Адам Михник
| Адам Михник Adam Michnik | |
| полски общественик и публицист | |
 Адам Михник през март 2018 г. | |
| Роден |
17 октомври 1946 г.
|
|---|---|
| Националност |  Полша |
| Учил във | Варшавски университет Университет „Адам Мицкевич“ |
| Награди | Награда „Еразъм“ (2001) Награда на Принца на Астурия (2022) |
| Подпис |  |
| Адам Михник в Общомедия | |
Адам Михник (на полски: Adam Michnik) е полски общественик, дисидент и публицист, сред най-активните представители на нелегалната опозиция в Полската народна република в периода 1968 – 1989 г. Главен редактор на в-к „Газета Виборча“. Носител на много отличия, включително на титлата Рицар на Легиона на честта.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Поизход и младежки години
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 17 октомври 1946 г. във Варшава в семейството на евреина Озяш (Uzziah) Шехтер, първи секретар на Комунистическата партия на Западна Украйна, и Хелена Михник, историчка, активистка на комунистическата партия и авторка на книги за деца.[1] Брат е на Стефан Михник, който е военен съдия през 50-те години, по време на ожесточения сталинизъм. През 1968 г. Стефан Михник емигрира в Швеция, където живее до смъртта си през 2021 г.[2] Официално е обвинен от Полския институт за национална памет в комунистически престъпления (на полски: zbrodnie komunistyczne), сред които за екзекуции на членове на полски бойци от антинацистката съпротива, както и за смъртната присъда над недоказани шпиони като майор Зефирин Махала.[3]
Доведеният брат на Адам Михник по бащина линия, Йежи Михник (роден през 1929 г.), се установява след 1957 г. в Израел, а след това се премества в Ню Йорк.[1]
Докато е ученик в основното училище, той става активен член на Съюза на Полското скаутство, в отряд, ръководен от Яцек Курон. Когато Адам кара средното си образование, неговият скаутски отряд е забранен и той започва да посещава събрания на дискусионния интелигентски Клуб на кривия кръг (на полски: Klub Krzywego Koła). След като клубът е закрит през 1962 г., той получава подкрепата на Ян Юзеф Липски и Адам Шаф да основе Клуб на търсачите на противоречия (на полски: Klub Poszukiwaczy Sprzeczności).[4]
През 1964 г. започва да следва история във Варшавския университет. На следващата година той е временно изключен, тъй като разпространява сред колегите си отворено писмо до членовете на управляващата Полска обединена работническа партия (ПОРП). В него авторите му Яцек Курон и Карол Модзелевски призовават за реформиране на политическата система в страната.[5] През 1966 г. организира дискусия с Лешек Колаковски, който е изгонен от ПОРП няколко седмици по-рано за критиката си на политическите лидери. В резултат Михник отново е под прицела на властите. През 1965 г. ПОРП забранява отпечатването на текстовете му и оттогава той пише под псевдоним в различни вестници, като напр. „Życie Gospodarcze“, „Więzi“, „Literatura“.
През март 1968 г. е изгонен от университета, след като взема участие в политическите демонстрации, разразили се по повод забраната от страна на цензурата на постановката на „Задушница“ на Адам Мицкевич в Народния театър във Варшава, режисирана от Кажимеж Деймек. Владислав Гомулка използва еврейския произход на Михник и някои други дисиденти, за да проведе антисемитска кампания, обвинявайки евреите за кризата.[6] Михник е арестуван и осъден на три години затвор за хулиганство.[7]
През 1969 г. е амнистиран и пуснат на свобода, но му е забранено да продължи своето висше образование. Едва в средата на 1970-те години забраната е отменена и Михник завършва история в университета „Адам Мицкевич“ в Познан с дипломна работа под ръководството на проф. Лех Трецяховски.[8][9]
Опозиционерство
[редактиране | редактиране на кода]След като излиза от затвора, Михник работи в продължение на 2 години като оксиженист в завод „Роза Люксембург“, а по-късно с препоръката на Яцек Курон е назначен на работа като личен секретар на Антони Слонимски.[10]
През 1976 – 1977 г. живее в Париж. След като се връща в Полша, той се включва в прохождащия Комитет за защита на работниците, една от най-големите опозиционни организации през 70-те години. Превръща се в един от най-дейните активисти на организацията и в поддръжник на Обществото за образователни курсове (на полски: Towarzystwo Kursów Naukowych).[11]
В периода 1977 – 1989 г. е член на редколегията на нелегални вестници като „Biuletyn Informacyjny“, „Zapis“ и „Krytyka“. Освен това участва в управлението на един от най-големите нелегални издатели, NOWa.[12]
През 1980 – 1989 г. е съветник на профсъюза „Солидарност“ в Мазовия, както и на Леярския работнически комитет „Солидарност“.[13] Когато е обявено военно положение през декември 1981 г., той е отначало е интерниран, но след като отказва да напусне доброволно страната, е арестуван и обвинен в подривна дейност.
До 1984 г. е в затвора без присъда, тъй като прокуратурата умишлено протака процеса. Михник настоява случаят да бъде приключен или прекратен. Той иска статут на политически затворник и обявява гладна стачка в затвора. През 1984 г. е амнистиран и излиза от затвора.[14] След това участва в опит за организиране на стачка в Гданската корабостроителница. В резултат на това отново е арестуван през 1985 г. и този път е осъден на три години затвор. Освободен е на следващата година при нова амнистия.[15]
Към либерална демокрация
[редактиране | редактиране на кода]_by_Erling_Mandelmann.jpg)
_II.jpg)
През 1988 г. Михник става съветник на Лех Валенса в неформалния Координационен комитет, а по-късно става член на Гражданския комитет „Солидарност“. Взема дейно участие в планирането и предварителните преговори за Кръглата маса през февруари-април 1989 г., в която също участва. След това по молба на Валенса организира голям ежедневен вестник, който трябва да бъде печатен орган на ГК „Солидарност“ преди изборите през юни 1989 г. Този вестник е „Газета Виборча“. Михник става негов главен редактор и кани бивши журналисти от Biuletyn Informacyjny да работят при него.[16] На парламентарните избори, проведени на 4 юни 1989 г., Михник е избран за народен представител от ГК „Солидарност“ на Валенса.[17]
Между 12 април и 27 юни 1990 г. Адам Михник, Богдан Крул (директор на централния архив Archiwum Akt Nowych) и историците Анджей Айненкиел и Йежи Холцер получават достъп до архивите на Министерството на вътрешните работи. Тази група става известна като Комисията „Михник“ и е създадена по идеята на историка Хенрик Самсонович. Резултатът от тримесечната им работа е кратък доклад, в който обявяват, че архивите не са пълни.
Като народен представител в Сейма и редактор на „Газета Виборча“ Михник активно подкрепя правителството на премиера Тадеуш Мазовецки и кандидатурата му за президент през 1990 г., за сметка на тази на Валенса.[18] След разпадането на ГК „Солидарност“ и неуспеха на Мазовецки Михник слиза от политическата сцена и не се кандидатира на следващите парламентарни избори. Вместо това той насочва усилията си върху своята журналистическа и редакторска кариера. Под неговото ръководство Газета Виборча се превръща в един от най-четените и влиятелни ежедневници в Полша. На базата на този вестник е създадена медийната корпорация Agora SS.
На 22 юли 2002 г. Адам Михник записва как медийният продуцент Лев Ривин му предлага да уреди промяна в проектозакон, която да позволи на Agora SS да се сдобие с Polsat; в замяна Ривин иска подкуп в размер на 17,5 млн. долара. През декември 2002 г. Михник и Павел Смоленски правят тази т.нар. афера Ривин публично достояние и тя се превръща в обществен скандал, особено след като Ривин замесва имена на хора като Лешек Милер – тогавашния полски премиер.[19]
През есента на 2004 г. поради здравословни проблеми (страда от туберкулоза) се отказва от активното си участие в редактирането на „Газета Виборча“ и предава задълженията си на колегата си от редакцията Хелена Лучиво[20]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Kościół, lewica, dialog, Instytut Literacki, Paryż 1977
- Cienie zapomnianych przodków, Niezależna Oficyna Wydawnicza, Warszawa 1978
- Szkice, Kos, Kraków 1981
- La Chiesa e la sinistra in Polonia, Editrice Queriniana, Brescia 1980
- Listy z Białołęki, Krąg, Warszawa 1982
- Ugoda, praca organiczna, myśl zaprzeczna, Niezależna Oficyna Wydawnicza, Warszawa 1983
- Takie czasy..., Aneks, Londyn 1985
- Z dziejów honoru w Polsce. Wypisy więzienne, Niezależna Oficyna Wydawnicza, Warszawa 1985
- Czego chcemy i co możemy. „Solidarność” i historia, Wyd. Komitetu Kultury Niezależnej, Warszawa 1985
- Polskie pytania, Zeszyty Literackie, Paryż 1987
- Białe plamy, Wiatr od Morza, Gdańsk 1988
- La deuxième révolution, La Decouverte, Paryż 1990
- The Church and the left, The Univ. of Chicago Press, Chicago 1993
- Diabeł naszego czasu. Publicystyka z lat 1985–1994, Niezależna Oficyna Wydawnicza, Warszawa 1995
- Między Panem a Plebanem, wraz z Józefem Tischnerem i Jackiem Żakowskim, Znak, Kraków 1995
- Confessions of a converted dissident, Praemium Erasmianum Found., Amsterdam 2001
- Wściekłość i wstyd, Fundacja Zeszytów Literackich, Warszawa 2005
- W poszukiwaniu utraconego sensu, Fundacja Zeszytów Literackich, Warszawa 2007
- Wśród mądrych ludzi, Agora, Warszawa 2009
- Szanse polskiej demokracji. Artykuły i eseje, Agora, Warszawa 2009
- Kościół, lewica, dialog, Agora, Warszawa 2009
- Dwie dekady wolności, Agora, Warszawa 2009
- Przeciw antysemityzmowi 1936–2009 (tom 1–3), wstęp i redakcja, Universitas, Kraków 2010
- Antyradziecki rusofil (w języku rosyjskim, tłum. N. Jarcew i A. Jermonski), Wydawnictwo „Letni Sad”, Fundacja Colegium Europy Wschodniej, Moskwa, Wrocław, 2011
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Pacholczykowa, Alicja. Ozjasz Szechter // Polski Słownik Biograficzny. Т. 47. Polska Akademia Nauk & Polska Akademia Umiejętności, 2010–2011. с. 585.
- ↑ Sweden refuses extradition of Stalinist judge // The First News. 19 December 2019.
- ↑ Nie żyje Stefan Michnik. IPN oskarżał go zbrodnie komunistyczne // 30 July 2021. Посетен на 27 November 2021.
- ↑ Klub Poszukiwaczy Sprzeczności. Tu zaczynali m. in. Adam Michnik, Jan Tomasz Gross i Marek Borowski // Посетен на 21 May 2020.
- ↑ Karol Modzelewski 1937-2019 // Посетен на 21 May 2020.
- ↑ Tension with Israel 50 years after Poland's anti-Semitic campaign // 2018-03-06. Архивиран от оригинала на 6 March 2018. Посетен на 2021-01-11.
- ↑ Letter from the Gdansk Prison // 18 July 1985. Посетен на 21 May 2020.
- ↑ Adam Michnik // Посетен на 27 November 2021.
- ↑ Prof. Lech Trzeciakowski nie żyje. Pomógł Michnikowi, lubił "Wilusia" i był zawsze pod krawatem // Посетен на 27 November 2021.
- ↑ Adam Michnik // Посетен на 13 August 2020.
- ↑ Macierewicz i Michnik: jedynie publiczne ujawnianie poczynań władzy może być skuteczną obroną // Посетен на 13 August 2020.
- ↑ Niezależna Oficyna Wydawnicza Nowa Sp. z o.o. // Посетен на 27 November 2021.
- ↑ Dzieła Wybrane Adama Michnika // Посетен на 13 August 2020.
- ↑ Od "komandosa" do naczelnego. Adam Michnik kończy 75 lat // 17 October 2021. Посетен на 26 November 2021.
- ↑ Adam Michnik // Посетен на 13 August 2020.
- ↑ Adam Michnik | Reporters without borders // 9 September 2018. Посетен на 21 May 2020.
- ↑ Solidarity Takes Its Elected Place in the Parliament // The New York Times, 5 July 1989. Посетен на 21 May 2020.
- ↑ ADAM MICHNIK Gazeta Wyborcza - // Посетен на 21 May 2020.
- ↑ System Rywina, czyli, druga strona III Rzeczypospolitej. Warszawa, Świat Książki, 2003. ISBN 83-7391-259-2. OCLC 58413331.
- ↑ S.A, Wirtualna Polska Media. Helena Łuczywo zamiast Michnika // 14 October 2004. Посетен на 21 May 2020.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Адам Михник, „Горчивият спомен Будапеща“, Media Times Review, февруари 2007 Архив на оригинала от 2017-07-20 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Adam Michnik в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
