Иваново (Ивановска област)

Иваново
Иваново
	Иваново Иваново
— град —
	Иваново Иваново
Страна	Русия
Федерален субект	Ивановска област
Площ	104,84 km²
Надм. височина	120 m
Население	358 437 души (2024)
Основаване	1561
Първо споменаване	1608 г.
Град от	1871
Пощенски код	153000
Телефонен код	+7 4932
МПС код	37
Часова зона	UTC+4:00
Официален сайт	ivgoradm.ru
	Иваново в Общомедия

За другите селища с това име вижте Иваново.

Ива̀ново е град в Централна Русия, административен център на Ивановска област.^[2] Наричан е „град на булките“ (заради предимно женските професии в многото му тъкачни фабрики) и „град на първия съвет“. Населението на града към 1 януари 2018 година е 406 113 души.^[3]

География

Иваново е разположен на река У̀вод.

История

Създаден от сливане на едноименното село Иваново (известно от 3 века преди това като център на ленената промишленост) с Вознесенски Посад през 1871 г. До 1932 носи името Ива́ново-Вознесе́нск.

Иваново традиционно е бил считан за център на леката промишленост (признанието за главен център на леката промишленост в Европа си оспорвал с полския Лодз). Условията за работа и живот на тъкачите били ужасни и често организирали стачки и други форми на протест на пролетариата. През Първата руска революция от 1905 г. в града е създаден първият съвет на представителите на пролетариата.

Икономика

Иваново е център на машиностроенето, текстилната и леката промишленост. Разполага с железопътна гара и 3 летища:

„Южни“ (гражданско, преоткрива се през 2007 г.),
„Северни“ (за военно-транспортна авиация),
„Ясюниха“ (спортно).

Личности

Аркадий Северни (1939 – 1980), руски бард

Други

Градът влиза в Златния пръстен на Русия. Катедралата „Спас милостиви“ е построена през 1899 и съборена през 1937 г.
Висшето образование е представено от 3 университета и 4 академии.
Футболният отбор „Текстилщик-Телеком“ от 2007 года играе в първи дивизион.

Площадь революции
Свято-введенский женский монастырь
Дом-корабль
Дворец искусств
Паметник на Аркадий Северни

Източници

↑ ivgoradm.ru // Архивиран от оригинала на 2014-01-18. Посетен на 2019-05-11.
↑ Балдин К.Е., Бусева-Давыдова И.Л. Ива̀ново // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 10. Желязо дърво - Лъчение [Железное дерево — Излучение]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-341-5. с. 767. Посетен на 7 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-07 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ((en)) ((de)) Ivanovo, www.citypopulation.de

Външни препратки

[1] vgoradm.ru // Архивиран от оригинала на 2014-01-18. Посетен на 2019-05-11.

[БРЭ-том-10-2] Балдин К.Е., Бусева-Давыдова И.Л. Ива̀ново // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 10. Желязо дърво - Лъчение [Железное дерево — Излучение]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-341-5. с. 767. Посетен на 7 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-07 в Wayback Machine. ((ru))

[3] ((en)) ((de)) Ivanovo, www.citypopulation.de

[1]

[2]

[3]