Направо към съдържанието

Реал Мадрид КФ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Реал Мадрид
Real Madrid Club de Fútbol
ПрозвищеБелия Балет[1]
Кралския клуб
Белите
Кралете на Европа
Викингите[2]
Основан6 март 1902 г.
ДържаваИспания
СтадионСантяго Бернабеу
Капацитет85 000
Президент Флорентино Перес
Старши треньор Карло Анчелоти
ПървенствоЛа Лига
2023/241-во
СпонсорFly Emirates
Екипировка Адидас
УебсайтОфициален сайт
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
Реал Мадрид КФ в Общомедия

Реал Мадрид КФ (на испански: Real Madrid Club de Fútbol, Реал Мадрид Клуб де Футбол) е испански професионален футболен клуб от испанската столица Мадрид. Отборът е създаден през 1902 г. и е признат от ФИФА за най-успешния футболен клуб на 20 век.[3] Реал е 36 пъти шампион на Испания, носител на 20 Купи на Испания и рекордните 15 титли на Шампионската лига.[4][5] Реал Мадрид е един от основателите на ФИФА[6] (като представител на Испания на учредителния конгрес през 1904 г.) и на организацията Г-14.[7]

Клубът играе своите домакински мачове на Стадион Сантяго Бернабеу, намиращ се в централната част на Мадрид. За разлика от повечето европейски спортни организации, Реал е собственост и управляван от своите фенове, или така наречените "socios" – клубни членове. Реал Мадрид е и най-скъпият отбор в света към 2022 г. според Форбс, оценен на 5,1 млрд. долара. Клубът също така е един от най-богатите в света, през 2021 г. е генерирал над 640 млн. евро приходи.

Реал Мадрид през 1905

Футболът в Мадрид е въведен от преподаватели и студенти, някои от които са завършили Оксфордския или Кеймбриджкия университет.[8] Те създават футболния клуб Football Club Sky през 1897, който играе мачове само в съботните сутрини.[8] През 1900 г. отборът се разделя на два различни: New Foot-Ball de Madrid и Club Español de Madrid. От своя страна 6 март 1902 г. Club Español de Madrid се разделя на два различни отбора, единият от които е Реал Мадрид (с тогавашно име ФК Мадрид).[8] Само три години след основаването си, през 1905 г., ФК Мадрид печели първия си официален трофей – Купата на Испания, след победа над Атлетик Билбао на финала.[8] Тимът печели първата от четирите купи на Испания.[8] Реал Мадрид е един от основателите на Испанската ФА на 4 януари 1909 г., когато клубният президент Адолфо Мелендес подписва споразумението за създаването му.[8] През 1912 тимът се мести на ново игрище, носещо името Campo de O'Donnell (на български Кампо де О'Донъл).[9] На 29 юни 1920 г. крал Алфонсо XIII дава титлата „кралски“ (Royal) на клуба.[10]

Тогавашният крал на Испания Алфонсо XIII.

През 1929 г. първият сезон на Ла Лига е открит. Реал Мадрид е начело до последния мач, в който са надиграни от Атлетик Билбао с резултат 2:0 (първата среща завършва 5:1 за Реал Мадрид) и така Барселона печели титлата с една точка разлика пред Реал.[11] Тимът печели първата си титла в Ла Лига през сезон 1931/32. Реал Мадрид печелят титлата и през следващия сезон и така стават първия отбор в Испания печелил титлата в два последователни сезона.[12]

През 1945 г. президент на Реал Мадрид става Сантяго Бернабеу.[13] Под неговото председателство след гражданската война в Испания, започва „прераждането“ на клуба. Построен е нов стадион, впоследствие кръстен на самия него. Започвайки от 1953 г., Сантяго Бернабеу се впуска към стратегия на привличане на играчи от чужбина със световна класа, като може би най-значителната придобивка на клуба е Алфредо Ди Стефано. Така се ражда първият мултинационален отбор в света.[14]

През 1955 г., след идея на един френски журналист (Габриел Ано), Сантяго Бернабеу, заедно с Густав Себеш, създават турнир, днес известен като УЕФА Шампионска лига (турнир, включващ по тези времена отбори от Испания, Португалия, Италия и Франция).[15] Това дава възможност на Бернабеу да създаде отбор, който се превръща в световна сила и в Испания, и в Европа. Реал Мадрид печели Шампионската лига 5 пъти по ред, между годините 1956 и 1960, като на финала през 1960 г. Реал побеждава Айнтрахт Франкфурт с внушителните 7:3.[14] Това е рекорд, ненадминат до днес от нито един друг футболен отбор.[16] Отборът печели за шести път Шампионската лига през 1966 г. след победа над ФК Партизан с резултат 2:1.[17] Реал Мадрид е побеждаван на финалите за купата през 1962, 1964 и 1981 г. Тимът е печелил два пъти Купата на УЕФА,[18][19] а на финала на Купата на носителите на купи (КНК) два пъти са били побеждавани.[20][21]

Стартовият състав за финала на Шампионската лига през 1998

Със започването на 80-те години Реал Мадрид губят лидерството си и в Испания и в Европа. Започва ерата на La Quinta del BuitreКохортата на Лешояда.[22] Звездите на кохортата са Емилио Бутрагеньо (с прякор „Лешояда“), Маноло Санчис, Мартин Васкес, Мичел и Мигел Пардеса.[23] Благодарение на тази магическа петорка Реал Мадрид отново овладяват европейския и испанския футбол. През втората половина на 80-те тимът печели два пъти Купата на УЕФА и пет пъти последователно Испанското първенство.[23]

През 90-те години Кохортата на Лешояда се разпада след напускането на Емилио Бутрагеньо, Мартин Васкес и Мичел. През 1996 г. за президент е избран Лоренцо Санз, а за треньор е назначен Фабио Капело.[3] По това време към клуба се присъединяват Роберто Карлош, Кларънс Сеедорф, Предраг Миятович. По същото време в клуба играят и Раул, Фернандо Йеро, Фернандо Редондо, Фернандо Мориентес. Резултатът от привличането на тези футболисти и сформирането на такъв отбор е печеленето на Шампионската лига след 32 години за седми път, като на финала Реал Мадрид побеждава Ювентус с 1:0, благодарение на попадението на Предраг Миятович.[3][24]

Дейвид Бекъм и Зинедин Зидан

През юли 2000 г. Флорентино Перес бива избран за президент на клуба.[25] На следващата година започва привличането на редица световни футболни звезди, първият от които е Луиш Фиго.[26] Впоследствие са привлечени още Зинедин Зидан, Дейвид Бекъм и Роналдо. Тези футболисти, заедно с Раул образуват т.нар. „Ел Галактико“. По време на този Галактически период Реал Мадрид печели Шампионската лига за рекорден девети път и Ла Лига през 2002 г. Но следващите три сезона минават без нито една спечелена купа.[27]

Първият герб
Спечелената Суперкупа на Испания през 2008

Краят на ерата „Ел Галактико“ настъпва, когато за президент е избран Рамон Калдерон на 2 юли 2006 г. За нов спортен директор е назначен Предраг Миятович, а за треньор Фабио Капело. Капело бива назначен по средата на сезона при няколко точки аванс в полза на Барселона, но въпреки това Мадрид става шампион.[3] Реал Мадрид печели Испанското първенство за първи път от четири години през 2006. През 2007 година Белия балет отново завършва на първо място и завоюва своята 31-ва титла г.[28] Въпреки титлата Фабио Капело е уволнен от поста си юни 2007 г. и на негово място е назначен бившият играч на клуба – Бернд Шустер.[29][30] Белия балет завършва първенството на първо място и завоюва своята 31-ва титла.[31] Под ръководството на Бернд Шустер клубът печели и Суперкупата на страната, побеждавайки Валенсия с общ резултат 6:5.[32] Най-резултатният играч на мадридчани – Раул Гонсалес напуска на 21 юни 2010 година в посока Шалке 04.

Първият герб на Реал Мадрид е с прост дизайн и представлява декоративна смеска на инициалите на клуба – MCF (Madrid Club de Fútbol). Тези инициали са в тъмносин цвят върху бял фон. Първата същественя промяна в герба настъпва през 1908 г., когато гербът придобива кръгла форма.[33] След като крал Алфонсо дава титлата „реал“ на отбора, по герба се появяват различни кралски символи.[34] С прекратяването на периода на монархията през 1931 г., тези кралски символи биват премахнати от герба. Две години след края на Гражданската война, през 1941 г., към герба бива добавена черна лента, символизираща региона Кастилия.[13]

Най-нова модификация на герба настъпва през 2001 г., като в клуба искат да влязат в новия век по-добре. Може би основната промяна е променянето на цвета на ленката, символизираща Кастилия, от черен на тъмно син.[33]

Ел Класико е термин, използван за футболните срещи между Реал Мадрид и Барселона. Терминът е използван за първи път през 2000 г. Двата тима имат изиграни 159 мача в Ла Лига. Реал Мадрид има 68 победи, Барселона 61, а 30 мача са завършили с равен резултат.[35] Общо по между си двата тима имат изиграни 207 мача (включително и Шампионска лига, КНК и др.), като Реал има 85 победи, Барселона 80, a 42 мача са завършили с равенство.

Футболисти като Луиш Фиго, Роналдо, Бернд Шустер, Рикардо Самора, Михаел Лаудруп, Луис Енрике и Георге Хаджи са играли и в двата отбора.[36]

Срещи с български отбори

[редактиране | редактиране на кода]

Реал се е срещал с два български отбори в официални срещи. С Левски за КЕШ през сезон 1979/80 като двете срещи завършват с победи за испанския отбор с резултати от 0:1 в София и 2:0 в Мадрид.[37] През сезон 2014/15 за Шампионската лига се среща с Лудогорец като и двата мача завършват с победи за Реал Мадрид с резултати от 1:2 в София[38] и 4:0 в Мадрид.[39]

Към 10 август 2024 г.

Вратари
01 Тибо Куртоа
13 Андрий Лунин
Защитници
02 Дани Карвахал
03 Едер Милитао
04 Давид Алаба
17 Лукас Васкес
18 Хесус Вайехо
20 Фран Гарсия
22 Антонио Рюдигер
23 Ферлан Менди
Халфове
05 Джуд Белингам
06 Едуардо Камавинга
08 Федерико Валверде
10 Лука Модрич
14 Орелиан Чуамени
15 Арда Гюлер
19 Дани Себайос
21 Брахим Диас
Нападатели
07 Винисиус Жуниор
09 Килиан Мбапе
11 Родриго
16 Ендрик


Най-много голове за отбора

[редактиране | редактиране на кода]
  • Последна промяна: 27 януари 2023
Име Години Шампионат[40] Купа Евротурнири[41] Други1 Общо
1 Кристиано Роналдо 2009 – 2018 311 (292) 22 (30) 105 (101) 12 (15) 450 (438)
2 Карим Бензема 2009 – 2023 228 (425) 21 (45) 74 (127) 12 (26) 354(647)
3 Раул 1994 – 2010 228 (550) 18 (37) 66 (132) 11 (22) 323(741)
4 Алфредо ди Стефано 1953 – 1964 216 (282) 40 (50) 49 (58) 3 (6) 308(396)
5 Карлос Сантиляна 1971 – 1988 186 (461) 49 (84) 47 (87) 8 (13) 290(645)
6 Ференц Пушкаш 1958 – 1966 156 (180 49 (41 35 (39) 2 (2) 242(262)
7 Уго Санчес 1985 – 1992 164 (207) 19 (32) 23 (39) 2 (4) 208 (282)
8 Франсиско Хенто 1952 – 1970 126 (428) 22 (74) 30 (95) 4 (4) 182 (601)
9 Пири 1964 – 1979 123 (417) 25 (67) 23 (75) 1 (2) 172 (561)
10 Емилио Бутрагеньо 1983 – 1995 122 (341) 16 (39) 27 (75) 5 (8) 171 (463)

1Други турнири включват Суперкупа на Испания, Суперкупа на Европа и Световно клубно първенство

* В скоби са посочени изиграните мачове

Най-много мачове за отбора

[редактиране | редактиране на кода]
  • Последна промяна: 26 май 2018 г.
Име Години Шампионат Купа Евротунири[42] Други Общо
1 Раул 1994 – 2010 550 37 135 19 741
2 Икер Касияс 1999 – 2015 510 40 152 23 725
3 Мануел Санчис 1983 – 2001 524 67 99 21 711
4 Карлос Сантилиана 1971 – 1988 461 84 87 11 643
5 Франсиско Хенто 1953 – 1971 428 75 96 6 605
6 Фернандо Йеро 1989 – 2003 439 40 101 18 598
7 Хосе Камачо 1973 – 1989 414 61 90 12 577
8 Серхио Рамос 2005 – 2021 392 52 114 7 565
9 Пири 1964 – 1979 417 67 75 2 561
10 Мичел 1981 – 1996 404 53 89 14 559

Евротунири включва Шампионска лига
Други турнири включват Суперкупа на Испания, Суперкупа на Европа, Междуконтинентална купа и Световно клубно първенство

В Испания
36 – Шампион на Испания
20 – Купи на краля
13 – Суперкупи на Испания
6 – Купа на Испанската Лига
В Европа
15 – Шампионска лига/КЕШ
6 – Суперкупа на Европа
2 – Купи на УЕФА
В Света
3 – Междуконтинентални Купи
5 – Световно клубно


  • Примера дивисион
    • Шампион (36): (рекорд) 1931/32; 1932/33; 1953/54; 1954/55; 1956/57; 1957/58; 1960/61; 1961/62; 1962/63; 1963/64; 1964/65; 1966/67; 1967/68; 1968/69; 1971/72; 1974/75; 1975/76; 1977/78; 1978/79; 1979/80; 1985/86; 1986/87; 1987/88; 1988/89; 1989/90; 1994/95; 1996/97; 2000/01; 2002/03; 2006/07; 2007/08; 2011/12; 2016/17; 2019/20; 2021/22; 2023/24
    • Вицешампион (25): 1929; 1933/34; 1934/35; 1935/36; 1941/42; 1944/45; 1958/59; 1959/60; 1965/66; 1980/81; 1982/83; 1983/84; 1991/92; 1992/93; 1998/99; 2004/05; 2005/06; 2008/09; 2009/10; 2010/11; 2012/13; 2014/15; 2015/16; 2020/21; 2022/23
  • Копа дел Рей
    • Носител (20): 1905; 1906; 1907; 1908; 1917; 1934; 1936; 1946; 1947; 1961/62; 1969/70; 1973/74; 1974/75; 1979/80; 1981/82; 1988/89; 1992/93; 2010/11; 2013/14, 2022/23
    • Финалист (20): 1903; 1916; 1918; 1924; 1929; 1930; 1933; 1940; 1943; 1958; 1959/60; 1960/61; 1967/1968; 1978/79; 1982/83; 1989/90; 1991/92; 2001/02; 2003/04; 2012/13
  • Регионален шампионат/Трофей Манкомунадо:
    • Шампион (23): (рекорд) 1904 – 05, 1905 – 06, 1906 – 07, 1907 – 08, 1909 – 10, 1912 – 13, 1915 – 16, 1916 – 17, 1917 – 18, 1919 – 20, 1921 – 22, 1922 – 23, 1923 – 24, 1925 – 26, 1926 – 27, 1928 – 29, 1929 – 30, 1930 – 31, 1931 – 32, 1932 – 33, 1933 – 34, 1934 – 35, 1935 – 36
Реал с рекордната 13-а Купа на Шампионската лига, Киев, 27 май 2018 г.

Известни футболисти

[редактиране | редактиране на кода]

Носители на Златната топка

[редактиране | редактиране на кода]

Носители на Златната обувка

[редактиране | редактиране на кода]

Идеален отбор за всички времена

[редактиране | редактиране на кода]

Галактикос такъв е прякорът на Реал Мадрид през периода на Флорентино Перес (2000 – 2006 г.) Той купува поне един футболист през лятото на всяка година. През 2009 г. Перес се завръща на поста с още големи покупки Кака, Карим Бензема и Кристиано Роналдо. В следващите години, Флорентино добавя към отбора много талантливи играчи.

  1. 10 от най-лудите прякори във футбола, архив на оригинала от 9 юли 2017, https://web.archive.org/web/20170709173914/http://binar.bg/23901/10-ot-nay-ludite-pryakori-vav-futbola/, посетен на 5 юни 2017 
  2. Why are Real Madrid players called 'merengues'?
  3. а б в г Luís Miguel González. Real Madrid turns 106 (1991 – 2008) // Realmadrid.com, 5 март 2008. Посетен на 12 юли 2008.
  4. Madrid the masters of Europe // uefa.com, 8 юли 2003. Посетен на 13 юли 2008.
  5. До 1992 г. Шампионската лига се е наричала Купа на европейските шампиони, но оттогава се нарича Шампионска лига.
  6. The History of FIFA – Foundation // fifa.com. Посетен на 27 юли 2008.
  7. Real Madrid is one of the founders of G-14 // G14.com. Архивиран от оригинала на 2006-06-13. Посетен на 17 септември 2007.
  8. а б в г д е Luís Miguel González. Pre-history and first official title (1900 – 1910) // Realmadrid.com. Посетен на 12 юли 2008.
  9. History – Chapter 1 – FROM THE ESTRADA LOT TO THE NICE, LITTLE O’DONNELL PITCH // Realmadrid.com. Посетен на 11 юли 2008.
  10. Luís Miguel González. Bernabéu's debut to the title of Real (1911 – 1920) // Realmadrid.com. Посетен на 12 юли 2008.
  11. Luís Miguel González. A spectacular leap towards the future (1921 – 1930) // Realmadrid.com, 28 февруари 2007. Посетен на 12 юли 2008.
  12. Luís Miguel González. The first two-time champion of the League (1931 – 1940) // Realmadrid.com. Посетен на 18 юли 2008.
  13. а б Luís Miguel González. Bernabéu begins his office as President building the new Chamartín Stadium (1941 – 1950) // Realmadrid.com. Посетен на 12 юли 2008.
  14. а б Luís Miguel González. An exceptional decade (1951 – 1960) // Realmadrid.com. Посетен на 12 юли 2008.
  15. Matthew Spiro. Hats off to Hanot // uefa.com, 2006-05-12. Посетен на 11 юли 2008.
  16. Regulations of the UEFA Champions League (PDF) // UEFA. Посетен на 12 юли 2008.; Page 4, §2.01 „Cup“ & Page 26, §16.10 „Title-holder logo“
  17. Luís Miguel González. The generational reshuffle was successful (1961 – 1970) // Realmadrid.com. Посетен на 12 юли 2008.
  18. Madrid awake from European slumber // uefa.com. Посетен на 11 юли 2008.
  19. Madrid the comeback kings // uefa.com. Посетен на 11 юли 2008.
  20. Final // uefa.com. Посетен на 11 юли 2008.
  21. Final // uefa.com. Посетен на 11 юли 2008.
  22. The „Quinta del Buitre“ era begins // Realmadrid.com. Посетен на 11 юли 2008.
  23. а б Luís Miguel González. 1981 – 1990 – Five straight League titles and a new record // Realmadrid.com, 5 март 2008. Посетен на 12 юли 2008.
  24. 1991 – 2000 – From Raúl to the turn of the new millennium // Realmadrid.com. Посетен на 12 юли 2008.
  25. Florentino Pérez era // Realmadrid.com. Посетен на 12 юли 2008. (на испански)
  26. Figo's the Real deal // BBC Sport, 24 юли 2000. Посетен на 12 юли 2008.
  27. 2001-Present – Real Madrid surpasses the century mark // Realmadrid.com. Посетен на 12 юли 2008.
  28. Cristina Monge. Real Madrid 3:1 Mallorca // Realmadrid.com, 18 юни 2007. Посетен на 12 юли 2008.
  29. Real Madrid sack manager Capello // BBC Sport, 28 юни 2007. Посетен на 11 юли 2008.
  30. Javier Palomino. Signing the contract // Realmadrid.com, 9 юли 2007. Посетен на 11 юли 2008.
  31. Frist consecutive league title in eighteen years // Realmadrid.com, 5 май 2008. Посетен на 12 юли 2008.
  32. The trophy was known as Copa de Campeones (1940), Copa de Oro Argentina (1945), Copa Eva Duarte (1947/53) and Supercopa de España (1982-present)
  33. а б Historia del Escudo // realmadrid-futbol.com. Архивиран от оригинала на 2010-01-03. Посетен на 11 юли 2008. (на испански)
  34. Presidents – Pedro Parages // Realmadrid.com. Посетен на 18 юли 2008.
  35. www.lfp.es
  36. Great Rivalry: Barcelona vs Real Madrid
  37. Левски срещу испански отбори // Архивиран от оригинала на 2015-02-06. Посетен на 2015-02-06.
  38. Лудогорец може да се гордее, съдия му отне радостта срещу Реал (Мадрид)
  39. Реал (Мадрид) – Лудогорец 4:0, мачът по минути
  40. Real Madrid CF – Topscorers since 1929 – 2008 (Campeonato Nacional de Liga) // Rsssf.com. Посетен на 8 септември 2008.
  41. Real Madrid CF – All the players in European Cups
  42. Real Madrid CF – All the players in European Cups // Rsssf.com. Посетен на 8 септември 2008.