Направо към съдържанието

Митология

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Митология
Вижте също

Митология (на старогръцки: μυθολογία, μῦθος – предание, разказ и λόγος – учение) се нарича сборът от митовете (легенди, предания) на дадена общност, както и науката, изучаваща митовете[1].

Така Древногръцката митология е термин за всички митове и легенди, произлезли от Древна Елада, докато сравнителната митология е наука, сравняваща допирните точки в митологиите на различни култури[2].

За древните народи разказите за действията на боговете и героите дават отговор на въпроси, свързани с възникването на света, появата на човека и неговата съдба, дават обяснение на някои природни явления и на преходността на нещата от живота[3][4][5]. Всички народи създават и легенди от този тип, които често много си приличат.

Френският антрополог Клод Леви Строс третира митовете като езикова форма, използвайки лингвистиката и семиотиката (наука изучаваща знаците и символите), като инструменти. Констатирайки сходност на структурата им в много отдалечени едни от други общества, той прави извод, че те са свъзрзани със самото мислене, като дават конкретизиран израз на все още липсваща абстрактна логичност.

„Прометей“ (1868) от Гюстав Моро. Митът за Прометей, споменат първо от Хезиод, е в основата на трилогия от трагедии вероятно от Есхил („Прикованият Прометей“, „Освободеният Прометей“, „Прометей Огненосецът“)

„Тези неща не са се случили никога, но съществуват винаги.“

– Гай Салустий Крисп, ок. 86-35 г. пр.н.е.
Ирида и Юпитер, римска митология

Произход на митовете

[редактиране | редактиране на кода]

Евхемеризъм

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Евхемер

Има теория, която твърди, че митовете са изопачени разкази за реални събития.[6][7] Според тази теория разказвачите многократно усложняват исторически събития и с течение на времето реалните лица в тези истории добиват статут на богове.[6][7] Например може да се спори дали митът за бога на ветровете Еол не се е развил от разказ за крал, който обучавал народа си да използва платна и да впряга ветровете в своя изгода.[6] Херодот – бащата на историята – и Продик изразяват подобно мнение.[7] Тази теория е наречена евхемеризъм на древногръцкия философ Евхемер (роден ок. 320 г. пр. н. е.), който излага своята теза, че гръцките богове се развиват от легенди за човешки същества[7][8].

Алегория

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Алегория

Някои други теории предполагат, че митовете са започнали като алегории. Според една такава теория митовете са се зародили във формата на алегории за природните феномени: Аполон е алегория за огъня, Посейдон представлява водата и т.н. От друга страна алегориите могат да са и за философски и духовни концепции: Атина е алегория за мъдростта, Афродита – за страстта и желанието и пр.[7] Санскритолог Макс Мюлер, живял през XIX век, подкрепя тази алегорична теория за митовете. Той смята, че митовете са се зародили като алегорично описание на природата, но постепенно са започнали да се интерпретират буквално. Например честото поетично описание на моретата като „буйни“ в крайна сметка се е приело буквално, при което морето се е смятало за буен бог.[9]

Персонификация

[редактиране | редактиране на кода]
 Основни статии: Персонификация и Митологична мисъл

Някои мислители вярват, че митовете са резултат на персонификацията на неживи обекти и сили. Според тези мислители древните хора почитат природните елементи и феномени като огън и въздух, като постепенно започват да ги описват като богове поради своето преклонение пред природата (пандеизъм).[10] Например според теорията за митологичната мисъл в Древността хората имат такъв вид разсъждение, че персонифицират неживи обекти и природни сили, превръщайки ги в богове.[11] По този начин те съумявали да обяснят и опишат необяснимите по друг начин природни събития и катаклизми като действия на боговете, което от своя страна дава развитие на митологията.[12]

Теория „Мит-ритуал“

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Мит и ритуал

Според теорията „Мит-ритуал“ съществуването на всеки мит е свързано с някакъв ритуал.[13] В своята най-крайна форма теорията твърди, че митовете са се зародили, за да се обяснят ритуали.[14] Това твърдение е предложено от Уилям Робъртсън Смит.[15] Според Смит хората започват да изпълняват ритуали поради причина, която не е свързана с мита; впоследствие обаче, след като са забравили първоначалната причина за този ритуал, те се опитват да му дадат някаква цел и по този начин измислят мит, твърдейки, че ритуалът следва събитията и посланията, описани в мита.[16] Антропологистът Джеймс Фрейзър има подобна теория. Фрейзър смята, че примитивният човек започва с вяра в магическите закони. Когато обаче по-късно изгубва вяра в тази магия, той си измисля митове за богове и твърди, че неговите предишни магически ритуали са религиозни ритуали, имащи за цел прославянето или умилостивяването на боговете.[17]

Функции на мита

[редактиране | редактиране на кода]
Илюстрация на ръкопис – Битката на Куркушетра, част от обемистия санскритски епос Махабхарата.

Румънският митолог Мирча Елиаде смята, че една от основните функции на мита е да установи модели на поведение [18][19] и че митовете също могат да имат и религиозна насока. Като разказват или пресъздават митовете, членовете на древните общества се откъсват от сегашното и пътуват назад в митологичната епоха, което ги приближава до божественото.[20][21][19][22]

Лаури Хонко изяснява, че в някои случаи обществата изиграват даден мит в опит да пресъздадат условията в митологичната епоха. Например биха пресъздали лекуването, изпълнено от някой бог в началото на времето, за да извършат самото лекуване на даден човек в настоящето.[23] Ролан Барт има подобно мнение, твърдейки, че от своя страна съвременното общество се стреми към религиозно изживяване. Понеже науката не се занимава с дефиниране на човешката нравственост, религиозното преживяване е само по себе си опит да се свържеш с осъзнатата минала моралност, която е в контраст с технологичното настояще.[24]

Джоузеф Камбъл дефинира митовете, давайки им четири основни функции: Митичната функция – изразяване на изумлението от Вселената; Космологичната функция – обясняване на формата и образа на Вселената; Социологичната функция – подкрепяне и утвърждаване на даден социален ред; и Педагогичната функция – как да се живее човешкия живот при всякакви обстоятелства.[25]

Легенди и народни предания

[редактиране | редактиране на кода]
 Основни статии: Легенда и Народно творчество

Тясно свързани с митовете са легендите и народните предания. Те са просто различни видове истории. За разлика от митовете, народните предания и приказки могат да се случат по всяко време и на всяко място и не се считат за истинни или свещени. Легендите от друга страна подобно на митовете обикновено се считат за достоверни, но се случват в по-близко време. Също така в легендите обикновено се разказва за хора, докато митовете са пълни с мистични и божествени същества.

В много култури разграничението между мит, легенда и народно творчество е трудно[26].

Исторически преглед

[редактиране | редактиране на кода]

Исторически погледнато, важните опити в изучаването на митовете принадлежат на Вико, Шелинг, Шилер, Юнг, Фройд, Леви-Брюл, Леви-Строс, Фрай, Съветската школа и школата „Мит и ритуал“.[27]

Предсъвременен период

[редактиране | редактиране на кода]

Критичният поглед върху митовете се заражда още преди времето на Сократ.[28] Евхемер е един от най-важните митолози преди съвремието. Той интерпретира митовете като разкази за действителни исторически събития, загубили своя реализъм след многото преразказвания. Това възприемане на митовете и техния произход стават основна тема за критика в диалога между Сократ и Фаедус (от Платоновите „Диалози“), в който Сократ казва, че подобен подход е плод на човешки ум, който е „изключително любопитен и работоспособен, но не изцяло щастлив...“ Платонистите по принцип имат по-задълбочен и осъзнат подход към материята на митологията. Салустий[29] например дели митовете в пет категории: теологични, физични (занимаващи се с природните закони), анималистични (или занимаващи се с душата), материалистични и смесени. Последната категория са тези митове, които показват взаимоотношението между два или повече от предишните категории и които, както казва самият Салустий, са най-често използвани в ритуалите на посвещаване.

Макар че Платон осъжда поетичния мит, когато обсъжда образованието на младите в „Държавата“, основно защото – според него – младите и необразованите често приемат тези митове за богове и герои съвсем буквално, той все пак постоянно говори за митовете от всякакви видове в своите творби.

Докато платонизмът се развива във фазата, често наричана „среден платонизъм“ или неоплатонизъм, мнозина писатели като Плутарх, Порфирий, Прокъл, Олимпиодор Млади и Дамасций пишат за символичната интерпретация на традиционалните и орфическите митове.[30]

Интересът в политеистичната митология се възражда по време на Ренесанса, като ранни творби върху митологията се появяват през XVI в. Такава е например „Theologia mythologica“ (1532).

XIX век

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Митологична школа
Едуард Бърнет Тайлър, въвел теорията за мита за обяснение на природните явления

Първите академични теории за мита се появяват през втората половина на XIX в.[28] Тези теории като цяло оформят представата за мита като за провалил се и остарял начин на мислене. Често на митологията се гледа като противостояща на съвременната наука и нейната прагматична мисъл.[31]

Например Е. Б. Тайлър интерпретира мита като опит за литературно обяснение на природните феномени. Ранният човек, който не може да си обясни природните закони, се опитва да ги схване, като дарява неживи обекти с душа – началото на анимизма.[32] Според Тайлър човешката мисъл се развива на няколко етапа, започвайки с митологичните идеи и постепенно достигайки до научния подход. Не всички митолози – дори не всички от XIX в. – се съгласяват с тази теория. Например Люсиен Леви-Брюл твърди, че „примитивната мисъл е състояние на човешкия ум, а не стъпало от историческото му развитие.“[33]

Макс Мюлер нарича мита „болест на езика“. Той твърди, че митовете се зараждат поради липсата на абстрактни съществителни и среден род в древните езици. Антропоморфните фигури на речта, нужни в тези езици, се приемали буквално, което води до идеята, че природните явления са действителни същества или богове.[34]

Антропологът Джеймс Фрейзър вижда митовете като неправилна интерпретация на магически ритуали, които от своя страна са базирани на погрешна представа за природните закони.[35] Според Фрейзър човек започва с неподплатена с доказателства вярва в магическите закони. Когато обаче осъзна, че приложението на тези закони не действа, той се отказва от вярата си в тях и преминава към вяра в божества, който контролират природата, което от своя страна дава начало на религиозните митове. През това време човекът продължава да изпълнява магически ритуали по навик, интерпретирайки ги наново като повтаряне на митологичните събития. Накрая, завършва Фрейзър, човекът осъзнава, че природата следва определени ненарушими закони, но този път той ги открива чрез изследване на истинските им свойства и науката. В тази теория отново науката е тази, която развенчава мита и го прави ненужен. Фрейзър се изразява, че човекът прогресира „от магия през религия към наука“.[17]

Робърт Сегал потвърждава, че като се сравнят митологичната и съвременната научна мисъл, се оказва, че съвременният човек трябва да изостави митологията.[36]

XX век

[редактиране | редактиране на кода]
Карл Юнг

Множество от теориите на XX в. отричат противопоставянето на мита и науката от XIX в. Като цяло „теориите от двадесети век клонят към тенденцията да гледат на мита като всичко друго, освен остаряла противоположност на науката […] Вследствие на това съвременните хора не смятат за нужно загърбването на мита за сметка на науката.“[36]

Швейцарският психолог Карл Юнг (1873 – 1961) се опитва да разбере психологичните процеси зад митовете. Юнг твърди, че всички хора споделят общи вътрешни и несъзнателни психологични сили, които той нарича архетипи. Юнг смята, че множеството допирни точки между митовете на различни култури доказват съществуването на тези универсални архетипи.[37]

Джоузеф Камбъл смята, че има 2 вида митове: тези, които „се изразяват метафорично относно душевния потенциал на човешките същества“, и тези, които „се занимават със специфични общества.“[38]

Клод Леви-Строс твърди, че митовете отразяват траекторията на мисълта, и ги интерпретира повече като статични ментални структури – най-вече антонимните двойни (например добро/зло, състрадание/безмилостност), отколкото като несъзнателни усещания или подбуди[39].

В приложението към „Митове, сънища и мистерии“ и в „Митът за вечното завръщане“ Мирча Елиаде изяснява, че притесненията и безпокойствието на съвременния човек се дължат на неговото отхвърляне на митовете и изгубването на чувството за сакралност.

През 1950-те години Роланд Барт публикува серия от есета, концентриращи се върху съвременните митове и процеса на тяхното създаване в своята книга „Митологии“.

Сравнителна митология

[редактиране | редактиране на кода]
Белгийска банкнота с ликовете на Церера и Нептун
 Основна статия: Сравнителна митология

Сравнителната митология е систематично сравнение на митовете на различни култури.[2] Тя се стреми да открие водещи тематики и сюжети, които да са общи за митовете на множество народи.[2] В някои случаи сравнителните митолози използват тези универсални прилики между различните митологии, за да подкрепят аргумента, че тези митологии имат общ източник. Този общ източник може да е източник на вдъхновение (например някакъв природен феномен, който да вдъхновява приличащи си митове у различни култури) или обща „протомитология“, който впоследствие да се раздели на две отделни, които ние можем да наблюдаваме и изучаваме днес.[2]

Митологичните интерпретации през XIX в. са често силно сравнителни, като се стремят да открият общ и универсален произход на всички митове[40]. Днешните учени обаче подхождат с по-голямо съмнение към сравнителната митология, избягвайки изцяло общи и универсални изказвания за митологията.[41] Изключение на този съвременен тренд е книгата на Джоузеф Камбъл „Героят с хиляди лица“ (The Hero With a Thousand Faces, 1949), в която се твърди, че всички героични митове следват един и същ общ фундамент. Тази теория за „мономита“ не е сред почитаните днес от основната маса изучаващи митологията на различните народи[41].

Съвременни митове

[редактиране | редактиране на кода]

Митовете са също така отражение на законите, ценностите и надеждите на едно общество. В определен смисъл митът може да се счита за вид идеология.

В съвременното общество се раждат нов тип митове – филмите, телевизията, рекламите и литературата използват езика на митовете и на свой ред създават нови, съвременни такива. Киното например, е създало голямо количество митични герои като Дракула, Кинг Конг и е превърнало някои актьори като Рудолфо Валентино и Мерилин Монро в митични фигури. телевизията не се опитва да представи реалния живот на тези актьори, а придава значение само на образа, който създават на големия екран и пред камера. Те не са вече личности, а олицетворение на стойностите на обществото, което ги е създало. Те стават модели за подражание, макар понякога с фалшиви ценности.

„Езда на валкириите“, Джон Чарлс Долман, 1909 г.
Гном
Грифон

Предмет също може да се превърне в мит. От значение е стойността му като символ.

Митология на народите

[редактиране | редактиране на кода]
„Убиване на Левиатан“, Густав Доре

Митологични същества

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
  1. ↑ Kirk, p. 8; „myth“, Encyclopædia Britannica
  2. ↑ а б в г Littleton, p. 32
  3. ↑ Dundes, Introduction, p. 1
  4. ↑ Dundes, „Binary“, p. 45
  5. ↑ Dundes, „Madness“, p. 147
  6. ↑ а б в Bulfinch, p. 194
  7. ↑ а б в г д Honko, p. 45
  8. ↑ „Euhemerism“, The Concise Oxford Dictionary of World Religions
  9. ↑ Segal, p. 20
  10. ↑ Bulfinch, p. 195
  11. ↑ Frankfort, p. 4
  12. ↑ Frankfort, p. 15
  13. ↑ Segal, p. 61
  14. ↑ Graf, p. 40
  15. ↑ Meletinsky pp.19 – 20
  16. ↑ Segal, p. 63
  17. ↑ а б Frazer, p. 711
  18. ↑ Eliade, Myth and Reality, p. 8
  19. ↑ а б Honko, p. 51
  20. ↑ Eliade, Myths, Dreams and Mysteries, p. 23
  21. ↑ Pettazzoni, p. 102
  22. ↑ Eliade, Myth and Reality, p. 19
  23. ↑ Honko, p. 49
  24. ↑ Roland Barthes, Mythologies
  25. ↑ Campbell, p. 22 – 23
  26. ↑ Kirk, Myth, p. 22, 32; Kirk, „Defining“, p. 55
  27. ↑ Guy Lanoue, Foreword to Meletinsky, p.viii
  28. ↑ а б Segal, p. 1
  29. ↑ On the Gods and the World, ch. 5, See Collected Writings on the Gods and the World, The Prometheus Trust, Frome, 1995
  30. ↑ Може би най-обширното философско изследване на митовете се съдържа в петото и шестото есе от „Коментар върху Държавата“ на Прокъл (част от The Works of Plato I, trans. Thomas Taylor, The Prometheus Trust, Frome, 1996); Анализът на Порфири върху „Пещерата на нимфите“ от Омир е още една важна творба в тази област (Select Works of Porphyry, Thomas Taylor The Prometheus Trust, Frome, 1994). Вижте пълен превод на английски във външните препратки.
  31. ↑ Segal, pp. 3 – 4
  32. ↑ Segal, p. 4
  33. ↑ Mâche. Music, Myth and Nature, or The Dolphins of Arion. 1992. с. 8.
  34. ↑ Segal, p.20
  35. ↑ Segal, p.67 – 68
  36. ↑ а б Segal, p. 3
  37. ↑ Boeree
  38. ↑ Campbell, p. 22
  39. ↑ Segal, p. 113
  40. ↑ Leonard
  41. ↑ а б Northup, p. 8
Библиография
  • Armstrong, Karen. „A Short History of Myth“. Knopf Canada, 2006
  • Bascom, William. „The Forms of Folklore: Prose Narratives“. 'Sacred Narrative: Readings in the Theory of Myth. Ed. Alan Dundes. Berkeley: University of California Press, 1984. 5 – 29
  • Bulfinch, Thomas. Bulfinch's Mythology. Whitefish: Kessinger, 2004
  • Campbell, Joeseph. „The Power of Myth“. Ney York:Doubleday, 1988
  • Doty, William. Myth: A Handbook. Westport: Greenwood, 2004
  • Dundes, Alan. „Binary Opposition in Myth: The Propp/Levi-Strauss Debate in Retrospect“. Western Folklore 56 (Winter, 1997): 39 – 50
  • Dundes, Alan. Introduction. Sacred Narrative: Readings in the Theory of Myth. Ed. Alan Dundes. Berkeley: University of California Press, 1984. 1 – 3
  • Dunes, Alan. „Madness in Method Plus a Plea for Projective Inversion in Myth“. Myth and Method. Ed. Laurie Patton and Wendy Doniger. Charlottesville: University of Virginia Press, 1996
  • Eliade, Mircea. Myth and Reality. Trans. Willard R. Trask. New York: Harper & Row, 1963
  • Eliade, Mircea. Myths, Dreams and Mysteries. Trans. Philip Mairet. New York: Harper & Row, 1967
  • „Euhemerism“. The Concise Oxford Dictionary of World Religions. Ed. John Bowker. Oxford University Press, 2000. Oxford Reference Online Oxford University Press. UC – Berkeley Library. 20 март 2009
  • Fabiani, Paolo „The Philosophy of the Imagination in Vico and Malebranche“. F.U.P. (Florence UP), English edition 2009Архив на оригинала от 2021-07-18 в Wayback Machine. PDF
  • Frankfort, Henri, et al. The Intellectual Adventure of Ancient Man: An Essay on Speculative Thought in the Ancient Near East. Chicago:University of Chicago Press, 1977
  • Frazer, James. The Golden Bough. New York: Macmillan, 1922
  • Graf, Fritz. Greek Mythology. Trans. Thomas Marier. Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1993
  • Honko, Lauri. „The Problem of Defining Myth“. Sacred Narrative: Readings in the Theory of Myth. Ed. Alan Dundes. Berkeley: University of California Press, 1984. 41 – 52
  • Kirk, G.S. Myth: Its Meaning and Functions in Ancient and Other Cultures. Berkeley: Cambridge University Press, 1973
  • Kirk, G.S. „On Defining Myths“. Sacred Narrative: Readings in the Theory of Myth. Ed. Alan Dundes. Berkeley: University of California Press, 1984. 53 – 61
  • Leonard, Scott. „The History of Mythology: Part I“. Scott A. Leonard's Home Page. August 2007.Youngstown State UniversityАрхив на оригинала от 2012-12-27 в Wayback Machine., 17 ноември 2009
  • Littleton, Covington. The New Comparative Mythology: An Anthropological Assessment of the Theories of Georges Dumezil. Berkeley: University of California Press, 1973
  • Meletinsky, Elea. The Poetics of Myth. Trans. Guy Lanoue and Alexandre Sadetsky. New York: Routledge, 2000
  • „myth.“ Encyclopædia Britannica. 2009. Encyclopædia Britannica Online, 21 март 2009
  • „myths“. A Dictionary of English Folklore. Jacqueline Simpson and Steve Roud. Oxford University Press, 2000. Oxford Reference Online. Oxford University Press. UC – Berkeley Library. 20 март 2009 Oxfordreference.com
  • Northup, Lesley. „Myth-Placed Priorities: Religion and the Study of Myth“. Religious Studies Review 32.1(2006): 5 – 10.
  • O'Flaherty, Wendy. Hindu Myths: A Sourcebook. London: Penguin, 1975
  • Pettazzoni, Raffaele. „The Truth of Myth“. Sacred Narrative: Readings in the Theory of Myth. Ed. Alan Dundes. Berkeley: University of California Press, 1984. 98 – 109
  • Segal, Robert. Myth: A Very Short Introduction. Oxford: Oxford UP, 2004
  • Simpson, Michael. Introduction. Apollodorus. Gods and Heroes of the Greeks. Trans. Michael Simpson. Amherst: University of Massachusetts Press, 1976. 1 – 9

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Stefan Arvidsson, Aryan Idols. Indo-European Mythology as Ideology and Science, University of Chicago Press, 2006. ISBN 0-226-02860-7
  • Roland Barthes, Mythologies (1957)
  • Kees W. Bolle, The Freedom of Man in Myth. Vanderbilt University Press, 1968
  • Richard Buxton. The Complete World of Greek Mythology. London: Thames & Hudson, 2004
  • E. Csapo, Theories of Mythology (2005)
  • Edith Hamilton, Mythology (1998)
  • Graves, Robert. „Introduction.“ New Larousse Encyclopedia of Mythology. Trans. Richard Aldington and Delano Ames. London: Hamlyn, 1968. v-viii
  • Joseph Campbell:
    • The Hero with a Thousand Faces. Princeton University Press, 1949
    • Flight of the Wild Gander: Explorations in the Mythological Dimension: Select Essays 1944 – 1968 New World Library, 3rd ed. (2002), ISBN 978-1-57731-210-9
    • The Power of Myth. Doubleday, 1988, ISBN 0-385-24773-7
    • Thou Art That. New World Library, 2001, ISBN 1-57731-202-3
  • Mircea Eliade:
    • Cosmos and History: The Myth of the Eternal Return. Princeton University Press, 1954
    • The Sacred and the Profane: The Nature of Religion. Trans. Willard R. Trask. NY: Harper & Row, 1961
  • Louis Herbert Gray [ed.], The Mythology of All Races, in 12 vols., 1916
  • Lucien Lévy-Bruhl:
    • Mental Functions in Primitive Societies (1910)
    • Primitive Mentality (1922)
    • The Soul of the Primitive (1928)
    • The Supernatural and the Nature of the Primitive Mind (1931)
    • Primitive Mythology (1935)
    • The Mystic Experience and Primitive Symbolism (1938)
  • Charles H. Long, Alpha: The Myths of Creation. George Braziller, 1963
  • O'Flaherty, Wendy. Hindu Myths: A Sourcebook. London: Penguin, 1975
  • Barry B. Powell, Classical Myth, 5th edition, Prentice-Hall
  • Santillana and Von Dechend (1969, 1992). Hamlet's Mill: An Essay Investigating the Origins of Human Knowledge And Its Transmission Through Myth, Harvard University Press. ISBN 0-87923-215-3
  • Friedrich Wilhelm Joseph von Schelling:
    • Introduction to the Philosophy of Mythology, 1856
    • Philosophy of Mythology, 1857
    • Philosophy of Revelation, 1858
  • Walker, Steven F. and Segal, Robert A., Jung and the Jungians on Myth: An Introduction, Theorists of Myth, Routledge (1996), ISBN 978-0-8153-2259-7
  • Zong, In-Sob. Folk Tales from Korea. 3rd ed. Elizabeth: Hollym, 1989

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Митология.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Митология&oldid=12373040“.