Инфаркт на миокарда
| Инфаркт на миокарда | |
 Диаграма на инфаркт на миокарда (2), след запушване (1) на капиляри в лявата коронарна артерия (LCA), дясна коронарна артерия (RCA) | |
| Класификация и външни ресурси | |
|---|---|
| МКБ-10 | I21 – I22 |
| МКБ-9 | 410 |
| Инфаркт на миокарда в Общомедия | |
Острият инфаркт на миокарда, известен още като сърдечен удар, представлява сериозна и внезапна промяна на сърдечната дейност, характеризираща се с вариращи болки в гърдите, слабост, потене, гадене и повръщане; понякога се губи съзнание. Появява се, когато части от сърдечния мускул загинат, тъй като не се снабдяват с достатъчно количество кръв. Нарушаването на кръвоснабдяването и оттам притока на кислород се дължи най-често на запушване на коронарните артерии. Запушването на коронарните артерии е в резултат на формирането по стените на кръвоносни съдове на т.нар. атеросклеротични плаки, които могат да се отделят и причинят запушване на по-малък кръвоносен съд. В резултат се наблюдава спиране на достъпа на кръв (исхемия) към определена част от сърцето, което от своя страна означава недостиг или пълна липса на хранителни вещества и най-вече кислород. Ако състоянието не се подложи на лечение в близък период от време, то съответната засегната сърдечна мускулна тъкан (миокард) се поврежда и дори умира (некротизира).
Инфарктът на миокарда е сред основните заболявания водещи до смърт, както при мъжете, така и при жените[1]. Може да се провокира от внезапно физическо натоварване или стресова ситуация. Рискова група са пациентите с хиперхолестеролемия, диабет, артериална хипертония, тютюнопушене, наследствена обремененост, в съчетание със стресогенен начин на живот. Други фактори, повишаващи вероятността за сърдечен удар са напредналата възраст, сърдечно-съдови заболявания, високи кръвни нива на определени липиди (триглицериди, липопротеини с ниска плътност), ниски нива на липопротеини с висока плътност, затлъстяване, хронична бъбречна недостатъчност, консумация на алкохол, злоупотреба с редица вещества (кокаин и метамфетамин), както и постоянен стрес[2][3].
Характерно за инфаркта е, че е по-чест през определени часове от денонощието: рано сутрин (2 – 3 часа) или при ставане от сън. Проявява се с много силна, продължителна болка в сърдечната област на широка площ зад гръдната кост, в част от случаите с излъчване на болката към долната челюст или към лява ръка, или към стомаха (имитира язвена криза), също така и към гърба (при долен миокарден инфаркт). Болката е съпроводена с отпадналост, панически страх, изпотяване, гадене, повръщане. Понякога, особено при по-възрастни пациенти или болни от диабет, е възможно и безболково протичане на инфаркта. Като алармиращ симптом при тях може да бъде само затруднено дишане или рязко понижаване на кръвното налягане.
Симптоми
[редактиране | редактиране на кода]
|
| |
Схематична вентрална и дорзална диаграма на зоната на болка при наличие на инфаркт на миокарда (тъмночервено: типична област на болка, светлочервено: други възможни области).
| ||
Първоначалните симптоми на инфаркт на миокарда се появяват по-често постепенно в рамките на няколко минути и много рядко рязко[4]. Болката в областта на гърдите е общ симптом за остра миокардна недостатъчност и поначало се описва като усещане за стягане или притискане. Гръдната болка е в резултат на исхемията (затруднено кръвообращение) на сърдечния мускул и се означава като ангина пекторис (на латински: angina pectoris). Болката се разпростира най-често по лявата ръка, но рядко може да засегне и долната челюст, врата и дясната ръка. По гърба и гръдният кош може да се появи усещане за изгаряне.
Симптоми като задух се появяват, когато увреждането на сърцето води до намалено подаване на кръв към лявата камера на сърцето и последваща пулмонална едема. Други симптоми включват изпотяване, слабост, гадене, повръщане и аномално сърцебиене. Тези симптоми най-вероятно се причиняват от масивното освобождаване на катехоламини от симпатиковия дял на вегетативната нервна система[5], в резултат на отговора към болката и кръвните аномалии породени от малфункция на сърцето. Загубата на съзнание и внезапна сърдечна смърт могат да настъпят в резултат на инфаркт на миокарда.
Жените и възрастните пациенти съобщават за атипични симптоми по-често от мъжете и младите хора[6]. Жените съобщават и по-голямо количество симптоми (средно над два) в сравнение с мъжете (средно под два)[6]. Чести симптоми при жените са задух, слабост и отпадналост. Отпадналост, смущения в съня и задух са ранни показатели, които могат да предизвестят заболяването месеци преди да настъпи исхемия. При жените гръдната болка е неособено надежден показател за инфаркт на миокарда в сравнение с аналогичния симптом при мъжете[7].
Около четвърт от инфарктите на миокарда настъпват без симптоми[8]. Тези случаи се откриват чрез електрокардиографски изследвания (ЕКГ), кръвни тестове или след аутопсия. Безсимптомният инфаркт на миокарда е по-чест при възрастни хора, при пациенти страдащи от диабет[9], както и след сърдечна трансплантация[10]. При диабетиците има висок толеранс на болка, което е възможно обяснение за липсата на симптоми[9].
Групата от симптоми, която е причинена от рязко нарушение в кръвоснабдяването на сърцето, се нарича остър коронарен синдром[11].
Диагностициране
[редактиране | редактиране на кода]Сред диагностичните методи за откриване на ранните и по-късни етапи на инфаркт на миокарда са ЕКГ, ехокардиография, кардиална магнитно-резонансна томография и редица кръвни тестове. Най-често използвания кръвен маркер е концентрацията на изоензим на креатинкиназата и нивото на тропонин.
Диференциална диагноза
[редактиране | редактиране на кода]Диференциалната диагноза трябва да отстрани други причинители на остър коронарен синдром, като пулмонална емболия (белодробна тромбоемболия), дисекация на аортата, перикардиален излив и други.
Лечение
[редактиране | редактиране на кода]Лечението е задължително в болница. Сред първите медикаменти, изписвани за лечение на инфаркт на миокарда, са аспирин и нитроглицеринови препарати, а първостепенно значение има и физическо обдухване с кислород.[12]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Robert Beaglehole, et al. The World Health Report 2004 – Changing History. Световна здравна организация, 2004. ISBN 92-4-156265-X. с. 120 – 4. Архив на оригинала от 2020-05-31 в Wayback Machine.
- ↑ Bax L, Algra A, Mali WP, Edlinger M, Beutler JJ, van der Graaf Y. Renal function as a risk indicator for cardiovascular events in 3216 patients with manifest arterial disease // Atherosclerosis 200 (1). 2008. DOI:10.1016/j.atherosclerosis.2007.12.006. с. 184 – 90.
- ↑ Pearte CA, Furberg CD, O'Meara ES, et al. Characteristics and baseline clinical predictors of future fatal versus nonfatal coronary heart disease events in older adults: the Cardiovascular Health Study // Circulation 113 (18). 2006. DOI:10.1161/CIRCULATIONAHA.105.610352. с. 2177 – 85.
- ↑ National Heart, Lung and Blood Institute. Heart Attack Warning Signs Архив на оригинала от 2014-07-21 в Wayback Machine.. Посетен на 22 ноември 2006.
- ↑ Little RA, Frayn KN, Randall PE, et al. Plasma catecholamines in the acute phase of the response to myocardial infarction // Arch Emerg Med 3 (1). 1986. с. 20 – 7.
- ↑ а б Canto JG, Goldberg RJ, Hand MM, et al. Symptom presentation of women with acute coronary syndromes: myth vs reality // Arch. Intern. Med. 167 (22). Декември 2007. DOI:10.1001/archinte.167.22.2405. с. 2405 – 13.[неработеща препратка]
- ↑ McSweeney JC, Cody M, O'Sullivan P, Elberson K, Moser DK, Garvin BJ. Women's early warning symptoms of acute myocardial infarction // Circulation 108 (21). 2003. DOI:10.1161/01.CIR.0000097116.29625.7C. с. 2619 – 23.
- ↑ Kannel WB. Silent myocardial ischemia and infarction: insights from the Framingham Study // Cardiol Clin 4 (4). 1986. с. 583 – 91.
- ↑ а б Davis TM, Fortun P, Mulder J, Davis WA, Bruce DG. Silent myocardial infarction and its prognosis in a community-based cohort of Type 2 diabetic patients: the Fremantle Diabetes Study // Diabetologia 47 (3). 2004. DOI:10.1007/s00125-004-1344-4. с. 395 – 9.
- ↑ Rubin's Pathology – Clinicopathological Foundations of Medicine. Maryland, Lippincott Williams & Wilkins, 2001. ISBN 0-7817-4733-3. с. 549.
- ↑ Acute Coronary Syndrome. American Heart Association. Посетен на 25 ноември 2006.
- ↑ Erhardt L, Herlitz J, Bossaert L, et al. Task force on the management of chest pain (PDF) // Eur. Heart J. 23 (15). 2002. DOI:10.1053/euhj.2002.3194. с. 1153 – 76.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
