Маркос Алонсо
 Маркос Алонсо | |||||||||
 Алонсо с екипа на Челси през 2017 г. | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Маркос Алонсо Мендоса[1] 28 декември 1990 г. | ||||||||
| Ръст | 188 см | ||||||||
| Пост | Ляв халф-бек | ||||||||
| Настоящ отбор | |||||||||
| Отбор | Селта Виго | ||||||||
| Номер | 20 | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . * Играе под наем в посочения отбор. | |||||||||
| Маркос Алонсо в Общомедия | |||||||||
Маркос Алонсо Мендоса (роден на 28 декември 1990 г.), известен като Маркос Алонсо, е испански професионален футболист, който играе за испанския клуб Селта Виго като ляв защитник, халф-бек или ляв полузащитник.
Започва кариерата си в Реал Мадрид, но продължава кариерата си в Болтън Уондърърс в Англия, а по-късно и във Фиорентина в Италия. Неговите подвизи в отбора от Флоренция, карат Челси да го привлече за около £24 милиона през 2016 година.
Клубна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Реал Мадрид
[редактиране | редактиране на кода]Роден в Мадрид, Алонсо се присъединява към младежката академия на Реал Мадрид като дете, като в следващите години играе за всяка младежка формация. През 2008 г. той започва да играе в Реал Мадрид Кастилия, който се състезава в Сегунда Дивисион и за пръв път се появява в игра за резервния отбор на 22 февруари 2008 г., записвайки цял мач при загубата с 0 – 1 срещу Алкоркон[2].
На 11 декември 2009 г. Алонсо за първи път е извикан в първия отбор от треньорът Мануел Пелегрини за мач от Ла Лига срещу Валенсия. В крайна сметка той не влиза в групата от 18 футболисти, а дебютът му идва на 4 април следващата година, когато влиза като смяна на мястото на Гонсало Игуаин в 90-ата минута при победата с 2:0 над Расинг Сантандер.[3]
Болтън
[редактиране | редактиране на кода]Алонсо се присъединява към Болтън Уондърърс от Висшата лига за неразкрита сума на 27 юли 2010 г.[4][5] Прави дебюта за клуба в Купата на лигата при победата с 1:0 срещу Саутхемптън на 24 август. Първото му участие в лигата идва на 1 януари 2011 г., започвайки на мястото на наказания Пол Робинсън срещу Ливърпул на „Анфийлд“.
Алонсо отбелязва първия си гол за Болтън на 31 март 2012 г., при успеха с 3 – 2 срещу ФК Улвърхамптън Уондърърс. В края на сезон 2012 – 13 той бива избран за играч на годината от Bolton News, спечелвайки 37% от гласовете.
Фиорентина и Съндърланд
[редактиране | редактиране на кода]През май 2013 г. Алонсо подписва с тригодишен договор с италианския Фиорентина, въпреки предложения му нов договор от Болтън.[6] На 30 декември, след като Алонсо записва девет мача, тогавашния треньор на Съндърланд Гус Пойет обявява, че играчът ще се присъедини към отбора от Англия на 1 януари 2014 г., като наемът ще продължи до края на кампанията.
Алонсо изиграва първия си мач с „Черните котки“ на 7 януари 2014 г., като изиграва пълни 90 минути в домакинска победа с 2:1 над Манчестър Юнайтед на полуфиналите на Купата на лигата и получава наградата за играч на мача от Скай Спорт. Той играе и във финала на турнира на 2 март, който Съндърланд губи с 1 – 3 от Манчестър Сити. Той записва 20 участия с червено-черната фланелка, като помага на отбора си да запази елитния си статут.
След завръщането си от периода под наем, Алонсо става редовен титуляр, натрупвайки над 70 мача в последните си два сезона в лилаво. На 19 март 2015 г. отбеляза първия си гол за „Виола“, при победата с 3:0 над Рома в 1/16 финалите на Лига Европа.
Челси
[редактиране | редактиране на кода]На 30 август 2016 г., след 85 мача и общо пет гола с Фиорентина, Алонсо се завръща обратно в Англия, след като подписва петгодишен договор с Челси на стойност около 24 милиона паунда.[7][8] Той прави дебюта си на 20 септември, изигравайки пълните 120 минути при победата с 4:2 срещу Лестър Сити за Купата на лигата. Четири дни по-късно за пръв път се появява в лигата при загубата с 0 – 3 от Арсенал, влизайки от пейката на мястото на Сеск Фабрегас в 55-а минута.
Алонсо вкарва първия си гол за „Сините“ на 5 ноември 2016 г. при разгромната победа с 5 – 0 над Евертън на „Стамфорд Бридж“ и добавя още два на „Кинг Пауър Стейдиъм“ при победата с 3:0 срещу Лестър на 14 януари 2017 г.
Във втория кръг от сезон 2017 – 18 вкарва пряк свободен удар и победния гол по-късно срещу Тотнъм при победата с 1:2 на „Уембли“ на 20 август 2017 г.
Статистика
[редактиране | редактиране на кода]Валидна към 1 септември 2017 г.
| Отбор | Сезон | Първенство | Купа | Купа на лигата | Европа | Общо | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Участия | Голове | Участия | Голове | Участия | Голове | Участия | Голове | Участия | Голове | ||
| Реал Мадрид Б | 2008 – 09 | 11 | 0 | — | — | — | 11 | 0 | |||
| 2009 – 10 | 28 | 3 | — | — | — | 28 | 3 | ||||
| Общо | 39 | 3 | — | — | — | 39 | 3 | ||||
| Реал Мадрид | 2009 – 10 | 1 | 0 | 0 | 0 | — | 0 | 0 | 1 | 0 | |
| Общо | 1 | 0 | 0 | 0 | — | 0 | 0 | 1 | 0 | ||
| Болтън | 2010 – 11 | 4 | 0 | 3 | 0 | 2 | 0 | — | 9 | 0 | |
| 2011 – 12 | 5 | 1 | 1 | 0 | 1 | 0 | — | 7 | 1 | ||
| 2012 – 13 | 26 | 4 | 3 | 0 | 1 | 0 | — | 30 | 4 | ||
| Общо | 35 | 5 | 7 | 0 | 4 | 0 | — | 46 | 5 | ||
| Фиорентина | 2013 – 14 | 3 | 0 | 0 | 0 | — | 6 | 0 | 9 | 0 | |
| 2014 – 15 | 22 | 1 | 3 | 0 | — | 10 | 1 | 35 | 2 | ||
| 2015 – 16 | 31 | 3 | 1 | 0 | — | 7 | 0 | 39 | 3 | ||
| 2016 – 17 | 2 | 0 | 0 | 0 | — | 0 | 0 | 2 | 0 | ||
| Общо | 58 | 4 | 4 | 0 | — | 23 | 1 | 85 | 5 | ||
| Съндърланд (наем) | 2013 – 14 | 16 | 0 | 1 | 0 | 3 | 0 | — | 20 | 0 | |
| Общо | 16 | 0 | 1 | 0 | 3 | 0 | — | 20 | 0 | ||
| Челси | 2016 – 17 | 31 | 6 | 3 | 0 | 1 | 0 | — | 35 | 6 | |
| 2017 – 18 | 3 | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 3 | 2 | |
| Общо | 34 | 8 | 3 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | 37 | 8 | |
| Общо кариера | 182 | 20 | 15 | 0 | 8 | 0 | 23 | 1 | 228 | 21 | |
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]Челси
- Премиършип: 2016/17[9]
- ФА Къп: 2017/18;[10]
- Шампионска лига: 2020/21[11]
- Лига Европа: 2018/19[12]
- Суперкупа на УЕФА: 2021[13]
- Световно клубно първенство на ФИФА: 2021[14]
Барселона
- Ла лига: 2022/23[15]
- Суперкопа де Еспаня: 2023[16]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Premier League clubs submit squad lists // Premier League, 4 февруари 2014. с. 32. Посетен на 9 февруари 2014.
- ↑ 0 – 1: Castigo excesivo (0 – 1: Excessive punishment); Real Madrid CF, 22 февруари 2010 Шаблон:Es icon
- ↑ Ronaldo and Higuain on target // ESPN Soccernet, 4 април 2010. Архивиран от оригинала на 2012-11-02. Посетен на 22 септември 2011.
- ↑ Bolton sign Real Madrid defender Marco Alonso // BBC Sport, 27 юли 2010. Посетен на 27 юли 2010.
- ↑ Bolton complete deal for Marcos Alonso from Real // ESPN Soccernet, 27 юли 2010. Архивиран от оригинала на 2012-10-23. Посетен на 27 юли 2010.
- ↑ Marcos Alonso: Fiorentina sign Bolton's out-of -contract-full-back // BBC Sport, 31 май 2013. Посетен на 9 юни 2013.
- ↑ Alonso signs // Chelsea F.C, 31 август 2016. Посетен на 31 август 2016.
- ↑ Chelsea sign Marcos Alonso from Fiorentina // Sky Sports, 1 септември 2016. Посетен на 17 декември 2016.
- ↑ Marcos Alonso: Overview // Premier League. Посетен на 15 April 2018.
- ↑ McNulty, Phil. Chelsea 1–0 Manchester United // 19 May 2018. Посетен на 4 March 2022.
- ↑ McNulty, Phil. Manchester City 0–1 Chelsea // 29 May 2021. Посетен на 4 March 2022.
- ↑ Bevan, Chris. Chelsea 4–1 Arsenal // 29 May 2019. Посетен на 4 March 2022.
- ↑ Sterling, Mark. Chelsea 1–1 Villarreal // 11 August 2021. Посетен на 4 March 2022.
- ↑ Chelsea 2–1 Palmeiras // 12 February 2022. Посетен на 4 March 2022.
- ↑ FC Barcelona, Liga champions 2022/23! // 14 May 2023.
- ↑ Baynes, Ciaran. Real Madrid 1-3 Barcelona: Gavi stars as Barca dominate to win Spanish Super Cup // 15 January 2023. Посетен на 16 January 2023.