Портал:Азербайджан

 Астрономия  България  География  Изкуство  Личности  Математика  Медицина  Наука  Философия  Технология

редактиране  Портал Азербайджан Герб на Азербайджан Местоположение на Азербайджан в региона. Азербайджан е държава на западния бряг на Каспийско море. Тя е членка на Съвета на Европа от 2001 г. Понякога е считана за част от Европа, макар че според ООН страната е в Югозападна Азия, като следствие от географското положение на по-голямата част от територията ѝ, която попада в Азия. Столица на страната е Баку. Други по-големи градове са Ганджа, Сумгаит, Мингечаур и Шеки. редактиране  География Топографска карта на Азербайджан. Страната граничи с: Армения (1007 km); Иран (756 km); Грузия (480 km); Русия (390 km) и Турция (15 km). Общата дължина на азербайджанските сухоземни граници е 2648 km. Бреговата линия с Каспийско море е дълга около 800 km. Дължината на територията на Азербайджан от север на юг е около 400 km, а от запад на изток – около 500 km. Три планински вериги – Голям и Малък Кавказ и Талишките планини, заедно покриват приблизително 40% от площта на страната, ограждайки централната Куро-Аракска низина. Най-високата точка на Азербайджан е разположена на 4466 m н.в., а най-ниската е в Прикаспийската низина (-28 m). В Азербайджан има повече от 8000 реки, но само 24 от тях са дълги повече от 100 km. Най-голямото езеро в страната е Сарису (65,7 km²), а най-дългата река е Кура (1515 km). Площта на четирите главни азербайджански острова в Каспийско море е над 30 km². Климатът в Азербайджан е субтропичен, с максимум на валежите в периода септември-декември. Летата са сухи и слънчеви и продължават от юни до средата на септември. Зимите са студени. редактиране  Население Карта не етнолингвистичните групи в региона на Кавказ. Според преброяването на населението през 2009 г. в страната живеят 8 922 447 души, от тях по етнически произход се определят като: 8 172 809 (91,59 %) азербайджанци, 180 324 (2,02 %) лезгинци, 120 306 (1,34 %) арменци, 119 307 (1,33 %) руснаци, 111 996 (1,25 %) талиши, 49 838 (0,55 %) аварци, 37 975 (0,42 %) турци, 25 911 (0,29 %) татари, 25 218 (0,28 %) парси, 21 509 (0,24 %) украинци, 12 289 (0,13 %) цахури, 9 912 (0,11 %) грузинци, 9 084 (0,10 %) евреи, 6 065 (0,06 %) кюрди, 4 344 (0,04 %) кризи, 3 821 (0,04 %) удини, 2 233 (0,02 %) удини и 9 506 (0,10 %) други етнически групи. редактиране  История Азербайджански ханства през 18 – 19 век. Тюркските племена проникват на територията на Азербайджан през IX век, като постепенно се смесват с предците на съвременните азери – местните народи от кавказки и ирански произход. През 1502 г. Исмаил Сефеви основава първата ирано-азерска държава, която се основавала на исляма от шиитското му направление. Столицата на държавата на Сефевидите е град Тебриз. Управляващата династия постепенно започва да се иранизира. След настъпилата криза в държавата на Сефевидите и смъртта на Надир шах през 1747 г. на територията на съвременен Азербайджан се образуват няколко ханства, които са завоювани от Руската империя в резултат на руско-иранската война от 1804 – 1813 г. и Гюлистанския мир. Към края на XIX век Баку се превръща в голям многонационален промишлен център. През ноември 1917 г. тук е установена съветската власт и е създадена така наречената Бакинска комуна. От лятото на 1918 г. в Азербайджан започва англо-турска интервенция, в резултат на която на власт идват мусаватистите, които за първи път използват названието „Азербайджан“ за обозначение на новообразуваната република. Създаването на самостоятелни държави в бившите задкавказки владения на Руската империя и опитите на Великобритания и Турция да запълнят образувалия се геополитически вакуум довеждат до масови междуетнически сблъсъци между азери и арменци, които водят до многочислени жертви и от двете страни. 20-и век През 1920 г., след края на гражданската война в Северен Кавказ ръководството на Съветска Русия изпраща части на Червената армия в Закавказието, за да установи съветска власт в този район. Така на 28 април 1920 г. е провъзгласена Азербайджанска ССР. От 12 март 1922 г. тя влиза в състава на Закавказката федерация (ЗСФСР), а от 5 декември 1936 г. – в СССР като съюзна република. През 1923 г. по времето на национално-териториалното обособяване в Задкавказието, осъществено в рамките на сталинската „национална политика“, в състава на Азербайджан са включени териториите на Нагорни Карабах (Нагорно-Карабахска автономна област, НКАО), населена предимно от арменци, и Нахичеванската автономна република. През 1988 г., по времето на демократичните промени в СССР, съпроводени от отслабване на държавната власт и партийното ръководство, в Нагорни Карабах се засилват сепаратистките настроения сред арменското мнозинство, което води до остър междуетнически конфликт, прераснал в Карабахската война (1992 – 1994). В тази война азербайджанската армия търпи поражение, в резултат на което 13,4% от територията на Азербайджан е под контрола на карабахската армия. Печални страници от този конфликт са погромите в Сумгаит, Баку, Гугарк и Ходжали, масовите убийства на мирно население, хилядите бежанци – азери и арменци, принудени да напуснат родните си места. През 1994 г. при посредничеството на страните от ОНД между Азербайджан и Армения е подписано примирие. Многократните опити за урегулиране на конфликта са неуспешни. В нощта на 20 януари 1990 г. Москва изпраща танковете на Червената армия в Баку, за да потуши настроенията около антикомунистическия Народен фронт. Жертвите са многочислени, а 20 януари остава една от най-черните дати в историята на Азербайджан, известна като „Черният януари“. В Баку има мемориал „20 януари“ с паметни плочи на над 800-те жертви. След тази военна интервенция от страна на СССР населението на Азербайджан допълнително се настройва още по-остро срещу комунистическата власт в Москва. На фона на армено-азербайджанското противопоставяне през 1991 г. Върховният съвет на Азербайджанската ССР провъзгласява независимостта на републиката, това се случва на 18 октомври 1991 г. Първият президент на Азербайджан е Първия секретар на ЦК на Компартията на Азербайджан Аяз Муталибов, който скоро е сменен от ръководителя на националистическия Народен фронт на Азербайджан (НФА) Абулфаз Елчибей. Неуспехите на карабахския фронт и некомпетентността на правителството, сформировано от НФА, предизвикват криза във властта, в резултат на която на 4 юни 1993 г. в Гянджа избухва метеж, воден от полковник Сурет Гусейнов. На 18 юни метежниците, въпреки съпротивлението, влизат в столицата Баку. 21-ви век Абулфаз Елчибей бяга в Нахичеван, а на власт идва Гейдар Алиев. Самият Гусейнов през 1994 г. е отстранен от власт по подозрение в организиране на военен преврат. През 2003 г. Гейдар Алиев умира и на поста президент на Азербайджан го сменя синът му Илхам Алиев, който назначава няколко години по-късно съпругата си Мехрибан Алиева за визепрезидент, без да е избрана от народа. Двамата управляват и до днес, като режимът е авторитарен, а всякакви наченки на опозиция биват смазвани още в зародиш. Всички знакови обекти в страната (стадиони, булеварди, летище, културни центрове, музеи) носят името на Гейдар Алиев, а ликът му е навсякъде в страната. редактиране  За създаване Това е списък на статии, свързани с Азербайджан, които все още не са създадени. Можете да помогнете на Уикипедия, като създадете нова статия от този списък. Можете и да преведете някоя от съществуващите статии в разделите на други езици в Уикипедия. Азербайджански държавен икономически университет (az) Азербайджански медицински университет (en) Държавен университет в Баку (ru) Преброяване на населението в Азербайджан (1999) (az) Преброяване на населението в Азербайджан (2009) (az) редактиране  За допълване Това е списък на статии, свързани с Азербайджан, които представляват мъничета и се нуждаят от допълнение. Те са категоризирани в категория „Мъничета за Азербайджан“. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги разширите. Икономика на Азербайджан Министър-председател на Азербайджан Общини в Азербайджан Рутулци редактиране  За обработка Това е списък на статии свързани с Азербайджан, които се нуждаят от подобрение. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги обработите. Население на Азербайджан редактиране  Свързани портали География Европа Азия Грузия Армения Русия Турция Иран Съветски съюз Ако желаете да допринесете за развитието на портала, можете да се включите в Уикипроект „Азербайджан“.