Обсада на Торино (1706)

Обсада на Торино Assedio di Torino
Война за испанското наследство
Френски проект за обсадата на Торино
Информация
Период	14 май – 7 септември 1706
Място	Торино, Пиемонт, Северна Италия
Резултат	Австро-савойска победа
Страни в конфликта
Кралство Франция Кралство Испания Савойско херцогство като подкрепление Свещена Римска империя
Командири и лидери
Луи д'Обюсон дьо ла Фойад Филип II Орлеански Фердинанд дьо Марсен † Виктор Амадей II Савойски Вирих Филип фон Даун като подкрепление принц Евгений Савойски Джовани Батиста д'Ембзер
Сили
По време на обсадата 44 000 души 110 обсадни топа, 59 минохвъргачки и 62 полеви топа По време на битката 44 000 души По време на обсадата 10 500 души (51 от които военни миньори) 4000 души от Градската милиция 226 топа e 28 минохвъргачки По време на битката 30 000 души
Жертви и загуби
29 500 Обсада: 14 000 загинали и ранени Битка: 7000 2000 загинали 1800 ранени 3200 затворници 186 топа След битката: 8500 загинали, ранени, затворници и изчезнали 8246 Обсада: 5000 3000 загинали и ранени 2000 изчезнали Битка: 3246 944 загинали 2302 ранени
45.0667, 7.7
Обсада на Торино в Общомедия

Обсадата на Торино (на италиански: Assedio di Torino) е събитие от 1706 г. в рамките на Войната за испанското наследство. Над 44 000 френски войници обграждат укрепената Цитадела на Торино, Пиемонт, Северна Италия. Тя е защитавана от около 10 500 савойски войници, които воюват усилено от 14 май до 7 септември, когато армията, защитаваща града начело с принц Евгений Савойски и херцог Виктор Амадей II Савойски, принуждава врага да отстъпи.

Обсадата трае 117 дни. В края на Войната за испанското наследство, с подписването на Договора от Утрехт през 1713 г. и на Договора от Ращат през 1714 г., савойският херцог Виктор Амадей II става първият крал от своята Савойска династия.

Поради големия размер и значението на град Торино, който е една от малкото европейски столици, подложени на обсада с научни техники, събитието има голям международен отзвук. Научната обсада е набор от техники, използвани за обсаждане на укрепена по италиански образец крепост. Тези техники започват да се развиват през 15 век, но достигат зрялост едва през 17 век благодарение на Себастиан дьо Вобан.

Някои историци смятат обсадата на Торино за събитието, което бележи началото на Рисорджименто.

Войната

Предшестващи събития

През 1700 г. испанският крал Карлос II Хабсбург умира без наследници. От няколко години здравословното му състояние се влошава, което предполага скорошната му кончина. Европейските монарси, добре запознати със ситуацията, започват сложна дипломатическа дейност по наследяването на престола. По-конкретно се мобилизират кралят на Франция Луи XIV от династията на Бурбоните и император Леополд I от династията на Хабсбургите: първият, защото е съпруг на Мария-Тереза Испанска, дъщеря от първия брак на Филип IV Испански и природена сестра на Карлос II, а вторият, защото е съпруг на Маргарита-Тереза Испанска – сестра на Карлос II и дъщеря от втория брак на Филип IV.

Херцог Виктор Амадей I Савойски

Всъщност на карта е заложен контролът на Испания и нейните владения в Европа и отвъд Атлантическия океан. Освен това австрийските Хабсбурги предявяват претенции като принадлежащи към същата династия, управлявала Испания до онзи момент.

Луи XIV, крал на Франция и Навара

Без да знае какво точно да направи, Карлос II моли папата за съвет. За да се избегне концентрирането на власт (подобно на случилото се преди два века с Карл V), ако Испания попадне в ръцете на Хабсбургите, папата го съветва да определи французин за свой наследник. Карлос II определя за наследник Филип Бурбонски – внук на Луи XIV.

Новият съюз между Испания и Франция заплашва европейския баланс и следва конфликт, станал известен като Война за испанското наследство, продължил над 10 години и завършил с мирните договори от Утрехт (1713) и Ращат (1714).

Леополд I, император на Свещената Римска империя

От едната страна на конфликта са Англия, Свещената Римска империя (Хабсбургската империя), Португалия, Дания и Холандия, а от другата – Франция и Испания. Савойското херцогство се намира между Франция и района на Милано (в ръцете на Испания) и представлява естествен коридор между двата съюзника. Поради очевидната стратегическа необходимост Луи XIV почти налага на херцог Виктор Амадей II да се съюзи с Франция и с Испания.

Виктор Амадей II, подкрепян от братовчед си принц Евгений Савойски, граф на Соасон и върховен главнокомандващ на имперските войски, се досеща, че този път основната игра между Франция и Свещената Римска империя се разиграва в Италия, а не във Фландрия или в Лотарингия. Въз основа на това си убеждение той сключва съюз с Хабсбургите, които са единствените, които в случай на успешен изход от конфликта биха могли да гарантират пълната независимост на Савойската държава.

Карлос II, крал на Испания

Всъщност евентуален съюз с Франция в случай на нейна победа само би подчертал подчинения статут на савойците, продължил около един век, докато императорът обещава Монферат, част от Ломелина и Валсезия, района на Виджевано и част от Провинция Новара. Това е умен, интелигентен, но и рискован избор, защото в случай на поражение Савойската държава би била унищожена заедно с нейната династия.

Изборът на Виктор Амадей II Савойски, направен през есента на 1703 г. с Договора от Торино, принуждава Франция да започне военни действия първо в Савоя, а след това и в Пиемонт.

Цитаделата на Торино

Притиснати между два огъня: Франция на запад и испанската армия, контролираща Ломбардия на изток, савойските земи са обградени и нападнати от три армии. През 1704 г. Савоя губи Суза, Верчели, Кивасо, Ивреа и Ница, и единствено Цитаделата на Торино остава да се съпротивлява. Тя е укрепление от тип звездообразен форт, построено от херцог Емануил Филиберт I в средата на 16 век.

Стара гравюра на петоъгълното укрепление на цитаделата на Торино

Важна е ролята на противоминните галерии, прокопани под цитаделните стени, в които миньорската рота на артилерийския батальон, съставена от 2 офицери, 2 сержанти, 3 ефрейтори и 46 миньори, допълнена с 350 работници за прокопаването и 6 надзиратели, гарантира контрола на подземията и разполагането на зарядите на експлозивите, целящи да унищожат обсаждащите. Дълбочината на галериите, подредени на две нива, достига почти 400 м, малко над подпочвените води.

На територията на цитаделата, в центъра на плацдарма, е разположена доста важна кръгла постройка: „Голямата цистерна“ (il Cisternone). През целия период тя осигурява постоянен запас от вода, който се захранва от подпочвените води – факт с огромно значение при обсада. Диаметърът ѝ е 20 м – той излиза на два етажа от земята и след това се спуска на 22 м до водния хоризонт, достъпен по голяма спираловидна рампа; концепцията му е ненадмината по отношение на другите европейски крепости.

Животът в града

Блаженият Себастиано Виалфрè

Сред апостолите, посветили се на благотворителност в полза на бедните и болните в обсадения град, се отличава ярко Себастиано Виалфрè. Роден е през 1629 г. в скромно семейство от Вердуно и е ръкоположен за свещеник на 24 февруари 1652 г. Пред манастира си той изгражда полева болница и често отива на бойното поле, за да утешава ранените войници. Херцог Виктор Амадей II Савойски му има пълно доверие и се обръща към него в най-тежките моменти. Уважението му към Виалфрè се показва най-ярко, когато отива на смъртното му легло – нещо необичайно за абсолютните монарси от епохата.

Гражданите на Торино знаят как да вземат внимателни предпазни мерки при обсада. Храната се доставя от натрупаните запаси, от малките градски зеленчукови и овощни градини или от Порта По, а водата идва от кладенците. Стопанствата на Торинската равнина (особено в квартал Ванкилия) изиграват основна роля в доставката на храна.

От август 1706 г. ситуацията започва да се влошава. Французите започват да затварят селските пътища и да прихващат доставките на боеприпаси, пристигащи по реката. Общината решава да помогне на гладуващите, но заедно с другите военни разходи обсадата струва скъпо – 450 000 лири на месец (една лира съответства на дневното заплащане на един занаятчия). Налага се да продава земи и да прави заеми, за да осигури парите.

Французите използват често запалителни бомби (на френски: boulets-rouges), за да причиняват повече жертви и разрушения. Смята се, че по време на обсадата френско-испанските войски хвърлят по Торино 95 000 топовни гюлета, 21 000 бомби и 27 700 гранати. Страхът от бомбите, насочени към града, кара хората да поставят на вратите на къщите изображението на Св. Дева Мария Утешителка (Madre della Consolata), надявайки се на нейната защита. Католическите и лутеранските полкове също носят образа на Дева Мария на шапките си.

Общественият ред в града се гарантира с постоянно присъствие на милицията (военна бойна сила, която не принадлежи към въоръжените сили) и на полицията. На тях са възложени множество задачи: на първо място надзорът на цялата система за гасене на честите пожари, причинявани от противника, и пресичане на опитите за грабеж. Особено внимание е отделено на контрола на чужденците в града, които трябва да се регистрират и да оставят всяко оръжие освен меча си, за да влязат в него.

Подготовка

Подземната защита на крепости и замъци, използвана от древни времена, преживява нов подем след Обсадата на Фамагуста през 1571 г. и най-вече след дългата обсада на Херцогство Кандия в Кандийската война, приключила през 1689 г. Става въпрос за операции, провеждани от Османската империя, която си служи често с подземни атаки.

Още през 1572 г. савойският херцог Емануил Филиберт нарежда да се изгради бункерът Форт Пастис (forte Pastiss), оборудван със собствена противоминна галерия, за да защити цитаделния бастион „Св. Лазар“ (San Lazzaro della Cittadella). Въпреки това едва в месеците преди френската атака през 1706 г. е осъществена обширна система за противодействие под насипите (гласис) и основните структури на цитаделата и на градска защита, дело на арх. Антонио Бертола.

С цел водоснабдяване цитаделата на Торино е оборудвана с огромен кладенец, чиято форма наподобява тази на кладенеца на Св. Патриций в град Орвието, благодарение на който тя разполага с практически постоянен воден източник. Тези нарастващи с годините мерки превръщат Торино в един от най-добре защитените градове в Европа.

Още през август 1705 г. френско-испанските армии са готови да атакуват града и са се разположили близо до цитаделата, но техният командир генерал Луи д'Обюсон дьо ла Фойад смята, че наличните войски са твърде малко и предпочита да изчака подкрепления. Това се оказва грешка, защото дава време на града допълнително да се укрепи чак до хълма и в същото време да се събере около цитаделата с оглед на дълга обсада.

Укрепителната работа по цитаделата продължава през цялата зима между 1705 и 1706 г., и голяма част от населението на града допринася за това. Основните работи се състоят в изграждането на гласис около крепостта, което позволява по-добра сигурност на стрелците с пушки. Освен това е създадена интензивна и плътна мрежа от шахти и тунели, ненадмината в никоя друга европейска крепост от онова време. Дейностите са проектирани от Антонио Бертола, началник на военните инженери на Савоя.

За да се подготвят за предстоящата обсада, градските власти създават гарнизона на крепостта на Торино, включващ над 10 000 мъже, разделени на 14 имперски дружини и 14 пиемонтски батальона, кавалерийски отряди, артилеристи и миньори

Обсадата

Саможертвата на Пиетро Мика

През нощта на 29 срещу 30 август голям брой френски гренадири влизат в една от галериите (Galleria della Mezzaluna di soccorso) след като надвиват пазачите на входа, и има опасност да проникнат в цитаделата. Пиетро Мика – един от войниците миньори, който отговаря за наблюдението на важно стълбище между първото и второто подземно ниво, разбира за опасността и след като нарежда да залостят вратата, се опитва да я взриви с варел с 20 кг експлозив. Фитилът, вероятно намокрен, не се запалва и Мика решава да използва друг, много по-къс фитил. Той го запалва, но не успява да избяга. Тялото му е разкъсано от експлозията и е намерено на 40 крачки от стълбището.

Обсадата започва на 14 май, когато френско-испанските войски (съставени от над 40 хил. мъже) се позиционират срещу крепостта. Два дни преди това, на 12 май 1706 г. в 10:15 сутринта, има пълно слънчево затъмнение, което кара да изпъкне съзвездието Телец. Слънцето е символ на френския крал Луи XIV (наречен Кралят Слънце) и това събитие дава повдига духа на жителите на града, които предвкусват лесна победа. Астрономическото събитие се споменава в стихотворението на пиемонтски език „Фалшивата арфа“ (L'Arpa Discordata) с вероятен автор свещеника от Фаврия Франческо Антонио Тарицо, написано в годините след обсадата.

Патриотът Пиетро Мика, гравюра

Френският маршал Себастиан дьо Вобан, експерт и създател на обсадни техники, препоръчва странична атака срещу града с оглед на коварната гъста мрежа от противоминни тунели, изградена от обсадените. Дьо ла Фойад обаче пренебрегва мнението му, като кара 48 военни инженери да осигурят разкопаването на многобройни окопни линии.

Дьо Вобан не участва лично в обсадата на Торино, въпреки че лично се интересува от нея. Неговото участие, освен с проекта от предходната година, е чрез кореспонденция. През 1705 г. Луи XIV му възлага да изготви проект за завладяването на добре защитения Торино. През юли 1706 г. Дьо Вобан е в Дюнкерк, откъдето на 23 юли пише писмо, в което критикува подхода на Дьо ла Фойад. Онова, което Дьо Вобан оценява като опасна „минна подробност“, се оказва фатално за французите. Обсадените, подкрепяни от населението, участващо пряко в битката, им нанасят многобройни загуби през гъстата мрежа от тунели, както правилно предвижда Дьо Вобан. Битката продължава през цялото лято на 1706 г.

Град Торино след второто разширяване на стените му (1673). Вляво е петоъгълната цитадела

На 8 юни Дьо ла Фойад изпраща пратеник до херцог Виктор Амадей II, предлагайки му възможност свободно да напусне Торино, за да се спаси от обстрела. Луи XIV е наредил да се запази животът му, но херцогът отказва да съобщи местоположението на апартаментите си, за да не ги обстрелват: „Моят апартамент е там, където битката е най-яростна", отговаря той.

Херцог Луи д'Обюсон дьо ла Фойад, френски военачалник

Въпреки това Савойският херцог напуска града на 17 юни начело на 4000 кавалеристи с цел да попречи на снабдяването на французите и да отклони максимален брой войски от обсадата. И наистина Дьо ла Фойад оставя командването на обсадата на ген. Шамаранд и се впуска с почти 10 000 мъже в преследване на Савойския херцог, но той се скрива в долините на валденсите. Смятайки за прекомерно рисковано да навлезе в добре познатата на противника територия, Дьо ла Фойад се завръща във военния лагер срещу Торино на 20 юли.

Филип II, херцог на Орлеан

След оттеглянето на Виктор Амадей командването на военния плацдарм е поверено на генерал Вирих Филип фон Даун, близък сътрудник на принц Евгений Савойски. Обсадата продължава, а французите се доближават до крепостния люнет, който защитава един от входовете на цитаделата. Междувременно градът е подложен на много тежки и непрекъснати артилерийски бомбардировки.

Скоро барутът започва да се изчерпва и поради тоталната блокада на доставки отвън пиемонтската артилерия трябва да ограничи изстрелите, за да пести барут.

Принц Леополд I от Анхалт-Десау, пруски военачалник

Сред основните цели на французите е да намерят входа на тясна подземна галерия, за да проникнат масово в нея. Операцията не е лесна, но между 13 и 14 август входът е открит. Обсаждащите навлизат, макар и с огромни загуби. Изглежда, че за пиемонтците всичко вече е загубено, но те взривяват тунела, погребвайки враговете си в него.

Десет дни по-късно французите започват кървава атака с 38 роти гренадири срещу галерията на помощния бастион (Galleria di Mezzaluna di soccorso). Пиемонтците се защитават, като използват запалим материал, печелят победа и принуждават враговете си да отстъпят, макар че дават над 400 жертви на бойното поле.

Принц Евгений Савойски, австрийски военачалник

Именно в онзи момент Пиетро Мика жертва живота си, за да спре поредната френска атака на подземните галерии. Ситуацията изглежда безизходна за обсадените и херцог Филип II Орлеански, капитан от армията на Луи XIV, пристига в Торино, предвкусвайки френската победа.

Обсаждащите обаче знаят, че принц Евгений Савойски, главнокомандващ на имперските войски и братовчед на Виктор Амадей, напредва към Торино начело на армия от около 20 000 души. В края на август след няколко победни сблъсъка с френско-испанската армия авангардът му вече е в Пиемонт, във Виластелоне. Там уморените войници спират на лагер и Евгений Савойски се среща с братовчед си в Карманьола в нощта на 29 август.

Битката

Картина на битката

На 2 септември 1706 г. Виктор Амадей II и Евгений Савойски изкачват хълма Суперга над Торино, за да изучат тактиката на контраатака. Въпреки големия риск поради близостта на френските линии те решават да заобиколят противника северозападно от града – най-уязвимата негова част, използвайки по-голямата част от армията и част от кавалерията.

Французите от своя страна се опитват трескаво да се затворят в собствените си окопи. Пристигането на спасителен противников контингент с такива размери ги заварва неподготвени. Евгений Савойски казва по този повод презрително: „Тези хора там вече са наполовина победени“.

Щурмът на принца на Анхалт, копие на изгубен стенопис на Е. Кнакфус, първоначално съхраняван в Арсенала на Берлин

На 5 септември в Пианеца (близо до Торино) един от конвоите, насочил се към френския лагер, е прихванат от имперската кавалерия. Целта на принц Евгений Савойски е да завземе замъка на Пианеца от френските войски, което би ги накарало да се бият с ограничен брой боеприпаси. След като научава, че готвачката Мария Брика, която работи в замъка, знае таен проход за достъп и живее в къща близо до него, принцът решава със съгласието на Виктор Амадей II да изпрати принц Леополд I от Анхалт-Десау начело на голяма група бранденбургски гренадири и савойски войници, които да го превземат. През нощта на 5 срещу 6 септември групата, водена от Мария, стига до балната зала. Много от французите са убити или взети в плен, а плячката е значителна. Това е важен стратегически успех за Евгений Савойски.

Андреас Матеус Волфганг/ Аугуст Винд: Обсадата на Торино (1714)

На 6 септември обиколната маневра кара савойските войски да се позиционират между реките Дора Рипария и Стура ди Ланцо. Окончателният сблъсък започва на 7 септември, когато австро-пиемонтските войски се подреждат по целия военен фронт и отблъскват всеки опит за контраатака на френско-испанските войски.

Планът на Евгений Савойски предвижда пробив на десния френски фланг с помощта на дисциплинираната пруска пехота на принц Леополд I от Анхалт-Десау. Атаката е особено кървава и едва при четвъртия опит прусите успяват да сломят френската съпротива. Полкът La Marine, който защитава крайните десни френски флангове, остава без боеприпаси в разгара на решителната атака и без налични подкрепления и провизии, което го принуждава да отстъпи.

В онзи момент, след като контраатаката на конницата на херцог Филип II Орлеански е отблъсната, победата е въпрос на време. Имперската кавалерия е реорганизирана, за да унищожи окончателно противниковата кавалерия и в атаката участва и Виктор Амадей II. По-малкото на брой французи са принудени да бягат към мостовете над река По, оставяйки лявото крило на произвола на съдбата.

Имперските сили по центъра и по десния фланг имат задачата да държат ангажирани контраатакуващите противникови френски части. Опит за атака успява да доведе до временен пробив на фронта на херцог Филип II Орлеански, който е принуден да се намеси с част от кавалерията, за да го затвори. Тогава той е ранен, а маршал Фердинанд дьо Марсен е убит. Лученто (днешен квартал на Торино), мощно укрепен и защитен от два от най-добрите френски полкове – Пиемонт и Нормандия, не е окупиран при нападение, а е изоставен от защитниците, след като прикрива отстъплението на частите, заемащи центъра и левия фланг на французите.

Епилог

Базилика Суперга, Торино

Французите губят около 6000 мъже в сравнение с 3000 австро-пиемонтци. В последвалите дни още близо 7700 французи загиват в сблъсъците със савойците или поради раните си.

Виктор Амадей II и Евгений Савойски влизат в освободения град през Порта Палацо и отиват в Катедралата, за да присъстват на християнския химн Te Deum („Тебе, Боже!“ от лат.) за благодарност. В памет на победата на хълма Суперга е построена едноименната базилика, в която все още се чества Te Deum на всеки 7 септември.

Въоръжение и войници

Рота на „бомбардировачите“

Тя принадлежащи към артилерийския савойски батальон и разполага със специално отделение, наречено „Petardi“ (букв. „фишеци“), което действа срещу врати и подвижни мостове. Членовете му, защитени от тежка желязна броня, се впускат към избраните цели, където поставят големи съдове с барут и след това запалват фитила. След това те се отдалечават възможно най-бързо, под вражески огън, за да се спасят. Това отделение, подобно на други, предназначени за саботаж, е решаващо за отбраната на града.

Артилерийският батальон, на който е поверена защитата на Торино, е създаден през 1696 г. и включва 6 роти с 300 артилеристи. В началото на обсадата той се оказва недостатъчен за боравенето с всички налични оръжия и в него трябва да бъдат включени 200 „кавалеристи“ от полка „Кралска пиемонтска кавалерия“ (Piemonte Reale Cavalleria). Още толкова мъже от „Piemonte Reale" и 700 германски кавалеристи са ангажирани с нощна работа, за да поправят щетите на вражеската артилерия.

Всяка от 6-те артилерийски савойски роти е съставена от 36 войници, от които 4 бомбардировача, 1 барабанчик, 2 сержанта и 2 ефрейтори. Има и една рота работници и една рота миньори. Батальонът има свещеник и хирург. Артилерийските войници носят сини дрехи и панталони, и черна триъгълна шапка.

Що се отнася до оръжията, в опис от 1706 г. се съдържат следните преносими огневи боеприпаси, съхранявани в оръжейния арсенал на цитаделата на Торино:

• 459 пушки с щик
• 1063 различни пушки
• 2052 мускета
• 351 кавалерийски мускета
• 297 нарезни пушки
• 20 нарезни карабини
• 3 тромбона
• 272 каси с мускетни куршуми, 200 каси с оловни куршуми за пушки, 3 каси с куршуми за карабини.

За да се отговори на нуждите от боеприпаси, са създадени нови ковачници в помощ на леярната на Торинския арсенал.

Пиемонтската армия в историческата възстановка по случай 300-годишнината от битката през 2006 г.

Пиемонтската пехота е съставена в 10 полка, към които се добавят наемници, идващи предимно от Франция (протестантски доброволци от Прованс и Миди) и от Швейцария. Оборудването на един савойски войник от пехотата се състои от голям колан с катарама с окачен меч с месингова дръжка, щик, патрондаш, поставен на дясната страна и барут. Гренадирите вместо патрондаш имат торба с гранати, а вместо меч – сабя.

Не се знае много за структурата и количеството хора във френските армии. Броят на френско-испанската артилерия е неизвестен, но е изчислено, че страховитата артилерия на обсаждащите може би наброява около 250 оръдия и 60 мортири. Французите широко използват и т. нар. „boulets-rouges“, запалителни гюлета от твърд чугун, които се нажежават на горещи въглища и след това се хвърлят по най-чувствителните към огъня точки на обсадения град.

След битката

Фигури от парада на Gardes Françaises Regiment на ул. Пиетро Мика в Торино.

В памет на битката, която толкова дълбоко белязва бъдещата история на Пиемонт, са оставени стълбове, носещи датата 1706 г., и изображенията на Дева Мария Утешителката (на Светилището на Утешителката като по чудо не е нанесена никаква вреда от бомби). Те са разположени на местата на по-кървави сблъсъци и могат да бъдат идентифицирани и до днес.

В памет на битката торински квартал носи името „Квартал на победата“ (Borgata Vittoria) и там е построена Църквата на здравето (Chiesa della Salute), посветена на Дева Мария. Освен това в центъра на града има многобройни улици, които с имената си напомнят за героите, отличили се в сраженията като ул. Пиетро Мика и ул. Виктор Амадей II.

През 1961 г. в Торино е открит Градският музей на Пиетро Мика и на Обсадата на Торино от 1706 г. (Museo Civico Pietro Micca e dell'Assedio di Torino del 1706). Той илюстрира с модели и находки крепостта на Торино от началото на 18 век и събитията от френската обсада през 1706 г., и позволява на посетителите да посетят най-значимите участъци от противоминните галерии на Цитаделата на Торино.

Статуя на Пиетро Мика

Организирани са големи събития за честване на 200- и 300-годишнината от битката. През 1906 г. в индустриалния лидер на Италия – Торино задачата за възпоменание на събитието е поверена на сенатора Томазо Вила под патронажа на кмета на града Секондо Фрола. За случая са организирани исторически конференции, публикувани са книги, открити са паметници (вкл. този на скулптора Леонардо Бистолфи пред църквата на Мадона ди Кампаня, по-късно разрушена от съюзнически бомбардировки през Втората световна война). Голямото внимание към събитието води до обявяването на 25 август 1906 г. на родното място на Пиетро Мика в село Саляно за национално наследство.

По случай 300-годишнината от битката през 2006 г. тя е представена чрез голяма историческа възстановка благодарение на участието на фигуранти от историческите асоциации на половин Европа. В памет на събитието в главната част на Торинската цитадела е организирана тематична изложба, достъпна за обществеността.

Отразяване

Възпоменателна плоча в Базилика Суперга

Около обсадата на Торино и неговите основни действащи лица (принц Евгений Савойски, херцог Виктор Амадей II, Пиетро Мика) от 18 век насам процъфтява огромна и постоянна библиографска продукция, включително произведения с голяма колекционерска стойност, като например онези касаещи сраженията на Евгений Савойски, придружени от скъпоценни таблици, които са търсени и поотделно.

Навършването на 300 години от обсадата е белязано с много инициативи в периода 2006 – 2007 г. благодарение на делото на Асоциация „Торино 1706 – 2006“ (съставена от около 50 асоциации, културни институти, учебни центрове и подкрепена от община Торино, регион Пиемонт, фондация „Компания ди Сан Паоло“) и в сътрудничество с други институции. Честванията включват и значима актуализация на библиографията за събитията, свързани с Войната за испанското наследство.

Вижте също

• История на Торино
• История на Пиемонт
• Савойско херцогство
• Война за испанското наследство
• Утрехтски мирен договор
• Цитадела на Торино
• Евгений Савойски
• Виктор Амадей II Савойски
• Луи XIV
• Леополд I
• Карлос II
• Луи д'Обюсон дьо ла Фойад
• Фердинад дьо Марсен
• Филип II Орлеански

Източници и бележки

• Gariglio, Dario. 1706, l'Assedio di Torino. Torino, Blu edizioni, 2005. ISBN ISBN 88-7904-008-1. (на италиански)

Библиография (на италиански език)

• Relation du Siége de Turin en 1706, Rédigée d'après des documens origineaux inédits. Parigi, Imprimerie Royale, 1832.
• Pietro Fea, Tre anni di guerra e l’assedio di Torino del 1706, Enrico Voghera Editore, Roma 1905
• Giglio-Tos, Efisio, Liberatione de l'assedio di Torino seguito li 7 7bre 1706 sotto il comando del seren.o p(rinci)pe Eugenio di Savoia, et di S. A. R. con la sconfitta dell'esercito gallispano, diretto dal duca d'Orleans nipote del Re XIV et dal duca della Fogliada, genero, Tipografia subalpina, Torino 1905
• Regia Deputazione sovra gli studi di storia patria per le antiche province e la Lombardia (a cura di), Le campagne di guerra in Piemonte (1703 – 1708) e l'assedio di Torino (1706). Studi, documenti, illustrazioni, Vol. VII, Bocca, Torino 1907
• Rondolino, Ferdinando, Vita torinese durante l'assedio (1703 – 1707), in Regia Deputazione sovra gli studi di storia patria per le antiche province e la Lombardia (a cura di), Le campagne di guerra in Piemonte (1703 – 1708) e l'assedio di Torino (1706). Studi, documenti, illustrazioni, Vol. VII, Bocca, Torino 1907, Tomo I
• Pietro Magni, Il sistema di mine e contromine della Cittadella di Torino nell’assedio del 1706, in „Rivista di Artiglieria e Genio“, XXVII, 1910, Tipografia Enrico Voghera, Roma, pp. 252 – 262
• Pietro Magni, La fortezza di Torino, l’investimento, l’assedio, la battaglia del 1706 sulla pianta della città attuale (1911), in „Rivista di Artiglieria e Genio“, 4, 1913
• L'assedio di Torino (maggio-settembre 1706) e la battaglia di Torino (7 settembre 1706). Torino, A. Giani, 1926.
• Umberto Savoja, Sulle orme di Pietro Micca fra gli avanzi della cittadella di Torino in Almanacco per le Forze Armate, 1928, Tipografia del Senato del dott. Giovanni Bardi, Roma 1929
• Alessandro Castro, Il Museo „Pietro Micca“ e dell’Assedio di Torino del 1706, in «Bollettino dell’Istituto Storico e di Cultura dell’Arma del Genio », Fascicolo N. 1 (105), Gennaio – Marzo, 1969, Tipografia 21° Stabilimento Trasmissioni, Roma 1969
• Amoretti, Guido, Museo Pietro Micca e dell’Assedio di Torino del 1706, D. Piazza, Torino 1978
• Il ducato di Savoia dal 1559 al 1713. D.Piazza, 1985. ISBN 978-88-7241-553-5.
• La verità storica su Pietro Micca – Dopo il ritrovamento della scala esplosa (1958 – 1959). VII Edizione. 1996.
• Situazioni d'assedio (atti del convegno tenuto a Montalcino, 7 – 10 luglio 1999. Firenze, Pagnini e Martinelli Editori, 1999. ISBN 88-8251-116-2.
• Il Ducato di Savoia, Amministrazione e corte di uno Stato franco-italiano. Roma-Bari, Laterza, 2002. ISBN 88-420-6708-3.
• Luigi Gramegna, Dragoni Azzurri. Romanzo storico sull’Assedio e la Battaglia di Torino del 1706, Andrea Viglongo & C., Torino 2002
• Amoretti, Guido. Torino 1706. Cronache e memorie della città assediata. Torino, Il Punto Edizioni, 2005. ISBN 978-88-88552-22-4.
• Gli assedi di Torino : i conflitti armati che hanno cambiato la storia della prima capitale d'Italia. Newton Compton Editori, 2005. ISBN 88-541-0549-X.
• Mastri da muro e piccapietre al servizio del Duca. Cronaca della costruzione delle gallerie che salvarono Torino. Torino, Giancarlo Zedde Editore, 2006. ISBN 978-88-88849-16-4.
• Sandri Giachino, Roberto – Melano, Giancarlo – Mola di Nomaglio, Gustavo (a cura di), Torino 1706, 300 anni dall'assedio e dalla battaglia di Torino: l'alba di un regno. Una mostra evento per ricordare, Il Punto, Torino 2006
• 1706 – 2006 La battaglia di Torino – memorie ritrovate. Torino, L'artistica Editrice, 2006.
• Bevilacqua, Paolo – Petitti, Patrizia – Zannoni, Fabrizio, L’assedio sotterraneo. Nascita e impiego operativo del sistema di contromina della piazzaforte di Torino, in Sandri Giachino, Roberto – Melano, Giancarlo – Mola di Nomaglio, Gustavo (a cura di), Torino 1706, 300 anni dall'assedio e dalla battaglia di Torino: l'alba di un regno. Una mostra evento per ricordare, Il Punto, Torino 2006, pp. 95 – 108
• Il ricordo // Torino 1706: l'alba di un regno. Torino, Il Punto Edizioni, 2006. ISBN 978-88-88552-35-4. с. 285 – 293.
• 1706. Le Aquile e i Gigli. Una storia mai scritta. Torino, Omega Edizioni, 2007. ISBN 88-7241-512-8.

Външни препратки

• ((it)) Информация за събитието на уеб страница Museo Torino
• ((it)) Museo Civico Pietro Micca e dell’assedio di Torino del 1706, на уеб страница Museo Torino

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Assedio di Torino в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​