 2018/19 | |||
Национални Купи на лигата – 1 | |||||
Купа на лигата на СФР Югославия | Носител | 1 | 1973 | ||
Финалист | 0 | / | |||
Национални суперкупи – 2 (рекорд) | |||||
Суперкупа на СФР Югославия | Носител | 2 | 1969, 1971 | ||
Финалист | 0 | / | |||
Европейски клубни турнири – 3 | |||||
Купа на европейските шампиони (КЕШ): | Носител | 1 | 1990/91 | ||
Финалист | 0 | / | |||
Полуфинал | 3 | 1956/57, 1970/71, 1991/92 | |||
Четвъртфинал | 5 | 1957/58, 1973/74, 1980/81, 1986/87 | |||
Купа на УЕФА: | Носител | 0 | / | ||
Финалист | 1 | 1978/89 | |||
Купа на носителите на купи (КНК): | Носител | 0 | / | ||
Финалист | 0 | / | |||
Полуфинал | 1 | 1974/75 | |||
Суперкупа на Европа: | Носител | 1 | 1991 | ||
Финалист | 0 | / | |||
Купа на панаирните градове | Носител | 0 | / | ||
Финалист | 0 | / | |||
Полуфинал | 1 | 1961/62 | |||
Купа Митропа | Носител | 2 | 1958, 1968 | ||
Финалист | 1 | 1957 | |||
Световни клубни турнири – 1 | |||||
Междуконтинентална купа: | Носител | 1 | 1991 | ||
Финалист | 0 | / |
Други купи
[редактиране | редактиране на кода]- Трофей на Белград:
- Дунавска купа:
- Купа Сантяго де Чили:
- Турнир в Расинг (Аржентина):
- Трофей на Париж:
- Трофей Иберико (Бадахос):
- Трофей Тереза Ерера (Ла Коруня):
- Трофей Коста дел Сол (Малага):
- Оранжев трофей (Валенсия):
- Купа Света I (Сигапур):
- Купа Света II (Австралия):
- Трофей на Хихон:
- Трофей Коста Верде:
- Трофей Нова година (Цюрих):
- Трофей на Мадрид:
- Трофей на Верона:
- Трофей на Бастия:
- Трофей на Фрайбург:
- Трофей Хуан Гампер (Барселона):
- Трофей на Лайпциг :
- Купа на часовете (Базел):
Дерби
[редактиране | редактиране на кода]„Вечният съперник“ на Цървена звезда е Партизан (Белград). Винаги е горещо по трибуните, когато играят двата отбора. Най-ниската посещаемост на двубой между тях е 11 май 2005 г. в полуфинал за Купата на Сърбия и Черна гора, когато на стадиона са едва 8000 души. При стария капацитет на „Маракана“ зрителите са били около 108 000.
В преките двубои „Цървена звезда“ има 99 победи, 69 победи има Партизан, а 56 мача са завършвали без победител.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- [ Официален сайт]
- Спортен клуб Цървена звезда
- Профил в УЕФА
|
|