Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Публий Корнелий Сципион.
| Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански P. Cornelius P.f.P.n. Scipio Aemilianus | |
| римски политик и военачалник | |
 | |
| Роден |
около 185 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 129 г. пр.н.е.
|
| Награди | Триумф |
| Семейство | |
| Род | Емилии, Корнелии |
| Баща | Публий Корнелий Сципион (авгур), Луций Емилий Павел Македоник[1][2] |
| Майка | Папирия Мазониз |
| Братя/сестри | Квинт Фабий Максим Емилиан[1][3] Емилия Терция Емилия Паула Прима Емилия Паула Секунда |
| Съпруга | Семпрония[1][4] |
| Други роднини | Публий Корнелий Сципион (авгур)[1][5] |
| Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански в Общомедия | |
Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански Нумантин (на латински: Publius Cornelius Scipio Aemilianus Africanus minor Numantinus; * 185 пр.н.е.; † 129 пр.н.е.), наричан Сципион Емилиан или „младият Сципион“ за различаване от стария Сципион Африкански, e по-малкият син на Луций Емилий Павел Македоник, завоевателя на Македония.
Произлиза от фамилията Емилии и е осиновен от клона Сципион на фамилията Корнелии, от Публий Корнелий Сципион, най-възрастният син на Сципион Африкански и приема неговото име.
Сципион Емилиан се бие, когато е на 17 години при баща си Павел в битката при Пидна. През 151 пр.н.е. служи доброволно в Испания. През 149 пр.н.е. участва в Третата пуническа война като под-офицер.
През 147 пр.н.е. е избран за консул, макар че още не е на изискващата се възраст и поема главното командване. След едногодишни битки той завладява Картаген и по заповед на сената го унищожава до основните камъни. След връщането му в Рим получава тържествен триумф и името Африкански Млади (лат. Africanus minor).
През 142 пр.н.е. е избран за цензор. Три години по-късно, през 139 пр.н.е., е съден за предателство от Тиберий Клавдий Азел и смъкнат от поста му цензор.
През 134 пр.н.е. Сципион Емилиан е отново избран за консул. Той превзема през 133 пр.н.е. град Нуманция и получава името Numantinus. Рим става владетел на Иберийския полуостров.
Сципион Емилиан е женен от 151 пр.н.е. за Семпрония, сестрата на братята Гракхи и негова братовчедка (нейният чичо е осиновителя му Публий). През 129 пр.н.е. го намират умрял в леглото, в денят когато трябва да държи реч за Аграрния закон на Гракхите. Според Цицерон той е убит от Карбон, привърженик на Гракхите.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Полибий, xxxv. 4, xxxix.
- Велей Патеркул, i. 12
- Флор, ii. 15, 17, 18
- Апиан, Punica, 72, 98, 113 – 131, Hisp. 48 – 95, Bell. v. i. 19
- Плутарх, Aemilius Paullus, 22, Tiberius Gracchus, 21, C. Gracchus, 10
- Авъл Гелий, Noctes atticae iv. 20, v. 19
- Цицерон, De orat. ii. 40.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Michael Zahrnt: Publius Cornelius Scipio Aemilianus – der intrigante Enkel, Karl-Joachim Hölkeskamp, Elke Stein-Hölkeskamp (Hrsg.): Von Romulus zu Augustus. Große Gestalten der römischen Republik. Beck, München 2000, S. 159 – 171, ISBN 3-406-46697-4
- Robert Hanulak: Der Scipionenkreis – Untersuchungen zum Freundeskreis des Scipio Aemilianus, Berlin 2003, ISBN 978-3-638-77679-0