Хронология на руското нападение над Украйна

Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари, четвъртък. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.

Анимирана карта на нападението

Бойни действия в Украйна през 2022 година

Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.

24 февруари - 01 март

Поражения в Киев от ракетен обстрел.

Малко преди 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна. В обръщението си Путин казва, че няма планове за окупация на територията на Украйна и заявява, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение. Путин също така заявява, че Русия се стреми към „демилитаризация и денацификация“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.

В рамките на минути след изявлението на Путин са съобщени експлозии в Киев, Харков, Одеса и Донбас. (Според украинския държавен министър Антон Херащенко малко след 06:30 ч. руските сили са нахлули по суша близо до град Харков и е съобщено за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса) Украински официални лица твърдят, че Русия е разположила войски в Одеса и Мариупол и е изстреляла крилати и балистични ракети по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и Днепър. Военни превозни средства влизат в Украйна през Сенкивка около 06:48 часа местно време. Антон Херащенко потвърждава за кацане близо до Одеса. В 07:40 ч. Би Би Си цитира други източници, че войските също навлизат в страната от към Беларус. Украинските гранични сили съобщават за атаки срещу обекти в Луганск, Суми, Харков, Чернигов и Житомир, както и от Крим. Междувременно руските сили атакуват военна част в Подилск. . След един час офлайн уебсайтът на украинското министерство на отбраната е възстановен. Министерството на отбраната на Украйна успява задейства своята ПВО срещу нападателя. Малко преди 07:00 ч. президентът Зеленски обявява въвеждането на военно положение в Украйна. Около 01.24 сутринта на 25 февурари Зеленски нарежда пълна мобилизация на украинската армия за 90 дни. През цялото това време Киев е атакуван чрез крилати балистични ракети, както и чрез вражеска руска авиация.

Независими военни анализатори отбелязват, че руските сили в северната част на страната изглежда са били активно обстрелвани от украинските военни. Руските части се опитват да обкръжат Киев и да настъпят в Харков, но получават сериозен отпор, като снимките в социалните мрежи подсказват, че някои руски бронирани колони са попаднали в засада. За разлика от тях, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени извън Донбас на югоизток, маневрират около подготвените отбранителни окопи и атакуват в тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони, като анализаторите предполагат, че те може да са се опитвали да обкръжат и заловят украинските защитници в Донбас, принуждавайки украинците да изоставят подготвените си отбрани и да се бият на открито.

25 февруари

Сутринта на 25 февруари, правителството на Украйна обвинява Русия, че се цели и към цивилните обекти. . Министерството на отбраната на Украйна заявява, че руските сили са влезли в района на Оболон, Киев, и са на приблизително 9 километра от украинския парламент. Министерството на отбраната също така обявява, че всички украински цивилни имат право да постъпят доброволно във военна служба, независимо от тяхната възраст.

Украинските власти съобщават, че в АЕЦ Чернобил е било открито некритично увеличение на радиацията, надвишаващо контролните нива, след като руските войски окупират района, като казват, че това се дължи на движението на тежки военни превозни средства, издигащи радиоактивен прах във въздуха. Русия твърди, че защитава централата от националистически и терористични групи и че персоналът следи нивата на радиация в обекта.

Президентът Зеленски посочва, че украинското правителство не се „страхува да говори за неутрален статут“. В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай Си Дзинпин, че „Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна“.

Украинска ракетна атака е извършена срещу авиобаза Милерово в Русия.

26 февруари

Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.

От сутринта на 26 февруари се водят боеве за електроцентрала CHP-6 в северния квартал на Троещина. ранната сутрин украинската армия заявява, че е отблъснала руска атака срещу военна база, разположена на булевард Перемоги, главен път в Киев; украинската армия твърди, че е отблъснала атака срещу град Николаев. Руското министерство на отбраната заявява, че е овладян Мелитопол, близо до Азовско море. Ройтерс съобщава, че интернет връзките са прекъснати в части от Украйна, особено на юг и изток.

27 февруари

На 27 февруари руски войници и бронирана техника влизат в североизточния град Харков – вторият по големина в страната с население от около 1,4 милиона души. Преди разсъмване руските войски взривяват газопровода за природен газ в града. Девететажна жилищна кула е ударена, при което възрастна жена загива, докато около 60 души, криещи се в мазетата на блока, оцеляват, съобщават службите за спешна помощ През това време в града се водят ожесточени боеве. Според областният управител на Харков, Олег Синегубов, Украйна успява да удържи контрола над града.

Украинските сили успяват да задържат настъпването на руските войски и към столицата Киев, но обстрелът нанася поражения на цивилна инфраструктура и цели, включително линейки, казва президентът Володимир Зеленски. В малките часове на 27 февруари руските ракети нанасят удар, който запалва петролен терминал във Василков, югозападно от Киев, казва кметът на града. Подкрепяните от Русия сепаратисти в източната провинция Луганск твърдят, че украинска ракета е взривила петролен терминал в град Ровенки.

При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря Иванкивският музей за история и краезнание.

„Устояхме и успешно отблъскваме вражески атаки. Боевете продължават“, казва Зеленски във видеообръщение от улиците на Киев.

28 февруари

Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива. Тежките боеве продължават около северноукраинския град Чернигов и Харков, но и двата града остват под украинско ръководство. Според британското министерство на отбраната „По-голямата част от сухопътните сили на [президента Владимир] Путин остават на повече от 30 километра северно от Киев, тяхното настъпление беше забавено от украинските сили, защитаващи летището Гостомел, ключова руска цел в първия ден от конфликта“.

Докато делегации на Украйна и Русия провеждат среща в Беларус – първите преговори лице в лице между руски и украински официални лица от началото на руското нападение в Украйна, Харков е подложен на обстрел от руски ракети, при който десетки хора губят живота си. Преди срещата украинският президент Володимир Зеленски казва, че не се надява, че тя ще сложи край на военните действия. В същия ден украински и западни медии разпространяват сателитни снимки, на които се вижда как 64-километров руски военен конвой напредва към столицата Киев. Същевременно в Беларус, на около 30 километра северно от границата с Украйна, са забелязани допълнителни разгръщания на сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари.

Март 2022

1-7 март

1 март

CNN съобщава, че руските войски са превзели централната част на административния, промишлен и културен център на Херсонска област – Херсон, за което свидетелстват екранни снимки от уеб камера, публикувани в социалните мрежи, и видеоклип, видян от CNN. Кадрите са геолокализирани, а автентичността им е проверена и потвърдена от CNN. „Ние НЕ сме военни! Но аз ще удържа града и неговото функциониране, докато мога. Ако руските войници и тяхното ръководство ме чуват. Моля: напуснете града ни, спрете да обстрелвате цивилните. Вие вече взехте всичко, което искахте. Включително и човешки животи“, казва кметът на Херсон Игор Колихаев в съобщение, публикувано във Facebook. Видеозаписите предоставят нови доказателства, че руснаците преминават през Херсон безпрепятствено, както и че руските сили от Крим са напреднали и са установили път за преминаване през река Днепър.

Президентът Зеленски определя ракетните атаки срещу главния площад на Харков като „откровен, неприкрит терор“. Междувременно Русия продължава да атакува с крилати ракети цивилни жилища и дори болници.

2 март

На 02 марте е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)

Сутринта на 2 март BBC съобщава, че според изявление на руското министерство на отбраната руските войски са превзели Херсон, в който живеят близо 300 000 души. Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. Според украинските военни въздушното нападение е започнало точно когато сирените за въздушно нападение са огласили Харков и околностите му. Руснаците продължават да атакуват военни болници и училища. Автентичността на снимките и видеоклиповете са геолокализирани от CNN и автентичността им е потвърдена. При удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „Благовещение Богородично“ в Харков, показват снимки.

Междувременно резидентът Александър Лукашенко обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона) Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“. На същия ден украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. Селището се намира на 58 км от Киев. Украинските военни също успяват да се приближат и до покрайнините на Горловка и планират да развият настъпление към града, който се намира в Донецка област и е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.

Руски конвой навлиза във Вознесенск, като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.

3 март

В украинския пристанищен град Мариупол близо до границата на Украйна с Русия, цивилни граждани са подложени на интензивен обстрел без възможност за бягство. Мариупол е ключова стратегическа цел за Русия, защото превземането му би позволило на подкрепяните от Русия бунтовници в Източна Украйна да обединят силите си с войските в анексирания през 2014 г. Крим. Жителите на Мариупол разказват пред BBC, че се опитват да оцелеят при безмилостния руски обстрел, в резултат на който са разрушени жилищни квартали и е прекъснато електрозахранването и водоснабдяването.

На пресконференция Володимир Зеленски се обръща към НАТО с призив: „Ако нямате силата да затворите небето, тогава ми дайте самолети". Той също така отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи, заявявайки, че това е единственият начин да се сложи край на войната. Президентът на Русия, от своя страна, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март в резултат на опустошителните военни действия, отнели хиляди човешки животи, е превзет само един голям град (Херсон). Президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщава, че към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.

4 март

В района на намиращата се край Каховското водохранилище на р. Днепър гр. Енергодар Запорожка атомна централа, се водят ожесточени боеве. Тя е е най-голямата в Европа и осигурява около една четвърт от производството на електроенергия в Украйна. В първите часове на 4 март се съобщава, че руска атака срещу атомната централа, е причинила пожар на една от сградите в нея. Самата централа не е засегната, но са изказани опасния, че пожарът може да се разпространи, ако не бъде овладян бързо. Въпреки всичко, пожарникарите успяват да стигнат навреме до съоръжението и в рамките на около час пожарът е потушен. Украинският външен министър Дмитро Кулеба отправя призив към руските военни за незабавно прекратявяне на обстрела в района на Запорожката електроцентрала. Ядреният надзорен орган на ООН информира, че пожарът не е засегнал „основно“ оборудване и че регулаторът на Украйна не е докладвал за промяна в нивата на радиация. Генералният директор на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) Рафаел Роси призова всички военни, които се намират край Енергодар, да се въздържат от бойни действия в близост до съоръжението. Малко преди 9 ч. сутринта областната държавна администрация обявява, че руските сили са превзели Запорожката атомна централа.(новината веднага е отразена от агенция Ройтерс)

Кметът на Мариупол съобщава, че нахлуващите руски войски са блокирали града и отправя молба за помощ, тъй като водоснабдяването, топлоподаването и електричеството остават прекъснати в южния украински пристанищен град. Изчерпват се и запасите от хранителни стоки, с което хуманитарната криза се задълбочава. Мариупол е последният град, който препятства установяването на сухопътен коридор от Русия до окупирания и впоследствие анексиран от Русия Крим.

В телефонен разговор, проведен на 4 март, руският президент Владимир Путин информира германския канцлер Олаф Шолц, че третият кръг на преговори между Русия и Украйна е насрочен за уикенда на 5 и 6 март. По време на втория кръг на преговори, проведен в 3 март, са договорени хуманитарни коридори за цивилни, но като цяло тези преговори са оценени като неудовлетворителни от страна на Украйна.

5 март

Министерството на отбраната на Русия обявява временно прекратяване на огъня и очакваното отваряне на хуманитарни коридори, за да позволи на жителите на два обсадени града – Волноваха и стратегическия пристанищен град Мариупол, да се евакуират. Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава в съботния ден, предава „Асошиейтед Прес“.

Граждани на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори. Според " Украинска правда" руските сили, окупиращи града, се опитват да блокират протестиращите, за да не им позволят да проникнат в сградата на градската администрация. Кметът на града Игор Колихаев информира, че руските войски не допускат камиони с хуманитарна помощ в града. Гражданите на разположения в Запорожка област Бердянск също провеждат мирна демонстрация, а външният министър Дмитро Кулеба публикува две съобщния в своя официален профил в Twitter, които включват кратки видеоматериали от двата града, където се провеждат протести в десетия ден от руското нападение в страната – Херсон и Бердянск.

Със съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, министърът на отбраната Алексей Резников информира, че от началото на войната над 66 хиляди мъже са се завърнали в Украйна от чужбина, допълвайки, че това са „още 12 бойни и мотивирани бригади“. В изявление, публикувано в онлайн портала на украинското правителство, Резников заявява, че към десетия ден от началото на войната „украинското небе е най-уязвимо. Агресорът използва всеобхватно и активно своя въздушен и ракетен потенциал. Всички видове авиация бомбардират нашите градове, селища и гражданска инфраструктура“.

На среща с членове на екипажа на руските национални авиокомпании руският президент Владимир Путин заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“. Ден по-рано държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен казва, че създаването на зона, забранена за полети в Украйна от Съединените щати и техните съюзници от НАТО, може да доведе до „цялостна война в Европа“. Той обаче добавя, че Вашингтон ще продължи да работи със своите съюзници за предоставянето на средства на украинците за защита от руската агресия.

Членове на екипа на „Лекари без граници“ (MSF) съобщават за „ужасни условия“ в Мариупол. В изявлението им се казва, че хората са като в капан в града, където войната е пристигнала толкова внезапно, че мнозина дори не са имали възможност да избягат. Оперативният директор на MSF Кристин Джамет призова за безопасни маршрути, които да позволят на цивилните да напуснат Мариупол, включително служителите на MSF и техните семейства.

7 март

Докато боевете продължават, на 7 март се провежда третият кръг на преговорите между Русия и Украйна. Към този момент сключените споразумения за хуманитарни коридори, които да позволят евакуацията на цивилни, така и не се реализират – първите два опита съответно на, 5 и 6 март, се провалят. Непосредствено преди третия кръг на преговорите Украйна отхвърля възможността за нов опит, след като Москва предлага безопасно преминаване от няколко града, които ще отведат цивилните в Русия. Четири от шестте предложени маршрута за безопасност са в посока Русия или Беларус. Предложението е определено като „напълно неморално“ от Украйна. Въпреки че не е постигната цялостна договореност, водещият преговарящ на Украйна Михайло Подоляк казва в Twitter след разговорите, че има "някои малки положителни промени по отношение на логистиката на хуманитарните коридори“. Водещият руски преговарящ Владимир Медински от своя страна заявява, че очаква хуманитарните коридори да започнат да функционират във вторник, 8 март.

Висш служител на Пентагона информира, че почти всички първоначални сили за инвазия на Русия, чиято численост според американската президентска администрация е от порядъка на 190 000 души, вече са на територията на Украйна. Въпреки това двата основни руски конвоя извън Киев и Харков остават в застой, съобщава NBC News.

От началото на нападението на Русия над Украйна в страната са разрушени изцяло или частично 211 училища, напълно разрушени са 34 болници, шестима украински лекари са убити, а 11 са ранени. Посланикът на Украйна в ООН Сергей Кислиця съобщава тези данни по време на изказването си пред Съвета за сигурност на ООН на 7 март, позовавайки се на информация, разгласена от Министерството на образованието и от Министерството на здравеопазването на Украйна, както и на Световната здравна организация. Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка, както и църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи.

8-15 март

8 март

Израел обявява, че ще предложи временно убежище на 5000 украински бежанци, които нямат еврейски връзки и ще позволи на 20 000 украинци, които са били в Израел преди войната, повечето от които нелегално и без визи, да останат до края на боевете. Според израелското вътрешно министерство повече от 3450 вече са пристигнали в Израел след избухването на войната на 24 февруари. Извън тази квота от 5000 души около 200 000 украинци отговарят на условията за израелско гражданство съгласно израелския „Закон за завръщане“.

Една седмица след обявяването на инициативата Спасяване на украинското културно наследство онлайн (SUCHO), съорганизаторите Куин Домбровски (Станфордски университет), Анна Кияс (Университет Тъфтс) и Себастиан Майсторович (Австрийски център за цифрови хуманитарни науки и културно наследство) съобщават, че включилите се в проекта над 1000 доброволци от цял свят са архивирали над 1500 украински уебсайта на музеи и библиотеки, цифрови експонати, текстови корпуси и публикации с отворен достъп. Екип от украински и рускоговорещи преглежда за пълнота уеб архивите, докато други доброволци на SUCHO обогатяват Wikidata с актуализирани връзки към текущи уебсайтове на украински институции за културно наследство, когато екипът открие неработещи или заразени със злонамерен софтуер сайтове.

„	Нищо не би ни направило по-щастливи от това тези файлове да се окажат ненужни. Но само в случай, че тези архиви са необходими, искаме да можем да върнем файловете там, където им е мястото: в ръцете на украинските библиотекари, архивисти и куратори.	“
Куин Домбровски

9 март

Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук съобщава, че Русия е обявила ново 12-часово прекратяване на огъня, за да позволи на цивилните да напуснат шест от най-засегнатите райони в Украйна. Докато цивилни граждани напускат градовете Суми и Енергодар, евакуацията на жителите на обсадения град Мариупол, както и на Изюм близо до Харков, отново е възпрепятствана от продължаващия руски обстрел. Местните власти твърдят, че усилията за евакуиране на хора в безопасност в някои от предградията на Киев са се провалили, като градският съвет на намиращия се в непосредствена близост до Киев град Буча обвинява руските сили в блокиране на евакуационен конвой.

Държавният оператор на електропреносната мрежа на Украйна предупреждава, че затворената атомна електроцентрала в Чернобил е била изключена от руските сили, което може да застраши охлаждането на ядреното гориво, което все още се съхранява на площадката. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба настоява за прекратяване на огъня, за да бъде възможно да се извърши ремонт, а друг служител определя ситуацията като „изключително опасна“.

Руските сили бомбардират болница с детско и родилно отделение в Мариопул. Атаката е описана от президента на страната Володимир Зеленски като „зверство“. Полицията в Донецка област съобщава, че по предварителна информация най-малко 17 души са ранени, включително майки и персонал.

Службата на ООН за правата на човека публикува доклад, който представя данните за числеността на жертвите на нападението на Русия две седмици след инвазията в Русия. По данни на организацията до полунощ на 8 срещу 9 март 516 души са убити, включително 37 деца, а ранените са 908 ранени. Организацията смята, че действителните цифри са „значително по-високи, особено в контролирани от правителството райони."

10 март

Руските войски успешно атакуват две военни летища в украинските градове Луцк и Ивано-Франкивск, съобщава руското министерство на отбраната. Цивилни цели са подложени на руски обстрел в разположения в централна Украйна град Днипро в първата пряка атака срещу града, в който живеят повече от един милион души. Украинският президентът Володимир Зеленски обявява, че около 100 000 души са евакуирани по хуманитарни коридори в няколко части на Украйна през последните два дни. Нови сателитни снимки показват, че дългият 64 км руски конвой близо до Киев до голяма степен е разпръснат и препозициониран, докато битката за украинската столица продължава, а жителите на някои от предградията бедстват.

11 март

Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия за неподкрепеното с доказателства твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Говорителят на мисията на САЩ към ООН Оливия Далтън отбелязва, че този ход е от типа „прехвърляна на собствена вина, за който предупредихме, че Русия може да започне, за да оправдае атака с биологично или химическо оръжие“. По информация на руското министерство на отбраната в петък, 11 март, хуманитарни коридори ще бъдат отворени от градовете Киев, Сума, Харков, Мариупол и Чернигов. Украйна, от своя страна, се опитва да отвори коридори за евакуация още в няколко региона, които не са договорени с Москва.

Петдесет и шест възрастни жители на дом за грижи в източния украински град Кремина са убити, а петнадесет други са отвлечени и отведени в град Сватове в сегашната окупирана от Русия територия, когато руски танк открива огън по дома, съобщава губернаторът на Луганска област Сергей Хайдай. Кремина се намира непосредствено на запад от градовете Рубижне и Северодонецк.

САЩ, заедно с Г-7 и Европейския съюз, призовават за отнемане на статута на „най-облагодетелствана нация“ за Русия, наричан още „постоянни нормални търговски отношения“, обявява президентът на САЩ Джо Байдън. Този статут означава, че две държави са се договорили да търгуват помежду си при най-добрите възможни условия – ниски тарифи и бариери пред търговията и възможно най-висок таван на вноса. Той е изходна линия за глобалната търговия, гарантирайки, че страните в Световната търговска организация (СТО) се третират равноправно. Русия се присъединява към Куба и Северна Корея, които нямат статута на най-облагодетелствана нация от САЩ. Очаква се Конгресът да предприеме законодателни действия след съобщението на Байдън, а председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси казва, че в долната камара това ще се случи следващата седмица. Този ход е част от новите действия в областта на търговията, предприети от администрацията на Байдън спрямо Русия.

12 март

Министерството на енергетиката съобщава, че 960 000 украинци са без ток, а 260 000 украинци са останали и без газ поради войната на Русия срещу Украйна. По време на пресконференция с чуждестранни медии краинският президент Володимир Зеленски за пръв път назовава приблизителен брой на военните жертви от страна на Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари – убити са 1300 украински войници. Според Генералният щаб на Украйна към тази дата броят на жертвите от руска страна надхвърля 12 000 души, а унищожената руска военна техника наброява 2593 единици, включително самолети, танкове и артилерия, на обща стойност над 5,1 милиарда долара.

Стотици граждани на разположения в Запорожка област град Мелитопол излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града Иван Фьодоров предишната вечер. Мелитопол е сред населените места в Украйна, атакувани още от първия ден от войната, 24 февруари. Независимо че е етнически руснак, от самото начало кметът на града открито насърчава съпротивата и почти ежедневно публикува кратки предавания на живо в социалните медии, за да информира жителите на Мелитопол за ситуацията в града, което му спечелва подкрепата на обществеността. За руския окупатор става ясно, че администрацията на Фьодоров няма да му сътрудничи, поради което на 11 март вечерта кметът на Мелитопол е отведен от руски войници.

В 75-минутен разговор германският канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон призовават руския президент Владимир Путин да обяви незабавно прекратяване на огъня в Украйна и да поеме курс към „дипломатическо решение на конфликта“, информира говорителят на германското правителство Щефен Хебестрейт. Той пояснява, че разговорът е част от продължаващите международни усилия за прекратяване на войната в Украйна, като и двете страни да се съгласили да не разкриват повече подробности относно развитието на преговорите.

Близо 13 000 души са транспортирани през хуманитарни коридори от градове в цяла Украйна след няколко дни на неуспешни опити за евакуиране на хора от бомбардираните райони.

13 март

На, 13 март 2022г. ново ракетно нападение над военна база близо до град Лвов в Западна Украйна. То завършва с десетки цивилни жертви и стотици ранени. Въздушният удар е осъществен на около 25 км от границата с Полша, която е член на НАТО, ден след предупреждението, отправено от Кремъл, че западните оръжейни доставки ще бъдат разглеждани като „легитимни цели“, с което се засилва възможността за директен конфликт със Запада. Губернаторът на Лвов обвинява Русия, че е изстреляла 30 ракети от Черно и Азовско море и предупреждава, че „обстрелът се приближава до границите на страните от НАТО.

По информация на украински лица американски журналист е смъртоносно прострелян, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев, където се провеждат тежки боеве. Убитият 50-годишен журналист, чиято професионална биография включва работа за издания като NBC News и Ню Йорк Таймс, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт, разказва вторият журналист, който се лекува от нараняванията си в болница в Киев.

Два дни след похищението на кмета на Мелитопол е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – Днипрорудне. Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна Дмитро Кулеба, който за пореден път призовава „всички държави и международни организации да спрат руския терор срещу Украйна и демокрацията“.

14 март

На 19-ия ден от инвазията на Русия в Украйна обкръжени от руските сили са поне четири големи града, в т.ч. Харков и Суми. Увеличава се натискът и върху столицата Киев. Журналисти на AFP съобщават, че украинската армия все още оказва съпротива както в източната, така и в западната част на града. Северозападните предградия, включително Ирпен и Буча, са подложени на тежки бомбардировки, но все още не са завзети, докато руските бронирани бойни машини напредват по североизточния край на града. Украинските сили запазват контрола и над северния град Чернигов, но съобщават за много цивилни жертви. Според местните власти повече от 2200 души са убити в сраженията в обсадения град Мариупол, а 400 000 продължават да бедстват без течаща вода или отопление, достатъчно храна и лекарства. Едва около 160 частни превозни средства успяват да напуснат града и да се отправят към относителната безопасност на Запорожие на северозапад, информира Общинският съвет на Мариупол. След временното му възстановяване, електричеството в бившата атомна електроцентрала в Чернобил отново е прекъснато, съобщава енергийният оператор. Така охладителните системи за отработено гориво отново разчитат на резервни генератори. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.

15 март

И през двадесетия ден от войната руските обстрели в няколко региона на страната, особено на юг и в столицата Киев, продължават. Кметът на Киев Виталий Кличко обявява въвеждането на полицейски час за периода между вторник вечерта и четвъртък сутринта като мярка за защита на гражданите при евентуална ескалация в града. Премиерите на Полша, Словения и Чехия пристигат в украинската столица с влак като представители на Европейския съюз, срещайки се с украинския министър-председател Денис Шмигал и президента Володимир Зеленски, а междувременно делегации от Москва и Киев провеждат пореден кръг на преговори, на които според съветника на президента Михаил Подоляк се обсъжда „прекратяване на огъня и изтеглянето“ на руските войски от Украйна.

Военен фотограф и журналистка, работещи за Fox News, са убити в покрайнините на Киев, а техен колега е ранен и настанен в болница, съобщават служители на американската медия. Това са 55-годишният Пиер Закржевски и 24-годишната Олександра Кувшинова – ирландски граждани. Според Людмила Денисова, комисар по правата на човека на Върховната Рада на Украйна, най-малко двама украински журналисти са били убити до момента във войната. Член на екипа на президента Зеленски казва, че около 20 000 души са успели да се евакуират от Мариупол, но стотици хиляди хора остават в капан в обсадения град, който е трудно достъпен за медиите, поради което голяма част от информацията идва от самите жители. Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) заявява, че ситуацията в Мариупол „остава тежка“ и че не е в състояние да достави помощ на града. Разузнавателна информацията и сателитните изображения показват, че значителни руски военноморски сили, включително десантни кораби, настъпват в района на Одеса, което потвърждава опасенията, изразени от британското военно разузнаване на 14 март, че Русия е извършила пълна морска блокада на украински пристанища.

16-23 март

16 март

Международният съд на ООН (МС) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта. На 26 февруари, два дни след началото на инвазията на Русия, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.

Президентът на САЩ Джо Байдън обявява допълнителни 800 милиона долара помощ за Украйна, с които да бъдат закупени повече оръжия и военно оборудване, като част от много по-голям пакет от помощ. Украинският президент Володимир Зеленски призова Конгреса на САЩ да предостави повече оръжия, за да помогне на страната му да се пребори с руските въздушни удари, и за по-нататъшни санкции срещу Русия, включително изтеглянето на всички американски фирми. Председателят на Световната здравна организация д-р Тедрос Гебрейесус обявява, че са извършени 43 атаки срещу украински здравни заведения, инфраструктура и служители от началото на инвазията на 24 февруари. Руските сили бомбардират театър в Мариупол, където са намерили подслон граждани на обкръжения пристанищен град, съобщава градският съвет. Съветът на Мариупол публикува изображение на градския театър, което показва тежките щети, нанесени при бомбардирането му, и казва, че броят на жертвите се установява.

17 март

Външният министър на Узбекистан Абдулазиз Камилов призова за дипломатическо разрешаване на конфликта в Украйна и заявява, че страната му няма да признае подкрепяните от Москва сепаратисти в самопровъзгласилите се републики в Луганск и Донецк. Ръководителят на украинската делегация в преговорите с Москва Олексий Резников заявява, че техническата работа по изработването на мирно споразумение напредва, но за да бъде възможен компромис, Русия трябва да спре обстрела. В ранните часове на 17 март повече от 20 души са убити, а 25 са ранени, когато руски въздушен удар разрушава училище и читалище в Мерефа близо до Харков. Полицията в Чернигов съобщава в публикация във Фейсбук, че при военното нападение на Русия срещу града на 16 март са убити най-малко 53 души, включително 10, които според посолството на САЩ в Украйна са били застреляни, докато са „стояли на опашка за хляб“.

Офанзивата на Русия за превземане на Киев до голяма степен е в застой, информират представители на НАТО, а Украйна заявява, че е започнала контраофанзива, целяща възстановяването на контрола над предградията на столицата. Според разузнаването на Обединеното кралство поради неспособността им да контролират украинското въздушно пространство и предизвикателствата на земята руските сили са възпрепятствани да снабдяват разположените на предни линии войски дори с основни неща от първа необходимост, като храна и гориво. Кметът на обсадения украински град Мелитопол, за когото се твърди, че е бил отвлечен от руските сили, е освободен в замяна на девет пленени руски наборници, съобщава ръководителят на президентската канцелария на Володимир Зеленски.

В изказване пред германския парламент чрез видеовръзка украинският президент Володимир Зеленски отправя упрек към Германия, че в миналото е упорствала в настояването си, че газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ и други бизнес проекти с Русия са „чисто икономически", а не политически. Въпреки директната критика към германското правителство и към западните правителства изобщо, депутатите реагират с овации на 15-минутното обръщение на Зеленски. В същия ден министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс съобщава, че неидентифицирано лице, представящо се за украинския премиер, се е свързало с него и му е задало няколко „подвеждащи въпроса“. В контекста на този опит за манипулация Уолъс заявява, че „никаква дезинформация от страна на Русия“ не може да отклони вниманието от нейните нарушения на човешките права.

Европейската космическа агенция преустановява съвместната си мисия с Русия ExoMars за кацане на марсоход и търсене на признаци на живот на Марс, която по план е трябвало да стартира през септември с помощта на руска ракета-носител и спускаем апарат.

18 март

Стотици хора остават затрупани под развалините на бомбардирания театър в опустошения град Мариупол, сериозно засегнат от руски въздушен удар в сряда, 16 март, казва Володимир Зеленски. По негови думи повече от 130 души са били спасени до момента, но официални лица твърдят, че спасителните усилия са възпрепятствани от пълния срив на социалните служби в града и страха от бъдещи руски атаки. По улиците на Мариупол, където 350 000 цивилни са блокирани и бедстват, руските въоръжени сили „затягат примката“ около града, казва говорител на руското министерство на отбраната.

Броят на цивилните жертви продължава да нараства в резултат на продължаващите атаки на руските военни части над жилищни и обществени сгради. Службата на Върховния комисар за правата на човека към ООН (OHCHR) съобщава, че най-малко 816 цивилни са били убити и 1333 ранени в Украйна от 24 февруари до 17 март. Действителният брой на жертвите е значително по-висок, тъй като OHCHR не е в състояние да провери докладите за жертви от тежко засегнати градове като Мариупол. Повечето от жертвите са причинени от употребата на експлозивни оръжия, като обстрел от тежка артилерия и реактивни системи за залпово изстрелване, както и ракетни и въздушни удари.

Украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че многоетажна учебна сграда в град Харков е била обстрелвана в петък сутринта. Има убит и ранени. Твърди се, че снаряди са поразили източния град Краматорск, при което двама души са убити, а шестима са ранени. В северната част на украинската столица Киев един човек с убит, а други четирима са ранени, след като части от руска ракета падат върху жилищна сграда.

Руският президент Владимир Путин произнася реч на националния стадион в Москва, възхвалявайки руското „единство“ в това, което Кремъл нарича своята специална операция в Украйна. В края на речта му излъчването е прекъснато без предупреждение и вместо излъчването от стадиона в Москва държавната телевизия показва патриотични песни. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков причина за прекъсването е „техническа неизправност“.

19 март

Министерството на отбраната на Русия съобщава, че при удара срещу военен склад за боеприпаси в украинското село Делятин в Западна Украйна на 18 март са използвани хиперзвукови ракети „Кинжал“ – първият известен случай на изстрелване на такива ракети в битка. Хиперзвуковите ракети „Кинжал“ могат да летят с десетократно по-голяма скорост от звука и са проектирани да бъдат изстрелвани от изтребител МиГ. Американски служители потвърждават пред CNN истинността на твърдението на руското министерство на отбраната. Част от огромния брой снаряди и мини, изстреляни по Украйна, не са избухнали, а откриването и обезвреждането им ще отнеме години, казва министърът на вътрешните работи на Украйна Денис Монастирски пред „Асошиейтед прес“.

Украинският президент Владимир Зеленски казва, че е дошло времето за мирни преговори, предупреждавайки, че в противен случай на Русия ще са ѝ необходими поколения, за да се възстанови от загубите, понесени по време на войната. Той публикува видеообръщение, в което казва, че Украйна иска смислени и честни преговори с Москва за мир и сигурност без забавяне. Говорителят на турския президент Реджеп Ердоган, Ибрахим Калин, казва в интервю за турския вестник Hurriyet, публикувано в събота, че докато Зеленски е готов да проведе среща с Путин, в телефонен разговор с турския президент Путин е изложил изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, преди да могат да се проведат каквито и да било преговори на ниво лидери.

Британското разузнаване предупреждава, че разочарована от неуспеха си да постигне целите си след началото на инвазията на 24 февруари, сега Русия преследва стратегия на изтощение (на Украйна), която може да изостри хуманитарната криза. Докато напредването към Киев е забавено от украинската отбрана, руските части обсаждат градове, взривявайки градските райони до руини, а през последните дни засилват и ракетните атаки срещу разпръснати цели в Западна Украйна, далеч от основните бойни полета.

Шест и половина милиона души са напуснали домовете си, бягайки от войната, и са разселени в Украйна, съобщава ООН на 19 март. Същевременно около 3,3 милиона са напуснали страната и са влезли главно в други държави на територия на ЕС.

20 март

Русия съобщава за втори случай на изстрелване на хиперзвукова ракета „Кинжал“ (Кинжал) в Украйна, като твърди, че е унищожила склад за гориво близо до Николаев. Кметът на обкръжения северен град Чернигов казва, че десетки цивилни са били убити при „безразборен артилерийски обстрел“, при който е ударена и болница. По думите му гражданите на Чернигов са подложени на абсолютна хуманитарна катастрофа.

Украйна може да не произведе достатъчно култури за износ, ако тазгодишната сеитба бъде нарушена от инвазията, казва съветникът на президента Олех Устенко. Сериозни щети е претърпял и един от най-големите стоманодобивни и металургични заводи в Европа – намиращият се в Мариупол „Азовстал“. Предвид значението му за жителите и икономиката на Мариупол и на Украйна разрушаването на завода ще има тежки последици за страната.

След предупреждението, отправено от президента на САЩ Джо Байдън към Китай относно „последствията“ за азиатската държава в случай, че предостави материална подкрепа на военните действия на Русия в Украйна, външният министър Ван И заявява, че Пекин „винаги се е застъпвал за поддържане на мира и противопоставяне на войната“ и че „времето ще докаже, че позициите на Китай са били от правилната страна на историята."

В писмо от руското министерство на отбраната от 20 март се казва, че за да бъде отворен хуманитарен коридор за гражданите на Мариупол, градът трябва да се предаде на руските сили до 5 ч. сутринта на 21 март. Руският генерал-полковник Михаил Мизинцев поставя ултиматум, като заявява, че представителите на местната власт в града ще бъдат изправени пред „военен трибунал“, ако не се съгласят с условията за капитулация. Украйна отхвърля искането, а вицепремиерът Ирина Верещук заявява, че капитулацията не е опция

Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС України) съобщава в Telegram, че спасителните служби гасят пожар, който е започнал на няколко етажа и на паркинга на търговския център Retroville в резултат на обстрел в квартал Подил в Киев.

21 март

Най-малко осем души са загинали при обстрела на търговския център Retroville в Киев на 20 март. Разпространените от спасителните служби кадри от охранителните камери в сградата показват огромна експлозия, последвана от серия от по-малки взривове. Жителите на близката сграда, чиито прозорци са избухнали от взрива, свидетелстват, че няколко дни по-рано са видели мобилна ракетна установка в близост до мола. Щетите от ракетния удар - отломки, разбити автомобили и усукани железни конструкции - се простират на стотици метри около сградата на търговския център, съобщава „Евронюз“. В Мариупол е унищожен Музеят на изкуствата „Куинджи“.

22 март

В резултат на обстрел от руски сили покривът на детската болница в Северодонецк в Луганска област се запалва. Седем деца и 15 възрастни, измежду които осем лекари, са евакуирани от болницата, съобщава Държавната служба за спешна помощ на 22 март. За гражданите и властите в Луганск ситуацията може да стане критична, тъй като няма достатъчно спасители, които да се отзоват на всички обаждания относно пожари или разрушения поради обстрел. Трима души, в т.ч. две деца, са убити при нападение на жилищен блок в източния град Рубежне и взривяването на снаряд на петия етаж на сградата, съобщава ръководителят на военните власти в Луганск Сергей Хайдай. Регионът на Луганск е една от ключовите цели на руската армия в усилията ѝ да завладее източни райони, които не са завзети от подкрепяните от Русия сепаратисти във войната, започнала през 2014 г.

Според кмета на гр. Лозова в Харковска област Сергей Зеленски 20 домове и предприятия са били повредени от руски обстрел на 22 март. В резултат на бомбардировката един човек е убит, а други девет са ранени. Украинският президент Володимир Зеленски казва, че от пристанищния град Мариупол не е останало „нищо“ в резултат на руските атаки, а 100 000 цивилни, останали в града, се борят за оцеляването си в „нечовешки условия“ - без храна, без вода, без лекарства и под постоянни бомбардировки.

В дневния ред на работна среща между посланика на Северна Корея в Русия и руския заместник-министър на външните работи Игор Моргулов на 22 март е поставен въпросът за развитието на двустранните отношения „в контекста на промените, които се случват на международната арена“. В интервю за CNN в същия ден главният говорител на Путин Дмитрий Песков не изключва възможността за използването на ядрени оръжия, заявявайки, че те ще бъдат използвани само в случай на „екзистенциална заплаха“ за Русия. По думите на Песков нападението на Русия над Украйна, чието единствено допустимо от страна на Кремъл назоваване без риск от правонарушение е „специална военна операция“, продължава „стриктно в съответствие с плановете и целите“, които са били поставени предварително.

23 март

Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел в квартал Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни. При престерлката са ранени и други цивилни граждани.

Броят на разрушените сгради във втория по големина град в Украйна от началото на пълномащабната инвазия в страната надхвърля 1100, съобщава кметът на Харков Игор Терехов. 998 от сградите са жилищни. Според Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна руските сили хаотично минират украинската територия и умишлено унищожават селскостопанска техника, което застрашава началото на сеитбената кампания в някои украински региони.

В изявление, публикувано но 23 март, държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обявява, че "въз основа на наличната в момента информация от публични и разузнавателни източници, в т.ч. множество достоверни доклади за безразборни атаки и нападения, насочени умишлено срещу цивилни, „както и за други зверства“, „правителството на САЩ оценява, че членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“. В края на изявлението се казва, че правителството на САЩ ще преследва понасянето на отговорност от страна на Русия, използвайки всеки наличен инструмент, включително наказателно преследване.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг информира, че се очаква алиансът да се съгласи да предостави на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“. Според германския външен министър Аналена Бербок забавените допълнителни доставки на ракети „Стрела“, които са били в запасите на бившата комунистическа източногерманска армия, вече са на път за Украйна., а шведският министър на отбраната Петер Хултквист, цитиран от Агенцията TT, заявява, че страната ще предостави допълнително противотанково оборудване, след като вече е изпратила 5000 противотанкови оръжия и друга военна помощ на Украйна.

До 40 000 руски войници са убити, ранени, пленени или изчезнали в Украйна от началото на руското нападение над Украйна, пише Wall Street Journal, позовавайки се на висш служител на НАТО, според когото убитите войници са между 7000 и 15 000. Анализаторите на НАТО калкулират тази цифра, използвайки осреднени статистически данни от минали конфликти, при които за всяка жертва има по приблизително трима ранени войници. Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от Чечения, Сирия и други места.

Под натиска на международна реакция, на 23 март френският автомобилен концерн Renault Group обявява, че спира производствената си дейност в Русия, но все още преценява възможностите си по отношение на дела си в руския частично държавен производител на автомобили АвтоВАЗ.

24-31 март

24 март

В Брюксел се провеждат среща на върха на НАТО, на която присъства и президентът на САЩ Джо Байдън, и среща на върха на лидерите на Г-7. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“ Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, но не и за налагане на зона, забранена за полети над Украйна – едно от исканията, повторени многократно от украинския президент Володимир Зеленски. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“. Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО - в България, Унгария, Румъния и Словакия.

В съвместното си изявление си по повод на срещата на върха в Брюксел лидерите на Г-7 декларират, че държавите участнички в групата на седемте ще направят необходимото, за да предотвратят и да отговорят на развиващата се глобална криза в областта на продоволствената сигурност. За целта ще бъдат използвани последователно всички инструменти и механизми за финансиране за справяне с продоволствената сигурност и ще бъдат посрещнати потенциалните прекъсвания на селскостопанското производство и търговията, особено в уязвимите страни.

Британският премиер Борис Джонсън обявява, че в допълнение на около 4000 ракети, които вече са предоставени от Обединеното кралство на украинските сили, Украйна ще получи още около 6000 допълнителни ракети и 25 милиона британски лири за подпомагане на плащането на украинските войници и пилоти. Над 4 милиона британски лири са предвидени за Световната служба на BBC, с които да бъде подпомогната поддръжката на услугите на украински и руски език в региона. Още преди обявяването на този пакет за хуманитарна и икономическа помощ са заделени 400 милиона британски лири, съобщават британските власти.

Месец след инвазията на Русия в Украйна, нейните сили са спрени и изтласкани около Киев и заемат отбранителни позиции северозападно от столицата. Според Института за изследване на войната (ISW) украинската офанзива северозападно от Киев облекчава част от натиска върху столицата през последните три дни. В опит да обградят руските войски, окупирали Ирпен, Буча и Гостомел, защитниците на града възстановяват контрола на юг от Бородянка и на магистрала Е-40. Украинските сили също отблъскват руските опити за настъпление към град Бровари от североизток и затваряне на обкръжаването на Чернигов.

Силите на Украйна „увеличават натиска“ върху руските войски, окупиращи региона североизточно от Киев, и според последната оценка на разузнаването на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. В същия доклад е отбелязано, че Украйна продължава да извършва „успешни контраатаки“ срещу руските войскови единици извън столицата и вероятно си е върнала контрола над градовете Макаров и Мошун. Голям руски десантен кораб е унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град Бердянск, съобщават украинските Военноморски сили. Големият десантен кораб „Орск“ на Черноморския флот на окупаторите е унищожен в пристанището Бердянск, превзето от Русия, се казва в публикация на флота във Facebook.

Повече от 2 милиона украински бежанци са преминали в Полша, след като руските сили нахлуха в Украйна преди месец. Това е най-бързо развиващата се криза с разселване, наблюдавана след Втората световна война, казва се в изявление на Международния спасителен комитет в четвъртък.

Хиляди граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост. Подобни шествия са организирани и в други градове на страната.

25 март

Месец след началото на нападението на Русия в Украйна ООН оповестява актуализирани данни за човешките жертви на войната, започната от руския президент Владимир Путин на 24 февруари. Убитите са най-малко 1081, а ранените – 1707, като действителният брой на загиналите вероятно е значително по-висок, съобщава Службата на ООН по правата на човека. Наблюдателите ѝ продължават да проверят съобщенията за смъртни случаи в различни региони, където се провеждат интензивни боеве, включително в Донецка област, където се намира град Мариупол. Според официалната информация, изнесена от властите в Мариуопол на 25 март, 300 души са загинали при атаката срещу Драматичния театър в разрушения град на 16 март. До взривяването му театърът е използван като едно от основните убежища в Мариупол, който е подложен на интензивни бомбардировки още от първите дни на нападението на Русия срещу Украйна. Към 25 март все още няма информация за човешки жертви при атаката срещу сграда на училище по изкуствата, използвана като подслон от близо 400 от гражданите на Мариупол.

Осъществена е първата размяна на пленници между Русия и Украйна след нахлуването на Москва на 24 февруари, информира вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Десетима „пленени окупатори“ са освободени в замяна на 10 украински военнослужещи. С публикация в Telegram Верещук съобщава, че хуманитарните заложници, взети в Мангуш, са били освободени.

Руски официални лица, в т.ч. руският военачалник Михаил Мизинцев, и някои медии, като руската агенция ТАСС, разгласяват информация за депортирането на 366 182 украински граждани от Украйна в Русия, включително 77 062 деца (към 22 март 2022 г.). Според омбудсмана на Украйна Людмила Денисова има данни за насилствено депортирани граждани на Украйна, на които представители на Руската федерация конфискуват паспортите, държат ги във филтрационни лагери и им забраняват да напускат територията на Руската федерация. В изявление в своя канал в Telegram Денисова информира, че е изпратила писмо до комисаря по правата на човека в Руската федерация Татяна Москалкова с молба да предостави на нея и на Централната следствена служба на Международния комитет на Червения кръст информация за лицата, изселени от Украйна, припомняйки че насилственото изселване на жителите на окупирани територии нарушава член 49 от Женевската конвенция за защита на цивилните лица по време на война от 12 август 1949 г.

На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави някои от най-подробните публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна от началото на войната, като заявява, че „първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна и по-специално върху „освобождението на Донбас“. Руските военни продължават да твърдят, че цивилни или жилищни райони не са сред целите им, въпреки огромните доказателства за обратното.

26 март

Русия осъществява ракетни атаки над Лвов в Западна Украйна на 60 км от границата с Полша. Две ракети взривяват склад за гориво в източните покрайнини на града, а по-късно две други удрят военна фабрика. Най-малко петима души са ранени. До този момент Лвов не е сцена на интензивните бомбардировки и сраженията, опустошили някои украински градове, намиращи се по-близо до Русия. В същия ден президентът на САЩ, Джо Байдън, е на посещение в полската столица, което кметът на Лвов, Андрий Садовий, посочва като причина за руския „поздрав“. С развитието на войната в Украйна Лвов, чието население възлиза на 717 000 души, се превръща в убежище и транзитен център за багащите от най-тежките сражения в Източна, Южна и Централна Украйна. Садовий информира още, че при взривовете не са пострадали жилищни сгради.

Посещението на американския президент в Полша е последната спирка от пътуването му до Европа, сред чиито цели е установяването на тясно сътрудничество със западните съюзници за справяне с кризата. След срещите на Байдън с полския президент Анджей Дуда, с украински официални лица и с бежанци американският държавен глава изнася реч пред Кралския замък във Варшава, в която категорично заявява, че руският президент Владимир Путин „не може да остане на власт“ – изявление, посрещането с нееднозначни реакции и тълкувания.

Десетки хиляди хора се събират в центъра на Лондон, за да изразят солидарност с народа на Украйна. Мирното шествие е организирано от кмета на Лондон Садик Кан, който призовава гражданите на английската столица да изразят съпричастността си с „невъобразимите болка и страдание“ на украинските граждани през последния месец и заявява, че Лондон стои „рамо до рамо с Украйна в най-мрачния ѝ час“. След многохилядното шествие в София на 24 март подобни демонстрации се провеждат на 26 март и в други градове в България: Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.

Хиляди хора, предимно руски граждани, протестират в чешката столица срещу нахлуването на Москва в Украйна. Организаторите заявяват, че е важно да се покаже, че руските емигранти не са тайни поддръжници на Путин. Чешкото правителство предполага, че 300 000 украинци, бягащи от войната, са влезли в страната от 24 февруари, в допълнение към диаспората от 200 000 души в Чехия от преди инвазията.

27 март

Украйна е готова да обсъди приемането на неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но такъв пакт трябва да бъде гарантиран от трети страни и подложен на референдум, заявява украинският президент Володимир Зеленски в изказване на руски език, направено в рамките на 90-минутно интервю с руски журналисти, представители на независимите медии „Медуза“, „Коммерсантъ“, „Новая Газета“ и „Телеканал Дрожь“. В международното право неутралитет означава задължението на държава, породено от едностранно изявление или принуда, да не се намесва във военни конфликти на трети държави. Примери за държави, възприели политика на неутралитет са Швейцария, Ирландия, Швеция, Финландия и Австрия, което е възможно за държавите от ЕС благодарение на специфичните разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност и по-точно на т.нар. „ирландска клауза“ в чл. 42.7 от Договора за Европейския съюз относно общата политика за сигурност и отбрана на блока. Присъединяването на Украйна към НАТО е записано като стратегически курс на страната със закон за внасяне на поправки в украинската конституция през 2019 г., но Русия изисква от Украйна да се откаже от евроатлантическото членство и да се обяви за неутрална.

Същевременно Украйна отказва да обсъжда някои други руски искания като демилитаризацията на страната, както и подписването на каквото и да било мирно споразумение без прекратяване на огъня и изтегляне на войските, подчертава още украинският държавен глава. Опити за възвръщане на цялата държана от Русия територия със сила няма да бъдат правени, тъй като по думите на Зеленски „това ще доведе до трета световна война“.

Руският комуникационен регулатор „Роскомнадзор“ разпространява съобщение, в което се казва, че „редица руски медии, включително чуждестранни медии, действащи като чуждестранни агенти“, са интервюирали президента на Украйна В. Зеленски. Чрез публикация в официалния си канал в Telegram, където регулаторът изписва името си като „РоскомнадZор“, използвайки символа на руската кампания в подкрепа на руската инвазия в Украйна - „Z“, „Роскомнадзор“ предупреждава руските медии да откажат да публикуват интервюто. В съобщението се казва още, че тези медии, които са участвали в провеждането на интервюто, подлежат на проверка, „за да се определи степента на отговорност и да бъдат предприети действия“.

Местен лидер в самопровъзгласилата се Луганска народна република заявява в неделя, че в близко бъдеще в региона може да бъде проведен референдум за присъединяване към Русия подобно на събитията от 2014 г. в превзетия украински полустров Крим. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов твърди, че руският президент Владимир Путин се стреми да завладее източната част на Украйна, което представлява „опит за създаване на Северна и Южна Корея в Украйна“. Говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко обаче отхвърля твърденията за референдум в Източна Украйна, заявявайки, че „всички фалшиви референдуми във временно окупираните територии са нищожни и няма да имат юридическа стойност“.

28 март

Властите в Мариупол обявяват, че докато около 150 000 души са успели да се евакуират след окупацията на югоизточния град от руските сили на 1 март, броят на убитите граждани на Мариупол надхвърля 5000 души, от които 210 са деца. Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки, но в него все още има над 100 000 души, които бедстват. Кметът на града призовава всички да напуснат Маруопол, но по думите му отворените евакуационни коридори са „в ръцете на окупаторите“, което прави рискови опитите за бягство.

Според кмета на Харков Игор Терехов над 30% от жителите на града вече са го напуснали. Същевременно по думите му мъжете, които са евакуирали семействата си, се завръщат, както и някои цели семейства, които не искат да живеят на друго място". Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заявява, че Русия е използвала артилерия, системи за залпов огън и минохвъргачки, за да обстрелва града, включително със забранените Торнадо.

Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков заявява, че руският държавен глава не планира да се срещне с президента Володимир Зеленски в четвъртия кръг на украинско-руските преговори в Истанбул. В интервю за четири независими руски медии Зеленски декларира готовност и очакване за провеждането на такава среща във връзка с постигането на мирно споразумение. Отново по думите на Песков Русия би използвала ядрени оръжия само когато има заплаха за съществуването на страната, а не в резултат на продължаващата война в Украйна. Той прави това уточнение в интервю за PBS Newshour в понеделник, 28 март. Преговорите в Истанбул са планирани за 29 март.

Загубите за украинската икономика в резултат на нападението и агресията на Русия в страната възлизат на близо $565 милиарда, заявява икономическият министър на Украйна Юлия Свириденко. На поне 119 млрд. долара възлизат щетите от разрушената инфраструктура, а очакването към 28 март е загубите за БВП на Украйна да бъдат от порядъка на 112 млрд. долара.

Германският енергиен министър Робърт Хабек заявява, че страните от Групата на седемте (Г-7) са се съгласили да отхвърлят искането на Русия за преминаване на плащанията за руски газ от долари към рубли, определяйки го като неприемливо. Министрите на енергетиката на Франция, Германия, Италия, Япония, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада, както и еврокомисарят по енергетиката провеждат заседание чрез видеоконферентна връзка и потвърждават, че договорите „трябва да се спазват“, като повечето плащания се предвиждат в евро или долари, се казва в изявление на Г-7. Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на (руския президент Владимир) Путин“, който заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти разглеждат този ход на руския президент като опит да се опита да подкрепи рублата след сриването ѝ на валутените пазари във връзка с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, на което западните страни отговарят с широкообхватни санкции срещу Москва.

Според министъра на правосъдието Денис Малюска до момента 42 държави са се обърнали към Международния наказателен съд (МНС) в Хага във връзка с руските военни престъпления в Украйна. В случай на признаване от страна на МНС за извършени военни престъпления, руските войски, участващи в тях, могат да бъдат задържани във всяка страна, която признава юрисдикцията на този съд. Докато компетентността на Съда на ООН се отнася до наказателно преследване на държави, МНС държи под отговорност конкретни лица. При присъда на МНС дипломатическите паспорти на руските политически и военни лидери най-вероятно няма да им помогнат и те ще бъдат задържани, прехвърлени в Хага и хвърлени в затвора, казва се в изявлението на Малюска.

29 март

На 29 март руските и украинските преговарящи се срещат на живо за пръв път от над две седмици и провеждат тричасови разговори в двореца Долмабахче в Истанбул. Украинските власти декларират, че страната им е готова да се обяви за постоянно неутрална, изоставяйки перспективата за присъединяване към НАТО, с което се удовлетворява ключово руско искане, и да обсъди руските териториални претенции в замяна на „гаранции за сигурност“ от група други нации. Русия декларира, че „драстично“ ще намали военната си дейност около Киев, за да се „повиши взаимното доверие“. По отношение на личната среща между Зеленски и Путин, за която украинският президент настоява, руската позиция е, че такава среща може да се състои едва след като проектът за мирно споразумение бъде готов. Същата вечер президентът на Украйна казва в изявлението си във връзка с преговорите: „Врагът все още е на наша територия. Обстрелите на нашите градове продължават. Мариупол е блокиран. Ракетите и въздушните удари не спират. Това е реалността. Това са фактите.“

Руските сили изтеглят някои свои части от територията на Киевска и Черниговска област, като същевременно се прегрупират, за да съсредоточат усилията си в посока на Слобожанск и Донецк, съобщава Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. В същото съобщение, публикувано на 29 март, се подчертава, че използването на Чернобилската зона за транспортиране и натрупване на боеприпаси, както и разполагането на командни пунктове на руските войски, се извършва умишлено, тъй като въоръжените сили на Украйна не могат да водят бойни действия в тази зона. Генералният щаб предупреждава също, че рискът от взривяване на руски боеприпаси е висок и без бойни действия поради небрежността на окупаторите към мерките за сигурност и масовото използване на стари и необосновани боеприпаси.

Оценката на Британското министерство на отбраната от същия ден е, че е „много вероятно“ Русия да пренасочи бойната си мощ в източния регион на Украйна, в Донецк и Луганск“, след като руската офанзива не е успяла да постигне целта си да обгради Киев.

За британския премиер Борис Джонсън прекратяването на огъня само по себе си не е причина за премахване на санкциите на Обединеното кралство срещу Русия, информира за позициите на кабинета говорителят на Джонсън в деня на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Джонсън настоява, че натискът върху руския президент Владимир Путин трябва да бъде засилен както чрез допълнителни икономически мерки, така и чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, за да се гарантира, че Русия напълно ще промени курса си.

НАТО информира, че Украйна е сред нечленуващите в организацията държави, до които е изпратена покана за участие във втория ден на срещата на върха на НАТО 6 и 7 април, наред с Грузия, Финландия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Република Корея. След заседанието в Истанбул лидерът на партията на украинския президент Володимир Зеленски „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна и ръководител на украинската делегация на продължаващите мирни преговори с Русия Давид Арахамия заявява, че Украйна търси гаранции за сигурност, които са по-силни от член 5 на НАТО. Арахамия подчертава, че бъдещото споразумение за гаранции за сигурност трябва да бъде подписано и ратифицирано (от парламентите), „за да се избегне повтарянето на грешката на Будапещенския меморандум“.

На 29 март руските сили взривяват сградата на местната администрация в Николаев, в резултат на което 12 души са убити, а над 30 са ранени. Нападението е извършено рано сутринта, a цялата централна част на девететажната сграда е напълно разрушена. На 1 април информацията за броя на загиналите е актуализирана след като спасителите изваждат 23 тела от развалините, а един от ранените умира в болницата. Равносметката е 24 убити и 33 ранени при взривяването на сградата на местната администрация в Николаев.

Генералната прокуратура на Украйна публикува в официалната си страница във Facebook известие, че Херсонската областна прокуратура е образувала наказателно производство във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан. Според разследването на 28 март 2022 г. войници на руските въоръжени сили отвличат и оттогава държат като заложник председателя на Общинския съвет на Гола Пристан. На 11 и 13 март по подобен начин са похитени кметът на Мелитопол и кметът на Днипрорудне. Кметът на Мелитопол е освободен пет дни по-късно в замяна на девет пленени руски наборници.

30 март

Кметът на обсадения украински град Чернигов Владислав Атрошенко заявява, че въпреки уверенията за оттегляне, дадени по време на мирните преговори в Истанбул ден по-рано, Русия продължава да нанася тежки удари по града. В коментар за CNN Атрошенко казва, че вместо да намаляват, руските части всъщност увеличават интензивността на ударите срещу Чернигов. При атака в центъра на Чернигов са ранени 25 души, които са хоспитализирани. Всички те са цивилни, информира кметът на града. При въздушния удар в украинския град Днипро на 30 март е засегнат петролен склад, но няма данни за жертви, информира председателят на областния съвет Микола Лукашук чрез съобщение в своя канал в Telegram.

В същия ден ръководителят на руската Чеченска република Рамзан Кадиров заявява, цитиран от „Ройтерс“, че Москва няма да направи отстъпки във войната си в Украйна, отклонявайки се от официалната линия. Според него главният преговарящ от страна на Кремъл, Владимир Медински, е направил грешка, използвайки „неправилна формулировка. И ако смятате, че той (Путин) ще се откаже от започнатото от него точно по начина, по който ни го представят днес, това не е вярно“. Същевременно руските сили започват да се изтеглят от ядрената площадка в Чернобил, съобщава AFP, позовавайки се на Пентагона. Цитиран е високопоставен американски служител, който твърди, че руските войски "се отдалечават" от обекта и навлизат в Беларус.

В разговор с френския президент Еманюел Макрон във вторник вечерта държавният глава на Русия Владимир Путин казва, че руският обстрел на Мариупол ще приключи само когато украинските войски се предадат. Франция, заедно с Турция и Гърция и няколко хуманитарни групи, са представили на руския президент план за евакуация на града, за който Путин е казал на Макрон, че ще обмисли. Според информацията, идваща от Кремъл обаче, „за да се разреши трудната хуманитарна ситуация в този град, украинските националистически бойци трябва да спрат да се съпротивляват и да оставят оръжието“.

Украинският президент Володимир Зеленски и американският държавен глава Джо Байдън провеждат близо едночасов телефонен разговор относно продължаващите усилия на САЩ и техните съюзници за предоставяне на военна, икономическа и хуманитарна помощ на Украйна, съобщава Белият дом. По време на разговора Джо Байдън информира Зеленски, че Съединените щати ще предоставят на Украйна пряка бюджетна помощ в размер на 500 млн. долара.

31 март

По информация на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна седем атаки са отблъснати в Донецка и Луганска област на 31 март, а украинските военни са унищожили три танка, два бронетранспортьора, две артилерийски системи и са свалили дрон "Орлан-10". Въоръжените сили на Украйна съобщават също, че руските сили са изтеглили 700 единици военно оборудване от Киев за една нощ и въпреки това присъствието им в близост до столицата остава значително. Оперативното командване на корпус "Юг" в рамките на въоръжени сили съобщава чрез публикация във Facebook, че на 31 март множество райони в Херсонска област са били прочистени от руски войски.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че според информация, идваща от разузнаването, Русия не намалява военните си операции в Украйна, а вместо това се опитва да се прегрупира, да снабди силите си и да засили офанзивата си в Донбас. Той подчертава, че Русия многократно е изричала лъжи относно намеренията си, както и че натискът върху Киев и други градове продължава.

Войната в Украйна се води на територии, които произвеждат 60% от украинския БВП, около 30% от предприятията са спрели производството, а потреблението на електроенергия се оценява на 60% от предвоенните нива. Всичко това предвещава свиване на украинската икономика с поне една пета и то при условие, че мирните преговори приключат с успех до няколко седмици. Това се казва в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, в който се подчертава, че нахлуването на Русия в Украйна е причина за най-големия шок в доставките поне от началото на 70-те години на миналия век. Според Олексий Лупин - директор на отдела за отворени пазари на Националната банка на Украйна, търговският оборот на валутния пазар намалява 5 пъти от 500-700 млн. долара на 100-200 млн. долара от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

Според вицепремиера Ирина Верешчук на 31 март 631 души са евакуирани от обсадения Мариупол в Запорожие. Още около 820 души са евакуирани от Бердянск, Енергодар и други градове и села в Запорожка област. Отново Верешчук съобщава, че 14 тона хуманитарна помощ от храни и медикаменти, предназначена за окупирания Мелитопол, е била открадната от руските сили, както и че 45000 души са били изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, докато евакуацията на други 100 000 жителите на града все така бива осуетявана.

Пет седмици след началото на руското нападение над Украйна 24 представители на местните власти в Украйна са държани в плен, в т.ч. кметове, членове на местните съвети и други представители на държавните институции, информира кабинетът на президента Зеленски. Същевременно руският президент Путин издава указ за разпращане на повиквателни на 134 500 мъже за наборна военна служба, които според информацията, разпространена от руското министерство на отбраната, няма да бъдат изпращани на места, където се водят военни действия. Въпреки дадените гаранции в подобен смисъл в началото на войната, Русия все пак изпраща наборни войници в Украйна, за което признава за пръв път едва две седмици след началото на нападението.

Австралия поема ангажимент да изпрати бронирани машини Bushmaster и друга военна и хуманитарна помощ в отговор на призива на президента на Украйна Володимир Зеленски към австралийския парламент за предоставяне на помощ в борбата с агресията на Русия.

Април 2022

1-7 април

1 април

В резултат на обстрелването на здравни заведения в Украйна от началото на нападението на Русия 274 болници са претърпели щети, 13 от които са напълно унищожени, съобщава в телевизионен ефир министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко. Според наличните данните към първи април шестима медицински работници са убити, а 20 са тежко ранени; 70 линейки са изведени от употреба чрез обстрел, картечници и мини.

Губернаторът на Одеска област Максим Марченко съобщава за три ракетни удара в Одеска област. Марченко твърди, че ракетите са били изстреляни от анексирания от Русия Крим и са ударили жилищни райони в региона, в резултат на което има пострадали хора. Същевременно украинската армия оповестява, че противовъздушната отбрана е предотвратила опит за руска ракетна атака срещу критична инфраструктура в Одеса.

Руските власти съобщават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град Белгород, на около 32 km от границата с Украйна. Това е първият случай от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г., когато Русия съобщава за украински въздушен удар на собствена територия. Украйна нито потвърждава, нито отхвърля да е извършила нападението. В същия ден от кабинета на украинския президент съобщават, че 86 от пленените военнослужещи на страната, в т.ч. 15 жени, са били освободени в Запорожка област като част от размяна на пленници с Русия; броят на освободените руснаци не е разкрит.

Украинският президент Володимир Зеленски лишава двама генерали - служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна - от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бившият началник на главния отдел за вътрешна сигурност на агенцията, а другият - бившият ръководител на офиса на агенцията в Херсонска област, чийто административен център е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.

Според разузнаването на Обединеното кралство Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. Британското министерство на отбраната информира, че украинските войски са отвоювали от окупатора селата Слобода и Лукашивка южно от Чернигов.

Над 6200 души са евакуирани от военните зони на 1 април. Около половината от тях са от Мариупол, а Запорожие все още очаква 42 автобуса за евакуация, които пътуват от Мариупол през Бердянск, съобщава заместник-ръководителят на кабинета на президента Зеленски Кирило Тимошенко. Според Общинския съвет на Мариупол за възстановяването на инфраструктурата на Мариупол са необходими най-малко 10 милиарда долара. Кметът на почти напълно разрушения пристанищен град Вадим Бойченко уверява, че правителството на Украйна и гражданско-военната администрация в Донецк работят върху обезпечаването не само на репарациите от страна на Русия за цялостното възстановяване на града, но и на „големи плащания на всички жители на Мариупол за техните страдания и щети“.

2 април

Киевска област е освободена от руските окупатори. В региона се разгръщат едни от най-интензивните сражения, докато руските сили се опитват да стигнат до столицата. С възстановяването на контрола на Украйна над градовете Буча и Ирпен се разкрива картината на разрушени къщи, изгорени танкове и тела на убити цивилни, пръснати по улиците. Украинската прокуратура оповестява, че е открила 410 тела в няколко града близо до Киев.

Най-малко 20 мъртви мъже са намерени на улицата, докато украинските войски влизат в Буча. Някои от тях са с вързани ръце зад гърба. Снимките, направени от репортерите, пристигнали в града с изтеглянето на руските части, свидетелстват за престъпленията на руската армия, чийто главнокомандващ е Владимир Путин. Те са заклеймени от германския вицеканцлер Роберт Хабек като "ужасно военно престъпление", докато френският президент Еманюел Макрон определя снимките от Буча "непоносими". Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън отбелязва, че са налице "още повече доказателства", че Русия извършва военни престъпления в Украйна, а според информацията, с която разполага към тази дата кметът на Буча, 280 души са погребани в масови гробове.

Според кмета на Ирпен Александър Маркушин най-малко 300 цивилни и 50 военни са убити в града от началото на инвазията, a жителите няма да могат да се завърнат най-малко в следващия един месец. Само за един ден спасителните екипи успяват да деактивират над 640 взривни устройства.

След близо три седмици в неизвестност украинският фоторепортер Макс Левин е намерен мъртъв в селище северно от Киев. 40-годишният Левин е убит с два изстрела. Образувано е разследване на смъртта му. От организацията „Репортери без граници“ информират чрез съобщение в Twitter, че Левин е бил невъоръжен и разпознаваем като представител на медиите по якето, което е носил, и припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари.

Кметът на Киев Виталий Кличко казва пред американската обществена медия NPR, че в момента компромисът с Русия е труден, освен ако руските сили не напуснат страната, но всички все още се надяват на дипломатическо решение. По думите на Кличко цялата инфраструктура — както и предградията на Ирпен, Буча и Хостомел — вече не съществуват след руските атаки. Според него броят на загиналите може да е стотици, ако не и хиляди.

Късно на 1 април се съобщава за най-малко 10 експлозии в град Днепро в Източна Украйна, а в ранните часове на 2 април руските ракети поразяват и два града в централна Украйна – Полтава и Кременчук, нанесяйки щети на инфраструктура и жилищни сгради, съобщава ръководителят на Полтавска област Дмитро Лунин.

3 април

Украинският президент Володимир Зеленски обвинява руските сили в извършването на „геноцид“ в страната му. В интервю за предаването Face the Nation на CBS News Зеленски казва, че Украйна е „унищожена“, а гражданите ѝ са „избивани“ от руските сили. Попитан дали би приел нещо по-малко от пълно изтегляне на руските войски, Зеленски заявява, че руският президент Владимир Путин трябва да изтегли всички войски до границите, съществували преди инвазията на 24 февруари, подчертавайки, че прекратяването на огъня е отправната точка за всякакви дискусии за разрешаване на войната.

Организацията Human Rights Watch информира, че е документирала случаи на нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна от страна на руски военни сили. В доклада на HRW, публикуван в неделя, се казва, че тези нарушения включват случай на многократно изнасилване; два случая на екзекуции - единият на шестима мъже, другият на един човек; и други случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март 2022 г.

По време на литургия, отслужена на 3 април в Малта, където е на посещение, Папа Франциск призовава за молитви за „мъченическата Украйна“ и квалифицира инвазията на Русия в Украйна „кощунствена война“.

Според „Асошиейтед прес“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е казал в телевизионни изказвания в неделя, че санкциите срещу Путин отиват „отвъд границите на разумното“, добавяйки, че те показват, че Западът е „способен на всякакви глупости“.

Руски ракетни атаки поразяват петролна рафинерия в централна Полтавска област и удрят "критична инфраструктура", най-вероятно петролни съоръжения, близо до ключовия пристанищен град Одеса, съобщават местните власти. Руските сили нанасят удар и по единствената напълно функционираща петролна рафинерия в Украйна в Кременчук, на 250 км югоизточно от Киев по река Днепър.

На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от Сумска област, съобщава областният управител на Суми Дмитро Живицки. Преди това в продължение на няколко дни нови колони на руската армия влизат в района на Суми, окопават се, тероризират общностите и обстрелват цивилни, но въоръжените сили и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата Черниговска област, обяснява Живицки.

Разрушенията в Чернигов са от порядъка на 70% от града, местният бизнес не работи, а в местния бюджет липсват източници на приходи, съобщава в национален ефир кметът на града Владислав Атрошенко. В същия ден заместник-кметът на Изюм Владимир Мацокин казва в интервю за Укринформ, че почти 80% от жилищните сгради в града, намиращ се в Харковска област, са разрушени. Изюм е под блокадата на руските окупационни войски от началото на март и подобно на Мариупол в него няма нито ток и парно, нито вода, а на този етап все още е невъзможно да се оцени и общият брой на жертвите на руската окупация.

4 април

Украинският президент Володимир Зеленски идва на посещение в Буча и призова за прекратяване на руските „военни престъпления“, докато продължаващото отстъпление на руските сили около Киев разкрива зверствата на руската армия. „Много е трудно да се преговаря (с Русия), когато видиш какво са направили тук“, подчертава украинският президент. Кадрите на екзекуциите, мъченията и масовите гробове в града, разпространявани от медиите и в онлайн платформите, предизвикват силен отзвук; много световни лидери призоват за разследвания и засилване на санкциите срещу Русия и използват думата "геноцид", за да опишат действията на Русия в Украйна, а държавният секретар на САЩ Антони Блинкен казва, че САЩ разследват възможни военни престъпления.

Екип от Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) е спрян по време на опит да достигне Мариупол, за да евакуира цивилни, и е задържан в близост до Мангуш - на 20 километра западно от Мариупол, информира говорителят на МКЧК Джейсън Стразиузо. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук твърди, че екипът на Червения кръст е държан от "окупационните власти", а Стразиузо урочнява, че не става дума за ситуация със заложници и МКЧК разговаря с всички страни, за да изяснят ситуацията и да уредят тяхното освобождаване. Между 1 и 4 април екипът на Червения кръст прави четири опита да стигне до Мариупол, за да да евакуира някои от останалите жители на разрушения град, които продължават да бедстват без доставки.

При обстрел в южния украински град Николаев загиват 10 души, включително дете, а 46 са ранени, съобщава Reuters като се позовава видео на ръководителя на областната администрация Александър Сенкевич, публикувано в социалните мрежи.

Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека, определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност в сряда веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още в четвъртък. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.

5 април

Областният управител на Суми Дмитро Живицки съобщава, че в област Конотоп на Сумска област украинските военни са открили телата на най-малко трима измъчвани цивилни. Kyiv Independent съобщава, че те са открити на места, където са били разположени руски сили. Руснаците се оттеглят от Сумска област в неделя, 3 април. В освободените от руските окупатори райони са разкрити множество случаи на изтезания на цивилни.

Главната прокуратура публикува в своя официален канал в Telegram съобщение във връзка с нападението в Николаев от предишния ден, в което се казва, че загиналите в резултат на руския обстрел в града в понеделник са 12 души, а 41 са ранени, включително четири деца. Според разследването в следобените часове на 4 април руските окупатори обстрелват Николаев с касетъчни снаряди, а експлозиите от тях нанасят щети на цивилни къщи и превозни средства, както и на цивилна инфраструктура, включително болници. Под процесуалното ръководство на Районната прокуратура на Николаев е образувано досъдебно разследване в рамките на наказателно производство за нарушаване на законите на войната и умишлено убийство (по чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна).

Две деца на възраст под 10 години със следи от изнасилване и изтезания са открити мъртви в град Ирпен, съобщава комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. В Киевска област детският лагер Пролисок се използва като база от руската армейска част в продължение на три седмици. В мазето на сградата са открити пет трупа на мъже с вързани на гърба ръце. Те са измъчвани и убити: черепът на една от жертвите е смазан, а останалите са били простреляни в тила или гърдите. Денисова припомня, че насилието и убийството на цивилни е престъпление срещу човечеството и военно престъпление според членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд.

В село Викторивка, Черниговска област, което е под окупация от 25 дни, хора от всички възраст са държани като заложници в мазето. Жителите са били ескортирани, за да снабдяват поне с малко вода. Не са им предоставяни никакви медикаменти, дори на тези, чийто живот зависи от приема на определени лекарства. Мъж с астма е починал, а според разказите на оцелелите, руските бойци са наредили на заложниците да заровят тялото в непосредствена близо в гората.

Денисова отправя призив към Комисията на ООН за разследване на нарушения на правата на човека по време на военното нахлуване на Русия в Украйна и експертната мисия, създадена от държавите-участнички на Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в рамките на Московския механизъм, да вземат предвид тези актове на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и правата на човека в Украйна, извършени от Руската федерация.

Чехия изпраща танкове Т-72 и бойни машини на пехотата BVP-1 в Украйна, съобщава Reuters. Така Чехия става първата страна, която предоставя танкове на Украйна. Преди това информацията е разпространена в репортажи в местните медии, а обществената Чешка телевизия съобщава за пратката, като показва кадри на влак, натоварен с пет танка и пет бойни превозни средства, публикувани в Twitter. Във видеоматериала се казва, че пратката е подарък, договорен със съюзниците от НАТО. Информацията е потвърдена от ръководителя на комисията по европейските въпроси в долната камара на Чешката камара Ондрей Бенешик.

6 април

Артилерийските атаки продължават в части от оспорваните източни региони Луганск и Донецк, където анализаторите очакват сраженията да се влошат през следващите седмици. Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в намиращите се в районите на Луганск и Донецк Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и в Северодонецк, съобщава Генералният щаб на украинските въоръжени сили. Докато Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната, хиляди хора се опитват да избягат от украинския регион Донбас. Сергей Хайдай, ръководител на украинската военна администрация в Луганск, казва, че руските сили се прегрупират и ще се „опитат да проведат офанзива“ в рамките на три до четири дни.

Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. Според съвета на обсадения град в Донецка област руските специални бригади събират и изгарят телата на убитите жители, за да не бъдат разкрити престъпленията им, подобно на случилото се в Буча. „Светът не е виждал трагедия от мащаба на тази в Мариупол от времето на нацистките концентрационни лагери“, казва кметът Вадим Бойченко. По негови думи Русия е превърнала "целия ни град в лагер на смъртта“, а според общинския съвет десетки хиляди цивилни може да са били убити в Мариупол.

Германия води поверителни разговори с ръководството на Украйна относно гаранциите за сигурност, които може да предложи на Киев, за да подсигури стабилността си след руската инвазия, казва германският канцлер Олаф Шолц пред парламента. Шолц настоява, че Германия може да изпраща в Украйна само оръжия, които ще знае как да използва, като посочва, че украинските сили използват много по-старо оборудване, което означава, че оръжията, използвани някога от армията на бившата комунистическа Източна Германия, са подходящи. Решението на Германия да изпрати офанзивно оръжие в зона на конфликт след нахлуването на Русия в Украйна представлява исторически обрат в политиката на страната и първи подобен ход след Втората световна война.

Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на две от най-големите руски банки, SberBank и Alfa Bank, в нова вълна от мерки, обявени от Белия дом в сряда. Обединеното кралство също обявява същия вид санкции срещу същите две банки, а Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и Групата на седемте държави. В отговор на твърденията, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си, Белият дом обявява персонални санкции срещу дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова.

7 април

На 7 април Русия е отстранена от Съвета по правата на човека с 94 гласа за, в т.ч. вотът на България; 24 против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия, и 58 въздържали се. Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на правата на човека. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.

Представяйки резолюцията пред 193-те членове на Общото събрание Сергей Кислиця, посланик на Украйна в ООН, казва, че Русия е извършила „ужасяващи нарушения и злоупотреби на правата на човека, които биха били приравнени на военни престъпления и престъпления срещу човечеството“. Заместник-посланикът на Русия Генадий Кузмин призова членовете да гласуват против резолюцията с аргумента, че тя представлява опит на Съединените щати „да запазят доминиращата си позиция и пълен контрол“, а обвиненията срещу Русия са „неверни“ и „базирани на инсценирани събития и широко разпространени фалшификати“. Кузмин определя приемането на резолюцията като „нелегитимна и политически мотивирана стъпка“ и обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в съвета. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и незабавни екзекуции.

Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен съобщава, че Съединените щати и 30 други страни изпращат оръжия в Украйна и че процесът ще се засили. Съединените щати ще изпратят нови оръжейни системи в Украйна, каквито до момента не са предоставяни от съюзниците в НАТО, казва още висшият дипломат на Вашингтон, след като външните министри на НАТО постигат съгласие да ускорят доставките на оръжие в отговор на руската инвазия. Според дипломати на НАТО това отчасти означава, че има готовност да се помогне на Украйна да трансформира своя арсенал от съветската епоха с по-модерни оръжия.

Украински официални лица твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива и че Москва планира да завземе колкото може повече територия в източната част на Украйна, граничеща с Русия. Властите в Днепро и Луганск призоват жените, децата и възрастните хора да се евакуират, докато все още могат, защото се очаква бойните действия с Русия да се засилят в източните региони. Същевременно ръководителят на държавната железопътна компания съобщава, че три влака, превозващи евакуирани, са били блокирани от въздушен удар по линията близо до град Барвинкове в източния регион на Харков.

Онлайн се разпространява видео, което се разглежда като свидетелство за застрелването от украински военни на пленен руски войник. Вероятното място на извършване на екзекуцията е на главния път, свързващ Дмитровка с Ирпин и Буча. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба декларира, че е запознат с видеото и то "определено ще бъде разследвано". Предвид датата на първоначалното му публикуване онлайн, събитието се е случило не по-късно от 29 март. Поради униформите и други обозначителни белзи на лицата, участващи в заснетия материал, се предполага, че извършителите са от украинските части, но първоначалната проверка на факти не може да потвърди или отхвърли по категоричен начин тази хипотеза. Чрез лицево разпознаване е идентифициран един от войниците – грузинец с близки връзки с Украйна, посочва се в анализа на проверителите на факти на BBC.

Русия признава, че е претърпяла "значителни загуби на войски" в Украйна, което говорителят на президента Дмитрий Песков представя в интервю за британския канал Sky News като "огромна трагедия за нас". Смята се, че между 7000 и 15 000 руски войници са убити, но Русия не назовава конкретни цифри и шест седмици след началото на войната няма яснота за точния размер на човешките загуби в редиците на руската армия. Песков за пореден път повтаря руската позиция, че руските войски не носят отговорност за екзекуциите в град Буча и заявява, че „живеем в дни на фалшификати и лъжи“, въпреки представените доказателства и извършените независими проверки на факти, опровергаващи руските обвинения, че изображенията на цивилни, убити в града, са инсценирани. Песков допълва, че се надява Москва да постигне своите военни цели "в следващите дни".

8-14 април

8 април

Украйна съобщава, че при ракетен удар срещу ЖП гарата в град Краматорск в Източна Украйна са загинали най-малко 39 души, а десетки са ранени. Хиляди хора са били на гарата в сутрешните часове на 8 април, опитвайки се да напуснат областта и да избягат от руските атаки, информира областният управител на Донецк. Репортери на Washington Post, които пристигат на гарата 15 минути след атаката, са преброили най-малко 20 загинали, включително пет деца. Сред пострадалите десетина са починали в болницата. Няколко часа по-късно изданието съобщава, че броят на загиналите е най-малко 50 души, а на ранените - 98. „Нямайки силите и смелостта да се изправят срещу нас на бойното поле, те цинично унищожават цивилното население. Това е зло, което няма граници. И ако не бъде наказано, то никога няма да спре", пише украинският президент Володимир Зеленски в съобщение, придружено със снимка на влак със счупени в резултат на експлозиите прозорци, публикувано в официалния му профил в Instagram.

Нейтън Мук, главен изпълнителен директор на благотворителната организация World Central Kitchen, преминава с автомобил покрай гарата само няколко минути преди атаката и разказва за случилото се пред Би Би Си като пряк очевидец. Мук твърди, че е видял с очите си множеството от над хиляда души на гарата и е чул звука на пет до десет езкплозии "две минути след като минахме". Ден по-рано той публикува двеминутно собствено репортажно видео от гарата в Краматорск в Twitter, придружено със съобщение, в което се казва, че според кмета на града между 8000 и 9000 души са заминали, търсейки спасение от евентуално руско нападение, само на 6 април. Русия отрича да е замесена в удара, а говорител на Кремъл казва, че няма планирани мисии в района.

В своя реч по време на посещение в северната германска провинция Шлезвиг-Холщайн германският канцлер Олаф Шолц заявява, че масовите убийства, разкрити в началото на седмицата след изтеглянето на руските войски от киевското предградие Буча, са „военни престъпления, които няма да приемем“. Шолц е категоричен, че извършилите зверствата в Буча трябва да бъдат държани отговорни и "това е нещо, което не можем да забравим." Думите му са повторени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в същия ден е на посещение в Полша след визитата си в Киев и в Буча. Същевременно въпреки плана, подкрепен от вицеканцлера Робърт Хабек и външния министър Аналена Бербок, Берлин няма да изпрати 100 бронетранспортьора Marder в Украйна, тъй като ако извади толкова танкове от бойната техника, с която разполага, държавата няма да може да изпълни задълженията си както за своята национал отбрана, така и към военния алианс на НАТО, от който е част. Подобна е позицията на Обединеното кралство, декларирана от премиера Борис Джонсън по време на официалната му среща с Шолц на "Даунинг стрийт 10" в същия ден. Джонсън определя изпращането на танкове в Украйна като "неподходящо", но подчертава, че Обединеното кралство ще предостави военно оборудване на стойност над £100 милиона в Украйна, включително повече зенитни ракети Starstreak и още 800 противотанкови ракети и прецизни боеприпаси. Новият британски пакет включва още каски, устройства за нощно виждане и бронежилетки.

Словакия, от своя страна, дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана С-300, разработената от СССР и наследена след разпадането на Чехословакия през 1993 г., съобщава премиерът на страната Едуард Хегер. По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари. Хегер казва, че Словакия ще получи допълнително оборудване от съюзниците си в НАТО, за да компенсира дарението. Впоследствие министърът на отбраната Ярослав Над обявява, че в следващите дни Словакия ще получи четвърта ракетна система Patriot от Съединените щати. След началото на нападението си над Украйна, което определя като "специална военна операция", Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна.

Около 700 души, в т.ч. военни и цивилни, са загинали по време на битката за Чернигов, съобщава Укринформ, позовавайки се на кмета на северноукраинския град Владислав Атрошенко. По думите му 70 от загиналите не са идентифицирани, докато имената на останалите са известни. Още около 40 души официално се смятат за изчезнали, но според Атрошенко тези хора най-вероятно са мъртви, тъй като са били виждани в близост до сгради и коли, разрушени от руските окупатори. Градоначалникът смята, че в Чернигов са останали около 80-95 хиляди жители - по-малко от една трета от населението на града преди началото на войната.

9 април

Британският премиер Борис Джонсън пристига в Киев за необявена предварително среща с украинския президент Володимир Зеленски в украинската столица. Посещението е оповестено за първи път от посолството на Украйна в Обединеното кралство с публикуването малко преди 5 часа следобед (българско време) на снимка на двамата в Twitter, придружена със съобщението "Изненада." Ден след срещата на президента Зеленски с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и заместник-председателя на Комисията и върховен представител по външните работи на Европейския съюз Жозеп Борел в Киев пристига и австрийският канцлер Карл Нехамер.

На 9 април в Полша по съвместна инициатива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на премиера на ЕС и Канада Джъстин Трюдо се провежда събитието Stand Up for Ukraine, чиято основна цел е да събере парични средства за вътрешно разселени хора в Украйна и за украински бежанци, търсещи подслон извън опустошената от войната страна. Към събраната в рамките на кампанията сума от 9,1 милиарда евро Европейската банка за възстановяване и развитие добавя още един милиард евро и така инициативата успява да осигури финансова помощ в размер на 10,1 милиарда евро (11 милиарда долара).

В същия ден губернаторът на Луганска област Сергей Гайдай казва в интервю за обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и селата в региона, настоявайки, че цивилните граждани трябва да се евакуират с оглед на засилените обстрели и пристигането на повече руски войски. Това е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, тъй като се стреми да създаде сухопътна връзка с анексирания по-рано Крим.

Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува актуална информация за ситуацията в Украйна, основаваща се на военно разузнаване, според която са налице доказателства, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към невоенни цели. В съобщението, публикувано в официалния профил на министерството в Twitter, се казва, че оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, използването на хора, взети за заложници, като живи щитове, и минирането на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозивни устройства, за да "причиняг жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна", и продължават да атакуват инфраструктурни цели с "висок риск" от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и на 9 април.

10 април

В изявление, публикувано на 10 април, руското министерство на отбраната обявява, че предишната вечер са извършени руски нападения срещу 86 военни части в Украйна и по-конкретно в централно-източния град Днипро, южния украински град Николаев и втория по големина град в Украйна, Харков. Според говорителя на министерството генерал-майор Игор Конашенков, списъкът на засегнатите обекти включва две контролни пункта, два склада за боеприпаси, три горивни склада и 49 пункта за украинска военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.

Губернаторът на централна Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщава за засилване на атаките срещу град Днипро в неделния ден. Индустриалният град с население от един милион души е мишена от руските сили от началото на руското нападение, но до момент не е ставал обект на сериозни разрушения. В резултат на ракетен удар е напълно разрушено летището в Днипро, както и прилежащата му инфраструктура. При атаката са ранени петима служители на спешна помощ.

Според сателитни снимки, публикувани в неделя от американската фирма за космически технологии Maxar Technologies, разпространила снимките, използвани за разследването на събитията в Буча, конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от поне 12 км е преминал през Източна Украйна в петък, 8 април. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, най-вероятно към Донбас, където руски сепаратисти държат големи територии. „Голяма колона от вражеска техника и жива сила, насочена към Изюм, е унищожена“, съобщава военният губернатор на Харков Олег Синегубов в Telegram. Неговото твърдение не е проверено и потвърдено, нито се знае със сигурност дали въпросната колона е конвоят, заснет от Maxar. Изюм се намира на около 75 мили южно от Велики Бурлук. Евентуално обкръжаване на украинските войски в Донбас чрез настиск на юг от района на Харков и на север от град Донецк би довело до численото превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.

Украйна е образувала 5600 дела за военни престъпления след нахлуването на Русия, а около 500 души вече са идентифицирани като извършители на такива престъпления, информира главният прокурор Ирина Венедиктова. Запитана от Sky News дали Украйна разполага с доказателства, че Русия е извършила ракетния удар срещу Краматорск на 8 април, Венедиктова отговаря утвърдително. По думите ѝ само в Киевска област са открити телата на над 1200 души. Откриването и изваждането на загиналите при атаките край Киев сред развалините на срутените сгради ще отнеме най-малко две седмици, добавя украинският вътрешен министър Денис Монастирски. Едва след това ще може да се направи по-точно изчисление на броя на загиналите. Претърсвайки купчините отломки, до момента работниците са открили и над 6500 взривни устройства, скрити във врати, перални машини, автомобили или под каски, за които се твърди, че са оставени от оттеглилите се от района на столицата руски части, казва още Монастирски.

Русия е засилива кампанията си за „мобилизация“ в източния регион на Донбас и се опитва да набира мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба, съобщава военното разузнаване на Украйна в Telegram. Според британското разузнаване Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.

На няколко места в Германия се провеждат проруски, предимно мирни протести. Агенция Ройтерс съобщава, че полицията е арестувала някои хора във Франкфурт за скандиране "Донбас принадлежи на Русия", докато полицията в Любек информира, че е спряла конвой от около 60 превозни средства заради използването на "забранени символи" и изразяваната подкрепа за инвазията на Русия.

Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии на Донбас. Русия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в Белгород, Воронеж и Курск – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, Рубижне, Нижне и Новобахмутивка. Има очакване и за нови атаки срещу Харков.

В следобедните часове на неделния ден руската армия открива огън из цял Северодонецк, съобщава Губернаторът на Луганск Сергей Хайда чрез публикация в Telegram. Сериозно са пострадали две жилищни сгради и частна клиника. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена. По същото време при обстрел в Харковска област са убити десет цивилни, сред които едно дете, са убити, а 11 души са ранени при обстрел в Харковска област в същия ден, а град Изюм остава гореща точка в региона, информира началник на Харковската областна военна администрация.

11 април

Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през 2022 г. в резултат на пълномащабната инвазия на Русия и въздействието на „дълбоката хуманитарна криза“. В доклада „Войната в региона“, публикуван от Международна банка за възстановяване и развитие към Световната банка на 10 април,  се посочва също, че поради финансови санкции през 2022 г. очакваният спада на БВП на Русия е от порядъка на 11,2%. Тези проценти може да нараснат до 75% за Украйна и до 20% за Русия, ако се реализира най-мрачният сценарий, свързан с войната и последиците от нея, разгледан в докалда. Цялостно за региона на Източна Европа, включващ Украйна, Беларус и Молдова, Световната банка прогнозира свиване на БВП от 30,7% поради нарушаване на търговията, а очакваният растеж през 2022 г. в региона на Централна Европа, включващ България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, ще се свие от 4,7% до 3,5% поради притока на бежанци, по-високите цени на суровините и влошаващото се доверие, което се отразява негативно върху търсенето.

Властите в Харков предупреждават жителите в североизточния град да стоят далеч от мини, спуснати в града от въздуха. Ръководещият инициативата за премахването на мините в страната подполковник Николай Овчарук предупреждава, че устройствата имат "таймери за самоунищожаване", които им позволяват да изгасват часове след удара върху земята. Разпръскващите се експлозиви са приравнявани на противопехотни мини и поради това са забранени според някои тълкувания на законите на войната. Високоговорители в района се използват, за да предупредят хората да не влизат в отцепени зони, където работят екипите на Овчарук. „Окупаторите оставиха мини навсякъде. В къщите, които завзеха. На самите улиците, в нивите. Минираха имуществото на хората, минираха коли, врати“, казва президентът на Украйна Володимир Зеленски в своето вечерно изявление във Facebook. Според Олег Бондар, представител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС), до 300 000 квадратни километра от площта на Украйна трябва да бъдат проучени и евентуално разминирани. В системата на ДСИС има 103 отделни екипа на звена и общо около 550 души, които отговарят за тази дейност.

Кметът на Мариупол твърди, че над 10 000 цивилни са убити при обсадата на пристанищния град. Телата са "постлани по улиците" в Мариупол, заявява Вадим Бойченко в телефонен разговор с агенция АП, повтаряйки твърдението от предходните дни, че руските войници са докарали мобилни крематориуми, за да елиминират телата. Според Бойченко броят на загиналите в един от най-тежко пострадали при продължителната обсада на руските сили градове може да достигне 20 000. Украинският президент Володимир Зеленски също говори за "десетки хиляди" смъртни случаи в Мариупол, но към момента на изявленията на двамата числата не може да бъдат проверени и потвърдени от независими източници. Междувременно лидерът на подкрепяната от Русия самопровъзгласила се Донецка народна република Денис Пушилин заявява, че проруските сили вече имат контрол над пристанището на града. Пред руската агенция РИА Пушилин казва, че над 5000 души може да са били убити в Мариупол, отговорност за което, по думите му, носят украинските сили.

Европол, съвместно с държавите-членки на ЕС, Евроюст и Фронтекс, стартира операция „Оскар“ в подкрепа на финансови разследвания на държави-членки на ЕС, насочени към престъпни активи, собственост на физически и юридически лица, санкционирани във връзка с руската инвазия в Украйна. Операция „Оскар“ има за цел да подпомогне наказателните разследвания от страна на държавите-членки във връзка със заобикалянето на наложените от ЕС търговски и икономически санкции. Подобно на операция Sentinel, която е насочена към измами срещу фондовете на ЕС за възстановяване от COVID-19, Operation Oscar е обща операция, която ще продължи за период от поне една година и ще включва редица отделни разследвания.

След срещата си с руския президент Владимир Путин на 11 април в Москва австрийският канцлер Карл Нехамер казва, че ако бъде запитан дали (в светлината на разговора) е оптимист или песимист, по-скоро е песимист. Той определя визитата си - първата на европейски лидер след началото на руското напдение над Украйна - като ясна конфронтация с фактите, а не като приятелско посещение. „Мирните преговори винаги отнемат много време, докато военната логика казва: „Не прекарвайте твърде много време и влизайте директно в битка“, добавя Нехамер. Според него битката, която предстои в Източна Украйна, ще се води яростно.

12 април

Пет украински региона са засегнати от руски нападения през нощта на 11 срещу 12 април, в резултат на които най-малко 9 души за загинали, а десетки са ранени. Хмелницкa област е ударена от ракета, което довежда до пожар, но без жертви, докато в областите Харковска, Донецка, Луганска и Херсонска продължава непрекъснатият в последните дни обстрел. В Харков руски реактивни системи за залпово изстрелване разпръскват мини със забавено действие из града; атакувана е и 16-етажната сграда. Само там най-малко 8 души са убити, а 30 – ранени.

Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно 33 500 от жителите на града в Русия. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да получат правна оценка от международни институции в областта на наказателното право.

Идентифицирани са телата на 720 души, убити от руски военни в Киевска област. Според началника на полицията в Киевска област Андрий Небитов над 200 души все още се водят в неизвестност, а през изминалите шест седмици от началото на войната на територията на столичния регион са регистрирани над 3050 наказателни производства за престъпления, извършени от военните на Руската федерация, съобщава Министерството на вътрешните работи. 1463 обстоятелства се разследват за нарушения на законите и обичаите на войната. Министерството информира още, че е получило оборудване на стойност 4 милиона долара за цифровизиране на военните престъпления на Русия. Две частни компании са дарили на Украйна нагръдни видеорегистратори, които ще бъдат използвани от следователи и криминалисти за заснемане на следи от военни престъпления, а данните ще бъдат прехвърлени в единен архив на историческата памет за агресията на Русия срещу Украйна.

В изявление, свързано с мерките на САЩ за понижаване на увеличените цени на газа вследствие на руската инвазия в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на геноцид в Украйна, което се отчита като ескалация на реториката спрямо Русия. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления, докато в този случай американският президент говори за „геноцид“, с което утвърждава понятието, използвано и от украинския президент Володимир Зеленски. „Става все по-ясно и по-ясно, че Путин просто се опитва да заличи идеята да си украинец“, казва Байдън, като подчертава, че доказателствата за това се увеличават.

Световната банка подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна и планира да помогне на развиващите се страни, които се борят да се справят с нарастващите цени на храните и енергията, обявява президентът на Световната банка Дейвид Малпас. В изказване във Варшавското училище по икономика в Полша Малпас казва, че банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Той припомня, че Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война, допълвайки: „Както направихме това тогава, готови сме да помогнем и за възстановяването на Украйна, когато му дойде времето“.

Украйна започва възстановяване на разрушената инфраструктура в 7 области. Според Кирило Тимошенко, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, списъкът включва Житомирска, Запорожка, Киевска, Николаевска, Сумска, Харковска и Черниговска област, където военните действия са спрени напълно или частично. Повече от 6000 населени места са разположени в тези областите, а около четвърт от тях са били окупирани. По данни на Тимошенко само в Киевска област действат 128 щаба на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, а 168 градове и села, намиращи се в тези седем области, вече са разминирани.

13 април

Граничните служители изземат 8 руски товарни кораба и 2 танкера, които се намират във водите на пристанищата на Одеска област за превантивен ремонт. За да се сведат до минимум задължителните плащания към държавния бюджет на Украйна, цената на тези кораби е била занижена неколкократно. Плавателните съдове са прехвърлени за съхранение в Администрацията на морските пристанища на Украйна. Екипажите, включително редица руски граждани, са на борда, за да гарантират жизнеспособността на корабите, съобщава Държавната гранична служба на Украйна. Оттук нататък имуществото на страната-агресор ще служи в интерес на Украйна за възстановяване на нейната икономика, казва се в още в известието.

В Киев остава в силата препоръката към гражданите да изчакат, преди да се завърнат в столицата, поради значителната заплаха от ракетен обстрел и необходимостта от още време за разминирането на околните райони, казва кметът Виталий Кличко. Въпреки препоръката, невъзстановения градски транспорт и контролно-пропускателни пунктове, две трети от жителите на Киев вече са се завърнали. По думите му няколко души са изгубили живота си в резултат на експлозии от мини. Комуналните услуги в града се връщат към нормална работа, но част от служителите им са евакуирани или са се присъединили към редиците на защитниците на Украйна. Според Кличко в Киев вече са регистрирани 10 000 нови вътрешно разселени лица.

Руските войски са убили над 100 цивилни в Сумска област, обявява областният управител на Суми Дмитро Живицки на 13 април. Открити са тела на цивилни, простреляни в главата, с вързани ръце и следи от изтезания. Живицки твърди, че броят на жертвите нараства всеки ден, докато спасителите продължават да откриват мъртви тела, както и че много цивилни са изчезнали.

Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - Анджей Дуда, Гитанас Науседа, Егилс Левитс и Алар Карис, пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град Бородянка, за среща с украинския президент Володимир Зеленски и в знак на подкрепа за страната, нападната от Русия на 24 февруари. "Трудно е за вярване, че подобни военни зверства могат да бъдат извършени в Европа през XXI век, но това е реалността. Това е война, която трябва да спечелим", кавза държавният глава на Литва в изявление. В съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в Европейския съюз“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат изправени пред руска атака в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.

Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заявява, че също е планирал да отиде на посещение в Украйна, но не е добре дошъл в Киев, поради което е получил отказ. Бившият външен министър и настоящ президент на Германия е изправен пред критики за политиката си на разведряване спрямо Москва, за която признава, че е била грешка. Същевременно канадският премиер оценява като „правилно“ назоваването на действията на Русия в Украйна геноцид. На пресконференция Джъстин Трюдо заявява, че според него е „абсолютно правилно повече хора да говорят и да използват думата геноцид по отношение на това, което прави Русия, което е направил Владимир Путин“.

14 април

Руските сили претърпяват няколко неуспеха на 14 април, най-големият от които е потъването на 12 500-тонният московски флагман на руския Черноморски флот. Ракетният крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда, а целият екипаж е евакуиран, съобщава руското министерство на отбраната, цитирано от Интерфакс. Според информацията взривът е станал в резултат на пожар, причината за който се разследва, докато губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява в публикация онлайн, позовавайки се на украински военни, че две противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера.

„Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на инвазията след като на 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ на пристанище Бердянск в Азовско море. Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война през 1905 г. Според руските медии „Москва“ е в експлоатация от началото на 80-те години на миналия век. Той е използван в конфликта в Сирия, където снабдява руските сили в страната с морска защита на базата на руските сили „Хмеймим“. Крайцерът е оборудван с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която при правилно функциониране би трябвало да му даде три възможности да се защити от ракетна атака на „Нептун“. Той е бил снабден и с над дузина противокорабни ракети „Вулкан“ и набор от противоподводни и минно-торпедни оръжия. Руската армия доминира в Черно море след анексирането на Крим през 2014 г. и използва присъствието си там, за да започне и снабдява инвазията. В първите дни на руската инвазия през 2022 г. именно „Москва“ призовава украински войници на Змийския остров в Черно море да се предадат.

Украйна успява да отблъсне осем руски атаки в Донецк и Луганск през последните 24 часа. Украинските въоръжени сили съобщават също, че са унищожили четири руски танка, шест бронирани транспортни машини, четири бойни машини на пехотата и артилерийска система. Междувременно руските войски продължават се прегрупират, за да подкрепят настъпателните операции в районите на Донецк и Луганск, най-вече град Мариупол, и да изместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Очаква се нов опит за превземане на град Харков. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта, казва украинският президент Володимир Зеленски пред BBC.

Според Министерството на отбраната на Обединеното кралство Краматорск и Константиновка в Донецка област може да са изправени пред подобни нива на насилие, като тези, наблюдавани в други градски центрове до момента. Междувременно продължаващата отбрана на Украйна на обсадения Мариупол ограничава ефективността на значителен брой руски войски и техника, се казва в доклада на министерството.

За първи път след нахлуването си руските военни са използвали далекобойни бомбардировачи, за да атакуват обсадения пристанищен град Мариупол, съобщава украинското министерство на отбраната. Говорителят на министерството Александър Мотузяник казва, че Русия сега концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол. Активни боеве се водят около стоманодобивната и железарска фабрика Илич в Мариупол, както и в района на пристанището.

При четвъртата размяна на военнопленници от 24 февруари са освободени 30 украински военнопленници, в т.ч. 17 войници, петима офицери и осем цивилни, оповестява вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Броят на руските военнопленниците, изпратени обратно в Русия, не се съобщава. В допълнение към новините за някои успешни евакуации, офисът на главния прокурор на Украйна информира, че няколко души са били убити, а други са ранени при опит да избягат от източната част на страната на 14 април. Руски военнослужещи са стреляли по евакуационни автобуси, превозващи цивилни в село Борова в Изюмския квартал, казва се в съобщението.

15 – 21 април

15 април

Телата на повече от 900 цивилни граждани са открити в региона около украинската столица след изтеглянето на руските сили, информира полицията в Киев. Най-голям брой тела, около 350, са открити в град Буча. Повечето от тях са застреляни смъртоносно, което показва, че много хора са били „просто екзекутирани“, казва се в съобщението. Междувременно руското министерство на отбраната декларира, че ще засили ракетните атаки срещу Киев в отговор на предполагаемата агресия на Украйна на руска територия. В същия ден висш служител на отбраната на САЩ оповестява, запазвайки анонимност, че флагманският кораб „Москва“ в Черно море действително е бил ударен от поне една украинска ракета „Нептун“, а се допуска, че освен материалните щети е имало руски жертви, когато ракетния крайцер потъва. Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев.

В базата на черноморския флот в анексирания от Русия Крим в Севастопол се провежда церемония по повод загубата на „Москва“. Министерството на отбраната на Русия поддържа своята версия за пожара, без да уточнява причината за него. Според официалната информация, идваща от Русия, корабът е потънал при буря, докато е бил теглен към Севастопол, но целият му екипаж от около 510 души е бил спасен от други плавателни съдове в района. На церемонията капитан Сергей Горбачов казва, че „Москва“ е „символ за всички, символ на нашата мощ, нашата надежда, възраждането на флота през 90-те години“, а свещеникът, отслужил церемонията, отбелязва, че загубата на Москва е „трагедия за всички онези десетки хиляди хора, които са служили там повече от 20 години“. През март Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.

Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обяснява, че руските специални служби са започнали да изпълняват план за извършване на терористични атаки на нейна територия, за да подклаждат антиукраинската истерия сред руснаците. Според службата за сигурност на Украйна руските военни са обстреляли село Климово в Брянска област на Русия, докато Москва обвинява Украйна в обстрел.

Седем души са убити, а 34 – ранени при руски обстрел в източния град Харков, казва губернаторът на региона Олег Синегубов. Сред жертвите на обстрела в жилищен район са четири деца – три са ранени, а седеммесечно бебе е било убито. Русия продължава да отрича, че атакува цивилни, въпреки значителните доказателства, че домовете на мирни граждани, които не участват във военни действия, са били засегнати от руски удари, а цивилни са убивани, докато бягат от градове под бомбардировки.

16 април

От кабинета на украинския президент съобщават, че през последните 24 часа са нанесени ракетни удари и обстрели в осем региона: Донецк, Луганск и Харков на изток, Днепропетровск, Полтава и Кировоград в централна Украйна и Николаев и Херсон на юг. Един човек е загинал, а 18 са ранени при ракетен удар на един от централните райони на североизточната Харковска област на Украйна, информира областният управител в Telegram. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщава, че един човек е загинал и няколко са ранени при ракетни удари по украинската столица. „Киев беше и остава мишена на агресора“, заявява Кличко. Един човек е убит и трима са ранени при обстрел в източния район на Луганск, съобщава губернаторът Сергей Гайдай чрез публикация в Telegram. Повреден е газопровод в Лисичанск и Северодонецк. Един човек е убит, а друг е ранен при нападение през нощта срещу малко село близо до Полтава, столицата на централна Полтавска област, съобщава губернаторът Дмитро Лунин в Telegram.

Русия твърди, че е поела контрола над обсадения и почти напълно разрушен пристанищен град Мариупол след продължителни усилия за превземането му на цената на хиляди човешки животи. На 16 април руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски, а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“, предават руските държавни медии. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчертава, че елиминирането на украинските бойци в Мариупол ще сложи край на мирните преговори за прекратяване на войната.

Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и повече от 1000 цивилни – около половината от които жени – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.

17 април

Руските сили обявяват, че за интервал от 4 часа между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) на 17 април предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол без да бъдат атакувани, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Тези, които го направят, ще бъдат третирани в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, казва се в изявление на руското министерство на отбраната. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена в 06:00 часа на 17 април, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Липсва официална позиция от украинска страна относно поставения ултиматум.

Министерството на отбраната на Русия твърди, че неговите войски са прочистили градската зона на Мариупол и само малък контингент украински бойци е останал в гигантски стоманолеярен завод в събота. „Ръководейки се от чисто хуманни принципи, руските въоръжени сили предлагат на бойците от националистически батальони и чуждестранни наемници да спрат всякакви военни действия и да сложат оръжие“, се казва в изявление на министерството на отбраната. „Азовстал“ се намира в индустриална зона, която гледа към Азовско море, и се простира на повече от 11 квадратни километра. Там са разположени множество сгради, доменни пещи и железопътни линии. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“, съобщава агенция РИА. Според МО на Русия към събота украинските сили в града са загубили повече от 4000 души.

След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град. „Градът все още не е паднал“, заявява министър-председателят на Украйна Денис Шмихал часове след изтичането на крайния срок за сваляне на оръжието и предаване на окупатора на защитаващите Мариупол бойци, позиционирани в използвания като крепост стоманодобивен завод „Азовстал“. „Все още ги има нашите военни сили, нашите войници. Така че те ще се борят докрай", казва Шмихал пред ABC. Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в Азовско море, от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на Украйна през последната седмица на февруари. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на окупатора във воденето на преговори с Украйна. Жертви на тежките бомбардировки и улични боеве в града са най-малко 21 000 души по неокончателни оценки на местните власти.

18 април

Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона. The Guardian уточнява, че тези твърдения не са проверени и потвърдени от независими източници. Украинските власти в южния регион на Днепропетровска област съобщават за множество ракетни атаки в понеделник, 18 април, като казват, че някои снаряди са поразили райони в близост до жп гара. Засилва се обстрелът и в близост до столицата Киев..

Липсата на информация и контакт с част от екипажа на потъналия ракетен крайцер „Москва“ въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната, че всички са били евакуирани и не са регистрирани човешки жертви, започва да предизвиква въпроси и обвинения от страна на семействата на някои от служители на флагмана на руския Черноморски флот. В групи в социалните медии, чиито членове са майки на руски войници, изпратени в Украйна, се разпространяват и коментират снимки и молби на родители, които търсят изчезналите си синове, съобщава Washington Post. Само на 18 април най-малко четири семейства публикуват снимки на моряци, за които твърдят, че са служили на потъналия кораб и с които не са влезли в контакт след инцидента на 14 април. Руското издание „Агентство“ съобщава, че е разговаряло с член на семейството, който е потвърдил смъртта на Виталий Бегерски – наборник от малък град близо до тихоокеанското крайбрежие на Русия. В материала е цитирана братовчедка на Бегерски, според която Министерството на отбраната е съобщило новината на семейството. Преди това МО разпространява видео, на което се виждат около 100 или повече моряци и което се използва като доказателство за липсата на жертви при потъването на „Москва“. Не се съобщава колко души са били на борда на кораба по време на инцидента, но размерът му през годините варира между 500 и 600 души според докладите на руската държавна информационна агенция и съобщенията на Министерството на отбраната.

Службата за държавна сигурност на Украйна публикува видеозапис на бившия лидер на проруската опозиционна партия с лични връзки с руския президент Владимир Путин Виктор Медведчук, чрез което 67-годишният олигарх моли руския президент да го доведе в Русия в замяна на безопасно преминаване на жителите в обсадения Мариупол, както и на украинските войници, защитаващи града. „Аз, Виктор Владимирович Медведчук, искам да се обърна към руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски с молба украинската страна да ме размени за защитниците на Мариупол и [негови] жители, които са там и нямат възможност за безопасен изход през хуманитарни коридори“, казва Медведчук във видеото. Той е задържан на 12 април при специална операция, проведена от украинската държавна служба за сигурност, след като няколко дни преди началото на руското нападение в Украйна успява да избяга, докато е под домашен арест. Медведчук е изправен пред между 15 години и доживотен затвор по обвинения в държавна измяна и подпомагане на терористична организация за посредничество при закупуването на въглища за сепаратистката, подкрепяна от Русия република Донецк в Източна Украйна. В същия ден руската държавна телевизия излъчва репортажи, в които показва по отделно двама британски войници, заловени в Украйна от руските сили. Двамата военнопленници отправят молба към британския премиер Борис Джонсън да им помогне за завръщането им у дома в замяна на освобождаването на Медведчук.

Интензивните военни действия в Украйна засягат и водните и електрическите мрежи в страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter. Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена катастрофа, тъй като 36 от 55 държави с продоволствени кризи зависят от Украйна и руския износ.

19 април

Русия настъпва в пълномащабна сухопътна офанзива, за да поеме контрола над източната част на Украйна. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион Николаев – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса. Според спасителните екипи атаката срещу Николаев е предизвикала пожар в жилищна сграда и склад на строителен магазин на магистрала Херсон. Десет души са ранени в Николаевска област при обстрела на 19 април, повечето от които са цивилни. Към тази дата в Николаевските болници има 295 граждани, пострадали от нападения на окупаторите в района на Николаев, съобщава председателката на Николаевския областен съвет по хуманитарните въпроси на региона Анна Замазеева в Telegram.

Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook. Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града

По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза от нападението. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.

„Интензивната концентрация на сили и огнева мощ прави тази битка неизбежно по-насилствена, кървава и разрушителна.“ С тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъжда руската офанзива в Източна Украйна и призовава за четиридневно примирие за отбелязване на Страстната седмица на православната църква. „Вместо празник на новия живот, този Великден съвпада с руска офанзива в Източна Украйна“, казва Гутериш. Той призова за „хуманитарна пауза“ от Велики четвъртък до Великден, 24 април, за да се даде възможност за отваряне на поредица от хуманитарни коридори.

20 април

Осем седмици след началото на нападението срещу Украйна Русия провежда тестово изстрелване на нова междуконтинентална балистична ракета с ядрен капацитет. Министерството на отбраната съобщава, че „Сармат“ е била изстреляна за пръв път от силозна установка в 15:12 московско време от руския космодрум Плесецк в Архангелска област, Северозападна Русия, и е поразила цели на полуостров Камчатка на близо 6000 км разстояние. Руският президент Владимир Путин твърди, че „Сармат“, която е наричана на Запад „Сатана II“ и способна да достави множество ядрени бойни глави до континенталната част на Съединените щати – ще укрепи бойния потенциал на руските въоръжени сили, ще гарантира надеждно сигурността на Русия от външни заплахи и „ще даде храна за размисъл на онези, които в разгара на яростната агресивна реторика се опитват да заплашват страната ни“. Изстрелването на балистичната ракета следва отправеното в началото на войната предупреждение от страна на руския държавен глава, че всеки опит за противодействие (на инвазията) „ще доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“, преди да нареди руските ядрени сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.

Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донецк, Луганск и Харков се разгръщат и стават по-интензивни, но Данилов определя тези действия като „пилотни“ версии. Той вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от две до четири седмици и предупреждава, че никой в никакъв случай не трябва да подценява силата на агресора, „Освен това наскоро забелязахме, че либийците а на фронта се появяват сирийци – т. нар. наемници", казва още Данилов.

Украинският президент Володимир Зеленски обявява, че 934 населени места са освободени от руските сили. Във видеообръщение, публикувано на 20 април, той казва, че правоприлагащите органи са възобновили операциите си в 435 населени места, местното самоуправление в 431, а в 361 населени места са създадени хуманитарните щабове. Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобеда на този ден между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени с деца и възрастни хора. Донецката военна администрация информира, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орихов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на жителите на Мариупол.

21 април

През нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти вече имат пълен контрол над град Кремина в Източна Украйна, твърди руското министерство на отбраната. Ръководителят на областната държавна администрация в Харков, Олег Синегубов, от своя страна, съобщава в Telegram за ранени цивилни граждани в резултат на обстрелването от страна на руските сили в различни райони на Харков с множество системи.

Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският държавен глава прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал.

Президентът на САЩ Джо Байдън обявява, че САЩ ще предоставят още 800 милиона долара военна помощ на Украйна за „по-нататъшно увеличаване на способността на Украйна да се бори на изток, в региона на Донбас“. Пакетът включва тежки артилерийски оръжия, гаубици и 144 000 патрона и тактически дронове. Одобрена е и нова програма за приемането на 100 000 украински бежанци.

22-30 април

Ръководството на руската армия завършва определянето на най-благоприяните цели за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока Изюм-Бървинкове в Харковска област, обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между Запорожие и Донецк. Според Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Руската федерация, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на Херсон и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете на наборна възраст, да напуснат.

На 22 април руските сили използват реактивни системи за залпов огън "Ураган" и отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени. Руската армия, представлявана от заместник-командир на Централния военен окръг на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до Приднестровието. Не се уточнява колко "фази" на войната планира Русия.

Шестима души, сред които и тримесечно дете, са убити в Одеса при удар на жилищна сграда с две руски крилати ракети, съобщават украински власти на 23 април. Кметът на града разкритикува Русия за атаката, като отбеляза, че е извършена в навечерието на православния Великден (24 април 2022 г.). В същия ден руските сили в Украйна се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в Мариупол, в който се помещават както войници, така и цивилни граждани. Видео, разпространено сутринта на 23 април, за което се съобщава, че е заснето два дни по-рано, показва жени и деца, криещи се под земята, някои от които почти от самото начало на нападението. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия разрушен град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в източния регион на Донбас и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада.

На 23 април президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заявява, че страната ще се оттегли от мирните преговори, ако Русия унищожи украинските войски в Мариупол, както и ако проведе псевдореферендуми в окупирани територии. Според държавния глава на Украйна 23 април е един от най-трудните дни, когато руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.

Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители на регионите на Украйна, Донецка и Луганска народна република са били евакуирани в Русия от началото на военната спецоперация, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на православния Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна. Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество фактически доказателства в обратен смисъл.

Блинкен информира още, че САЩ започва да изпраща дипломати обратно в страната, след като през февруари евакуира персонала на посолството от Украйна в Полша. Номинирана за овакантения през 2019 г. пост посланик на САЩ в Украйна е настоящата посланичка в Словакия Бриджит Бринк. САЩ няма свой посланик в Украйна след отстраняването на Мари Йованович от поста от бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г.

Националната железопътна служба на Украйна съобщава за обстрел с ракети по пет цели от железопътната инфраструктура в централна и западна Украйна. Най-малко петима души са загинали, а 18 са ранени при обстрела на железопътни гари в западно-централния район на Виница, информира Associated Press. Обстрелът прекъсва електричеството на няколко железопътни линии и забавя пътническите превози на десетки влакове. Атаките са извършени няколко часа след посещението на държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ Антони Блинкен и Лойд Остин.

На 27 април Русия съобщава за поредица от взривове в южната част на страната и пожар в склад за боеприпаси, които висш украински служител определя като разплата и "карма" за нахлуването на Москва. Президентският съветник Михайло Подоляк казва, че е естествено руските региони, където се съхраняват гориво и оръжия, да научат за "демилитаризацията", реферирайки към един от официално тиражираните от Русия мотиви за нападението над Украйна, започнало на 24 февруари. Подоляк обаче не признава директно, че Украйна е отговорна за инцидентите. Преди тези взривове в руско петролно хранилище в Брянска област близо до границата избухва голям пожар, а по-рано през април Русия обвинява Украйна, че е атакувала с хеликоптери склад за гориво в Белгород и е открила огън по няколко села в провинцията. Високопоставен служител по сигурността в Киев отрича Украйна да има нещо общо с инцидента в Белгород, който не взема човешки жертви.

На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за инвазия и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин "принципно се е съгласил" с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода "Азовстал" в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се "движи със скоростта на войната", за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат "решаващи за Украйна".

На 27 април руският енергиен гигант "Газпром" преустановява доставките на газ за България и Полша заради неплащане на газ в рубли, което представлява най-твърдата реакция на Русия спрямо санкциите, наложени от Запада заради конфликта в Украйна. Като формално основание за това "Газпром" посочва неудовлетвореното изискване за плащания в рубли от 1 април от страна на Полша и България. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнер определята действията на Русия като неприемлив "опит за изнудване", а Полша и България заявяват, че "Газпром" е в нарушение на договорите си за доставка на газ. Пред репортери министърът на енергетиката на България Александър Николов декларира, че е извършено плащане за април и казва, че България ще се придържа към позицията на Европейската комисия, която призовава страните да не плащат в рубли за руския газ.

На 28 април българска делегация, водена от премиера Кирил Петков, пристига на посещение в Киев. Делегацията е посрещната от вицепремиера на Украйна Олга Стефанишина, а преди да разговаря с президента Володимир Зеленски, премиерът и депутатите от управляващата коалиция, които са част от делегацията, посещават градовете Бородянка, Буча и Ирпен. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява, че най-вероятно през първата седмица на май Народното събрание ще гласува предложеното от "Продължаваме промяната" решение за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. Премиерът определя като "позорна идея" и "недостойна" позицията на президента Румен Радев, заявена ден преди посещението на делегацията в Киев, че това посещение е ненужно, че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна.

На 28 април руски ракети удрят столицата Киев, в резултат на което са ранени 10 души. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град Фастов в Киевска област. При руски обстрел в Харковска област в същия ден са убити петима цивилни и ранени още 11. Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.

Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова. Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили. Русия няма подкрепата на хората за организирания референдум в Херсон, твърди заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. Според него това прави невъзможно провеждането на инсценирания от Русия референдум.

С широка подкрепа на законодателите германският парламент дава зелена светлина за доставките на тежки оръжия и сложни [оръжейни] системи за Украйна. Германия също призовава предоставянето на военна помощ на Украйна да продължи и да се ускори. Междувременно кораб на испанската армия пристига в Полша с 200 тона военна помощ за Украйна - най-голямата доставка на военна помощ, която Испания някога е предоставяла на украинските въоръжени сили. Обединеното кралство обявява, че ще изпрати 8000 войници в Източна Европа на разширени учения, които ще подпомогнат подготовката им за отговор на руската агресия. Към британските войници ще се присъединят войски от НАТО и от експедиционните сили (JEF), водени от Обединеното кралство, в които участват Финландия и Швеция.

.Според кмета на Мариупол преди обстрела на болницата броят на ранените е бил 170, а след нараства до над 600. По думите му първоначално в бомбоубежищата на Азовстал са се укрили около 300 жители на града, но след това към тях се присъединяват бежанци от частта откъм левия бряг на града, която е пострадала най-много от руските бомбардировки. Той не може да посочи точна цифра на цивилните, укриващи се в завода, но подчертава, че сред тях жени, деца и възрастни хора, очакващи евакуацията, които са лишени от вода, храна и лекарства.

По изчисления на Forbes Украйна общата цена на руските ракети, изстреляни срещу Украйна от 24 февруари до края на април, е най-малко 7,5 милиарда долара. Цените са включвани в калкулацията едва след идентифициране на класа на изстреляните ракети, уточнява изданието. Украйна съобщавава за 243 руски престъпления срещу журналисти и медии в 16 украински региона от началото на руското нападение над Украйна. Държавният радиотелевизионен регулатор има информация за 7 убити журналисти, 15 изчезнали, 14 загинали извън времето, когато са изпълнявали служебните си задължения и по време на участие в дефанзивни действия, 9 ранени и 8 отвлечени. Престъпленията включват още заплахи и обстрел на телевизионни кули.

Руският външен министър Сергей Лавров заявява в изказване, публикувано рано на 30 април, че докато мирните преговори между Киев и Москва са „трудни“, премахването на санкциите, наложени на Русия, присъства като тема, въпреки ясно заявената позиция от страна на украинския президент Зеленски, че санкциите не могат да бъдат част от преговорите. Лавров твърди, че двете страни са обсъждали проект на възможен договор. Ден по-късно съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, който е член на украинската делегация за преговори с Руската федерация, отрича, че в рамките на преговорния процес не се обсъжда въпросът за международните санкции срещу Руската федерация. Подоляк подчертава, че това няма как да се коментира, тъй като причината за въвеждането на санкциите от световната общност все още не е отстранена, а именно „окупацията на част на територията на Украйна и вероломното нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на страната“.

Украинските въоръжени сили успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област, информира Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Според военните са освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне. Междувременно руските окупатори издигат паметник на Ленин на централния площад в окупирания град Нова Каховка в Херсонска област, информира министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров в публикация в Telegram, придружена със снимка. Това е същият паметник, който е демонтиран през февруари 2014 г. след Евромайдана.

Май 2022

1-7 май

Приблизително 100 цивилни са евакуирани от обсадения Мариупол и се очаква да пристигнат в контролирания от Украйна град Запорожие в понеделник, казва президентът Володимир Зеленски на 1 май. Пристанищният град е под руска обсада от началото на конфликта на 24 февруари, а в новинарски репортаж на руска медия, на която се позовава AFP, се съобщава, че броят на цивилните в завода „Азовстал“ е над 500. Нови сателитни снимки показват, че почти всички сгради на стоманодобивния завод са били разрушени. ООН информира, че в завода „Азовстал“ се провежда „операция за безопасно преминаване“, докато Международният комитет на Червения кръст съобщава, че "в момента участва" в операцията. Според руското министерство на отбраната „тези, които искаха да заминат за райони, контролирани от режима в Киев, са предадени на представители на ООН и МКЧК (Червения кръст)“. От министерството обаче съобщават за 80, а не за 100 цивилни. По план евакуацията трябва да продължи на 2 май, а в тези дни огънят е преустановен.

Във вечерното си видеообръщение на 1 май украинският президент се обръща на руски език към руските войници, призовавайки ги да не се бият в Украйна, като каза, че дори техните генерали очакват, че хиляди от тях ще загинат. Той казва, че Русия набира нови войски „със слаба мотивация и ограничен боен опит“, за покрият загубите на единиците, които са били елиминирани през първите седмици на войната. „Всеки руски войник все още може да спаси собствения си живот. За вас е по-добре да оцелеете в Русия, отколкото да загинете на нашата земя“, казва Зеленски. Руските военни са убили два пъти повече жители на Мариупол през тези два месеца на война, отколкото нацистка Германия през двете години на окупация на града по време на Втората световна война, заявява кметът на Мариупол Вадим Бойченко. По време на окупацията на Мариупол в хода на Втората световна война нацистите са убили 10 000 души, докато руските окупатори са отнели двойно повече човешки животи за два месеца от обсадата на Мариупол, казва Бойченко, определяйки извършеното от Русия като геноцид - „един от най-тежките в съвременната история“.

Делегация на Конгреса на САЩ, водена от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси - най-високопоставеният представител на Конгреса на Съединените американски щати, посетил Украйна от началото на войната в Русия преди повече от два месеца, идва на посещение в Киев на 30 април и 1 май, проведено при изключителна секретност. Пелоси и придружаващите я американски законодатели се срещат с украинския президент и неговите главни помощници в продължение на три часа късно в събота, 30 април, за да изразят американската солидарност с обсадената нация и да направят оценка от първа ръка за ефективността на полаганите усилия, докато Пелоси работи за отпускането на нов голям пакет от помощи за Украйна чрез Конгреса. „Нашият ангажимент е да бъдем до вас, докато битката приключи. [...] Благодаря ви за вашата борба за свобода”, казва Пелоси, обръщайки се към Зеленски.

Германия декларира, че постига напредък в отказването си от руските изкопаеми горива и очаква да бъде напълно независима от руския внос на суров петрол до края на лятото. Страната представлява най-голямата икономика в Европа и е подложена на силен натиск от Украйна и други нации в Европа да намали вноса на енергия от Русия на стойност милиарди евро, които Владимир Путин използва за усилване на военната мощ на Русия. Министърът на икономиката и климата Робърт Хабек казва в неделя, 1 май, че най-голямата икономика в Европа е намалила дела на руския внос на енергия до 12% за петрол, 8% за въглища и 35% за природен газ.

На 2 май руски ракети нанасят удар по Одеса, при който са ранени хора и разрушени няколко сгради, включително жилищна сграда и религиозен храм, информира Алексей Данилов - секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Според Генералната прокуратура сред загиналите е 14-годишно момче, а друго момче е ранено. Ударът е осъществен навръх осмата годишнина от събитията от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между "привърженици на федерализацията" от т. нар. "Антимайдан" и поддръжници на Евромайдана в местния Дом на профсъюзите, където представители на първата група се барикадират, избухва пожар и загиват общо (в пожара и в престрелки преди това) 47 или 48 души, припомня Українська правда в публикацията си относно ракетния удар на 2 май 2022 г. Събитията са свързани с антиправителствените протести в Украйна през 2013 – 2014 г. и поредицата от конфликти между активисти на Евромайдан и Антимайдан през 2014 г. Руската пропаганда на режима на Путин активно използва манипулативната теза, че на този ден „украинските нацисти са изгорили живи няколко десетки противници на режима в Киев в Дома на профсъюзите“.

Според въоръжените сили на Украйна руските войски се опитват да поемат контрола над градовете Рубижне и Попасна в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм Изюм, Харковска област, а в южната Херсонска област Русия се опитва да превземе целия регион. Междувременно посланикът на САЩ в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа Майкъл Карпентър Вашингтон разкрива, че разполага с „много достоверни“ разузнавателни данни, че Русия ще проведе инсцениран „референдум“ за завземане на украинска територия чрез анексиране на регионите на Луганск и Донецк в Източна Украйна. Според Карпентър Кремъл ще се опита да "инсталира" свои собствени опосредствани управляващи структури и в Херсон, които евентуално да изместят местното население, което би представлявало военно престъпление.

Докато руските сили засилват ракетните си атаки в Украйна, тежките боеве и обстрелите продължават в източния регион на Донбас. На 3 май при руски атаки само в Донецка област умират най-малко 21 цивилни, ранени са 27, съобщава областният управител Павло Кириленко. Вечерта на същия ден Русия изстрелва залпове от ракети по няколко региона в Украйна. Приблизително 18 руски ракети поразяват инфраструктурни обекти в цялата страна, докато според предварителните доклади най-малко осем други ракети са свалени от противовъздушната отбрана на Украйна. Съобщава се за няколко смъртни случая и ранени. Три електрически подстанции в Лвов са повредени, в резултат на което части от град Лвов са с прекъснато електричество и водоснабдяване, казва кметът на града Андрий Садовий. Една ракета нанася удар по най-западната Закарпатска област на Украйна - първата атака в този регион от началото на войната. В централна Кировоградска област две руски ракети, изстреляни от Каспийско море, поразяват железопътната инфраструктура в община Долинская, съобщава Южното оперативно командване на Украйна. Има загинали и ранени.

Над 150 цивилни, евакуирани от „Азовстал“, пристигат в Запорожие на 3 май, докато близо 1000 души остават в обсаденото съоръжение. Руските войски се опитват да проникнат в завода след интензивен нощен обстрел, при който са убити две жени. На 4 май успешно са евакуирани 344 жители на Мариупол.

На 4 май Парламентът в София гласува за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси. България ще осъществява ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия в България, но няма да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев. Против решението, определено като „добро и разумно“ от БСП, удовлетворяващо очакванията на Украйна – от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, „компромис“ от „Демократична България“, гласуват единствено депутатите от „Възраждане“.

На 4 и 5 май в разрушения стоманенодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол се водят тежки боеве между руските сили и последните останали защитните на украинския град – според Русия около 2000 бойци. Служители на Министерството на отбраната на САЩ твърдят, че по-голямата част от руските сили, разположени до този момент в Мариупол, са напуснали пристанищния град и са се дислоцирали на север, а числеността на тези, които са останали, е съизмерима с тази на „два батальона тактически групи”. По време на брифинг прессекретарят на Пентагона Джон Кърби казва, че Мариупол остава под обсада, останалите в завода украински войници все още се съпротивляват, а атаките срещу града се извършват основно чрез въздушни удари. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, подчертава в обръщението си на 5 май, че обстрелът продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, в т.ч. жени и много деца. Според говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик не е ясно колко цивилни остават като в капан в завода.

В дневния бюлетин на Генералния щаб на въоръжените сили за 5 май се казва, че руските сили са извършили редица атаки срещу освободените от украинската армия селища в Херсонска и Николаевска област. В Донецк и Луганск украинската армия е спряла 11 атаки. Въпреки усилията си руските сили не успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават въоръжените сили на Украйна. Междувременно Украйна започва провеждането на контраофанзиви близо до Харков и окупирания от Русия град Изюм, информира главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни. Той добавя, че все още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските окупатори. Според говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче руските войски постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“. Този малък напредък не е напредъкът, който руските сили „очакват да постигнат в този момент“ в региона, уточнява Кирби.

Над 300 цивилни са спасени от обсадения завод за стомана „Азовстал“ в Мариупол, където са били блокирани в продължение на 72 дни по време на ожесточената битка за града, съобщава украинският президент Володимир Зеленски. Спасяването на здравните работници и войниците, които остават като в капан в съоръжението, е предвидено за втория етап на евакуация. За него украинското правителство се надява да получи помощ от "Лекари без граници" (MSF).

8-14 май

На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област. В град Комишуваха в Запорожка област руските сили изстрелват 18 ракети в границите на жилищен район. Един човек е убит, на повече от 60 жилища са нанесени щети, казва ръководителят на местната общност. В Черниговска област Русия обстрелва с минохвъргачки район Городнянски 16 пъти, съобщава граничната охрана на Украйна. Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че „на практика няма населени места“, които да не са обстралвани от руските сили, включително градовете Славянск, Краматорск, Бахмут и Покровск. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна инфраструктура, така и към цивилната. Областният губернатор на Луганск Сергей Хайдай информира чрез съобщение в Telegram, че мобилната комуникация в региона е нарушена и хуманитарната ситуация е тежка, тъй складовите наличности намаляват, а доставката е затруднена поради повредени пътища.

На 11 май е премината границата от шест милиона украински бежанци, напуснали страната след началото на руското нападение. Според агенцията на ООН за бежанците 6,03 милиона души са избягали от Украйна, от които 3,3 милиона души, предимно жени и деца, са влезли в Полша. Данните на Международната организация по миграцията към тази дата показват, че повече от 8 милиона украинци са разселени в страната.

На 12 май Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, заявява пред CNN, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика. „Ако изобщо имате сърце за останалия свят, независимо от това какво чувствате към Украйна, трябва да отворите тези пристанища“, казва представителят на ООН.

Украйна е била принудена да похарчи 245,1 милиарда гривни (или 8,3 милиарда долара) за войната си с Русия вместо за развитие, оповестява украинският финансов министър Сергей Марченко. В резултат на войната правителството успява да събере само 60% от планираните си данъчни приходи за април. В писмени коментари за Reuters Марченко подчертава, че Киев спешно се нуждае от допълнителна чуждестранна подкрепа.

Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валери Залужни оповестява по време на телефонен разговор с генерал Марк Мили - най-високопоставеният военен офицер в САЩ и главен военен съветник на президента, на министъра на отбраната и на Съвета за национална сигурност, че Русия изстрелва от 10 до 14 крилати ракети по украинската цивилна инфраструктура всеки ден.

15-21 май

На 15 май украинските военни публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Neptune, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар.

В ранните часове на 17 май военното командване на Украйна обявява, че мисията по защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. Ден по-рано малко над 50 ранени военнослужещи са евакуирани и настанени в болница в намиращия се под контрола на подкрепяни от Русия сепаратисти град Новоазовск, източно от Мариупол, а други 211 са откарани в друг пункт, информира заместник-министърът на отбраната на Украйна.

„	Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.	“
Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.

На 17 май седем автобуса, превозващи неизвестен брой украински войници от „Азовстал“, са видени да пристигат в бивша наказателна колония в град Оленивка, на около 88 километра северно от Мариупол. На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че 959 украински войници, укрити в стоманодобивния завод в Мариупол, са се предали, 694 от които в последните 24 часа. Между тях има 29 ранени войници. Данните не са потвърдени от украинска страна. Руските власти твърдят също, че последните защитници на обсадения и почти напълно разрушен град са отведени в бивша наказателна колония на контролирана от Русия територия.

22-28 май

Карта на Донбас

На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели оспорвания град Светлодарск в източната част на Донбас, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали в Telegram разпространяват изображения с издигнатото руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и тъй като не е бил подложен на интензивни обстрели, в него е останала голяма част от цивилното население - около 10 000 души, след като не повече от 30% от населението е напуснало града към момента на превзменато му. „Това не е отстъпление [на въоръжените сили на Украйна], а прегрупиране“, подчертава Китиленко. Ден по-рано руските сили разпространяват информация за превземането на град Мироновски в района на Донецк.

Руско настъпление в Севернодонецк и Лисичанк

През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее Северодонецк и Лисичанск. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени. Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град Лиман, а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване. Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север - една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като Славянск и Краматорск. Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град Бахмут също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.

29 май - 4 юни

На 1 юни Съединените щати обявяват, че ще доставят на Украйна модерни ракетни системи, включително реактивна система за залпов огън Himars, която може едновременно да изстрелва множество ракети с прецизно насочване. Правителството на САЩ вече многократно е заявявало, че не възнамерява да доставя ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия, но с оглед на нарастващия риск от конфликт между Москва и Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън декларира изрично, че САЩ няма да подкрепят атаки на Украйна вътре в Русия. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уточнява, че Съединените щати въоръжават Украйна в очакване на предстоящ дълъг конфликт, тъй като към момента отсъстват всякакви индикации, че Русия възнамерява да сложи край на агресията, което би означавало край на войната. „Русия е тази, която атакува Украйна, а не обратното“, подчертава Блинкен.

В официалното комюнике на разузнаването на Обединеното кралство от 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Смята се, че повече от половината град вероятно вече е окупирана от руските сили, в чиито редици участват и чеченски бойци. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като тежестта на огневата мощ е съсредоточена в малък сектор на Луганска област, но в същото време отвъд Донбас Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти из Украйна.

Юни 2022

В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, че Русия вече е окупирала около една пета от територията на Украйна, а Донбас е почти напълно унищожен от руската армия. Сред останалите данни, на които Зеленски се позовава, обобщавайки резултатите от развитието на войната през първите 100 дни от нахлуването на Русия, са:

• Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени
• Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси
• Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна
• Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина
• Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура
• Броят на жертвите на окупаторите вече е над 30 000 войници

Руските войски, окупиращи украинския град Мариупол, все още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района, твърди кметът на града Вадим Бойченко. Според него 100 000 жители остават в опустошения пристанищен град, който се намира под пълен руски контрол. Някоклко дни по-късно Бойченко отправя предупреждение, че холера и други смъртоносни болести могат да причинят смъртта на много хора в окупирания от Русия рад в Южна Украйна, тъй като труповете лежат несъбрани, докато температурите все повече се повишават. Бойченко, който вече не е в Мариупол, казва, че кладенците са били замърсени от труповете на хора, убити по време на седмиците на руски бомбардировки и обсада, и че събирането на тела от руските окупатори на града протича бавно, съобщава Ройтерс.

На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев за пръв път от над месец, в резултат на които, според Русия, са унищожени танкове, дарени от чужбина. Четири руски ракети удрят четири отделни сгради в голям комплекс за ремонт на железопътни вагони. Руският президент Владимир Путин заявява, че Москва ще удари „обекти, които все още не сме удряли“, ако Западът предостави на Украйна ракетни системи с голям обсег. Заплахата на Путин идва по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара. Доставката включва прецизни ракетни системи със среден обсег. На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с дълъг обсег, като се противопоставя на предупреждението на Русия, че ще бомбардира такива оръжия, доставени от Запада. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност, засилвайки способностите на украинските сили срещу Русия.

Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“..

Русия е предала телата на 210 украински войници, убити в Мариупол, съобщава Министерството на отбраната на Украйна. Правителството на Украйна информира, че останки от загинали защитници на Азовстал са пристигнали в Киев при двустранна размяна на жертви на войната с Русия.

На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от украинската провинция Луганск. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите. Руският министър на отбраната Сергей Шойгу казва, че руските войски също напредват към град Попасна и обявява, че са поели контрол над Лиман и Святохирск и 15 други градове в региона. По думите му 6489 украински войници са взети в плен от началото на военните действия в Украйна на 24 февруари, включително 126 през последните пет дни.

Според Михайло Подоляк Между 100 и 200 украински войници губят живота си на фронтовата линия всеки ден. Въпреки милиардите долари военна помощ от САЩ и европейските съюзници, Украйна е превъзхождана от Русия и Киев продължава да апелира за повече оръжия. Михайло Подоляк декларира, че мирните преговори може да бъдат възобновени само ако Русия предаде територията, която е завзела след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.

Руската централна банка намалява лихвите си до предвоенното им ниво, обосновавайки мярката със забавяне на инфлацията. Редукцията на основната лихва на РЦБ до 9,5% нахдвърля очакванията на западните икономисти, след като 20-процентното повишение на спешните лихви, последвало началото на войната и първите западни санкции, започва да намалява. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с 15% през 2022 г. и с още 3% през 2023 г., а страната е изправена пред загубата на икономическите си печалби от последните 15 години.

В началото на нападението си срещу Харков руската армия убива стотици цивилни с безразборни бомбардировки, които представляват военни престъпления, обявява Amnesty International в доклад, публикуван през юни 2022 г. Изследователите на организацията за правата на човека документират многократни обстрели и използване на касетъчни боеприпаси — забранени от много страни – в няколко жилищни квартала. Организацията цитира регионалния медицински директор, според когото 606 цивилни са били убити и 1248 ранени в Харковска област между 24 февруари и 28 април.

Никарагуа дава разрешение на Русия да изпрати военни сили, самолети и кораби в страната. Правителството на Никарагуа, което демонстрира прокремълски позиции, редовно разрешава пристигането на руски военен персонал и оборудване, твърдейки, че причините за това включват обучение, правоприлагане и дейности за спешно реагиране.

Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.

На 17 юни премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън посещава Киев за втори път от началото на руското нападение, за да проведе разговори с президента Володимир Зеленски. И този път срещата е необявена. Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента, казва, че лидерите са обсъдили доставките на тежки оръжия, икономическата подкрепа за Украйна и засилването на санкциите срещу Русия.

На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от града. На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май. Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск. На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк.

Повече от 50 руски ракети избухват в Украйна през двата почивни дни, предшествещи 27 юни. Руска ракета пада на последния етаж на 9-етажна жилищна сграда в украинската столица Киев рано сутринта в неделя, 26 юни, убивайки един човек и ранявайки още няколко, съобщават украински власти. Атаката в столицата е само един от десетките далечни руски удари през уикенда, насочени към места в Северна и Западна Украйна, които се случват относително по-рядко в тази фаза от руското нападение. От последната атака срещу Киев, когато няколко руски ракети удрят железопътен комплекс, са изминали три седмици. Някои руски атаки са насочени срещу военни обекти, докато други, като тази в Киев, поразяват цивилни райони, в които няма видима военна цел..

На 27 юни руска ракета удря търговски център в разположения на река Днепър централен украински град Кременчук, пълен с хора. Регионалният управител обявява, че най-малко 16 души са били убити, ранените са поне 59, а президентът на Украйна Володимир Зеленски обвинява Русия, че се опитва да саботира нормалния живот на хората, насочвайки се към обект, в който се предполага, че има над 1000 души, и който не представлява военна заплаха. В същия ден са извършени смъртоносни атаки и в други украински градове, включително Харков и Лисичанск, съобщават украинските власти. В рамките на следващите 24 часа броят на загиналите при ракетния удар в Кременчук се покачва до най-малко 20, а лидерите на срещата на Г-7 определят това нападение на руските войски като "военно престъпление". Докато президентът на Украйна твърди, че това е „изчислен“ удар срещу търговския комплекс, руското правителство отрича да е извършвало удар срещу него, твърдейки, че пораженията са следствие на избухнал пожар в резултат на нанесения от Русия удар в близък оръжеен склад..

Руски атаки над цивилното население. Нарушения на Женевската конвенция

През цялата окупация Русия нееднократно си позволява да атакува с ракети военнополеви болници, училища, селскостопански складове, или дори площадки за деца. Ракетните удари не щадят и жилищните сгради; в някои градове почти всички жилищни сгради са унищожени, а сред убитите има много деца . Също така още в първите дни на окупацията правозащитни организации, сред които Amnesty International и Human Rights Watch, и посланикът на Украйна в Съединените щати, Оксана Маркарова, обвиняват Русия Руската федерация че използва касетъчни бомби и термобарично оръжие (известно още като вакуумна бомба). Използването на тези оръжия е в нарушение на Женевската конвенция. Неговата употреба е забранена от различни международни организации, в т.ч. чрез Женевската конвенция. В телефонно обаждане, прихванато и публикувано от украинската служба за сигурност, руски войник казва, че руската армия използва забранени оръжия като фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси. По думите му те (от руското командване) са позволили използването на „всичко, което е забранено от международните конвенции“. Според Петро Андрюшченко, помощник на кмета на Мариупол, Русия хвърля или запалителни снаряди, или фосфорни бомби в Мариупол. По думите му самите руснаци твърдят, че са използвали запалителни снаряди 9М22С. Те имат температура на горене от около 2000-2500 градуса по Целзий. На 15 май 2022 г. Андрюшченко публикува в Telegram видео от бомбардировките на стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол,. В изказване пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева Върховният комисар на ООН по правата на човека Мишел Бачелет на тридесет март с.г. призова Русия да изтегли войските си. Тя също така заявява, че службата ѝ е получила "достоверни твърдения", че руските сили са използвали касетъчни боеприпаси в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на военни престъпления“. Руските сили използват фосфорни боеприпаси и обстрелват населени места на фронтовата линия, разделяща контролираната от Украйна територия от районите, държани от подкрепяните от Русия сили в източната област Донецк, казва местният губернатор Павло Кириленко в телевизионно включване.

Убийства на цивилни, изтезания, изнасилвания от руски военнослужещи

На 13 май руски войник се изправя пред украински съд за убийството на невъоръжен цивилен . На 18 май руският войник, изправен пред украински съд в първия процес в Украйна за военни престъпления по обвинение в застрелването на цивилен, се признава за виновен. . Междувременно убийствата на цивилни зачестяват. Руснаците обстрелва дори евакуационни автобуси. Руските военнослужещи започват масови изнасилвания на украинки. Украинци от окупираните територии твърдят, че руснаците изнасилват даже и деца.

Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.

Масови гробове в с. Манхуш, Мариуполска област и в гр. Буча, Киевска област.

Нови сателитни снимки направени на двадесет и първи април 2022 г. показват масов гроб в окупираното от Русия село Манхуш, разположено на около 20 км западно от Мариупол. Според украинските власти е налице доказателство за военни престъпления срещу цивилни в разрушения пристанищен град. Изображенията, предоставени на 21 април на Washington Post от компанията за космически технологии Maxar Technologies, показват много нови гробни парцели до съществуващото гробище, разпределени в четири отделни секции, всяка с размери от почти 85 метра, които са се появили между 23 март и 26 март. Градският съвет на Мариупол съобщава в Telegram, че в масовия гроб може да са погребани до 9000 цивилни, както и че разполага с информация относно разполагането на телата на „няколко слоя“. Според властите руските сили са изкопавали нови окопи и са ги пълнили с трупове всеки ден през април“.

Само два дни след разкриването на масовия гроб в окупираното от Русия село Манхуш на около 20 км западно от Мариупол нови сателитни снимки на Maxar Technologies, разпространени на 23 април, свидетелстват за наличие на друго място на масов гроб близо до стратегическия пристанищен град. Гробовете се намират в гробище в град Виноградне на терен, в който се изкопани няколко успоредни траншеи с размери 40 м всяка. Новината е оставена без коментар от Кремъл, съобщава Associated Press.

Според кметът на Мариупол, Вадийм Бойченко "В Мариупол беше извършено най-голямото военно престъпление на 21-ви век. Това е новият Бабин Яр. Тогава Хитлер убива евреи, роми и славяни. Сега Путин унищожава украинците“. вицепремиерът на Украйна Олга Стефанишина съобщава че телата на 1020 убити цивилни се съхраняват в моргите в Киев и около него.

Масови гробове са открити и в Буча. След изтеглянето си руснаците оставят на пълят да лежат десетки убити цивилни. Междувременно броят на населението рязко е спаднал. Преди окупацията е той бил 50 000 души (67 000 с хората от околностите№. След окупацията населението на гр.Буча достига 3700 човека. Първоначалните изчисления сочат, че са убити 320 цивилни, но числото на жертвите непрестанно се увеличаваВпоследствие бройката нараства до 600 човека В Буча е открит масов гроб на хора със завързани зад гърба ръце и прострелни рани

Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като геноцид. Енокамареният прламентъна страната Рийгиког гласува в четвъртък за признаването на войната на Русия за „геноцид срещу украинския народ“, призовавайки други правителства и международни организации да „направят същото“. Псланикът на Естония в Украйна Мариана Беца определиятози ход като „наистина историческо решение“. Председателят на естонския парламент Юри Ратас твърди, че „актове на геноцид“ са били извършени срещу цивилно население в „радовете Буча, Бородянка, Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят актове на агресия от страна на чужди държави. ПТкъв закон е приет в Литва, а Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид“

Отвличане на десетки хиляди украински деца

Русия отвлича стотици хиляди украински дедца. Тя се възползва от факта че в Донецк, Луганск,о-ов Крим част от Херсонес и Запорожието се въведа руска власт и отвлича деца. Често претекста е че са без родител и Русия се грижи за тях. В действителност не са малко случаите когато деца са отвличани при жив родител или настойник. За поне 4000 от децата има данни, че са изпращани в руски лагери за "превъзпитание", а за други, че са били дадени за осиновяване от руски родители. Там тяхното образование и социализация в обществото започва сред агресивна прогапанда на русифициране. Към края на 2024 година според украинското правителство от 20 000 отвлечени деца са върнати под 400. Отделно от тази цифра над 2400 деца са отвлечени в Беларус. Това е пряко нарушение на Четвъртата женевска конвенция (1949). . Следва да се отбележи, че подобна тактика използва терористичната организация "Боко Харам", а също и ИД. Според неофициални данни, обаче дори тези цифри са много занижени. Според журналисти на Слідство iнфо Руската православна църква (РПЦ) помага за презаселването на незаконно депортирани украинци като сътрудничи на Министерството на извънредните ситуации на Русия (МИС). Разследването разполага с информация, предоставена от активисти на Anonymus и проекта DDoSecrets, че около 600 000 цивилни са били депортирани в Русия, включително 117 000 деца. Слідство iнфо твърди, че РПЦ получава на електронната поща на Синодалния отдел за благотворителност доклади от МИС за окупираните територии и депортираните украинци, в т.ч. за броя на насилствено депортираните граждани, и настанява украинци в своите църкви и манастири.

Международни санкции срещу Русия

От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС налага мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече бяха наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим и неизпълнението на Минските споразумения.Санкциите се състоят от забрани за пътуване на физически лица, замразяване на активи на физически лица и образувания и забрана за предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на включените в списъците. Сред хората или институциите на които са наложени санкции са: ФСБ (приемника на КГБ)  ; съдии, прокурори и членове на съдебната власт, замесени в смъртта на Навални и в делата срещу Владимир Кара-Мурза, Олег Орлов и Александра Скочиленко; хора приближени до Путин (например Алина Кабаева, Катерина Тихонова и Марина Воронцова, Сергей Лавров, Мария Лвова-Белова и др.). Някои приближени на Путин, като неговата кръщелница Ксения Собчак продават имоти и търсят чуждо гражданство, за да избегнат санкции. Наложени са санкции и срещу руски криптовалутни портфейли, сметки или доверително съхранение, счетоводство, одит, деловодство и данъчни консултации, архитектурни и инженерни услуги. Санкции търпят и някои големи руски банки Само за година са приети четиринадесет "пакета" със санкции. Те са на обща стойност четиредесет и осем милиарда долара. През юни 2022 г. е приет пореден пакет санкции, който забранява закупуването, вноса или трансфера на суров нефт и някои нефтени продукти по море от Русия в ЕС. Ограниченията се прилагат от 5 декември 2022 г. за суровия нефт и от 5 февруари 2023 г. за другите рафинирани нефтопродукти. За по-малко от година са приложени четиринадесет пакета санкции Въпреки това общественици и полотици критикуват ЕС , защото все още има много руски компании, които продават оръжие или горива и не са под санкции.

Европейският парламент провежда символично гласуване с искане за пълна забрана на целия внос на руска енергия в ЕС. Въпреки че предложението не е обвързващо, председателят на парламента Роберта Мецола го определя като „много важен момент“, който изпраща „най-силните послания“ към Украйна относно степента на подкрепа от ЕС. Депутатите, в т.ч. всички български евродепутати, взели участие във вота, гласуват с 513 „за“, 22 „против“ и 19 „въздържали се“ за „незабавна“ забрана на руските въглища, газ, петрол и ядрено гориво. Резолюцията на Европейския парламент изисква също засилени доставки на оръжие за Украйна, откликвайки на многократните призиви на Украйна към Европа. Евродепутатите настояват също лидерите на ЕС да изключат Русия от Г-20 и други многостранни организации, като Интерпол, Световната търговска организация, ЮНЕСКО и други. (На 16.11.2023 година Русия е изхвърлена от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО). В същия ден се провеждат и дискусии между посланици на 27-те страни от ЕС относно приемането на предложението на Европейската комисия за санкциониране на руските въглища, наред с други търговски мерки. В София се провежда поредно многохилядно мирно шествие срещу войната и в подкрепа на Украйна, чийто основен лозунг е “Не сме неутрални!” (един от честите доводи на руското правителство е, че щом Украйна иска да се присъедини към НАТО значи тя не е неутрална държава, а вражеска.)

Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Стотици руски компании са подложени на санкции Само десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света, съобщава Bloomberg, като се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.

На 7 април Конгресът на САЩ гласува за отнемането на търговския статут на Русия за „най-облагодетелствана нация“, което отваря вратата за въвеждането на неблагоприятни тарифи за Москва, и приема поредна мярка в изява на усилията на цялото правителство на САЩ за икономическа изолация и санкциониране на Кремъл заради войната в Украйна. Със 100:0 гласа Сенатът приема законопроект за забрана на вноса на петрол и газ от Русия, който след това е одобрен и от Камарата на представителите с 413:9 гласа, преди да бъде подписан и утвърден от президента на САЩ Джо Байдън. Законопроектът забранява вноса на петрол, газ, въглища и други енергийни продукти от Русия и идва в отговор на изпълнителната заповед за налагане на същите санкции, подписана от Байдън през март. Кодифицирането на заповедта на Байдън в закон прави много по-трудно отменянето му от следващия президент на страната.

САЩ налагат нови санкции, които включват ограничения върху 70 руски предприятия, свързани с отбраната, включително „Ростех“ - държавна корпорация, „смятана за крайъгълен камък на руския отбранителен, промишлен, технологичен и производствен сектор“, информира Държавният департаментСАЩ, заедно със страните от Г-7, забраняват вноса и на руско злато

Постепенно санкциите над Русия се пренасят и в спорта и културата. Ред международни спортни организации като МОК,ФИФА, ФИДЕ и пр. санкционират Русия. Междувременно украинското правителство настоява за по-тежки санкции за Русия и повече тежко оръжие за Украйна

Международен наказателен съд

На 03.03.2022 в отговор на призива на 39 държави главният прокурор на Международния наказателен съд (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид. Разследването ще обхване периода от 2013 г. до момента. Съдът няма собствена полиция и разчита на междудържавно сътрудничество за осъществяването на арести. Наказанията, наложени от МНС, могат да включват лишаване от свобода и глоби. Все пак МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин, което го превръща в персона нон грата в демократичните страни. Въпреки това много държави не признават решенията на МНС (сред тях е и Руската федерация), така че Путин не е в абсолютна изолация. Международният наказателен съд издава и заповед за арест на Мария Лвова-Белова,комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация. Западните политици считат, че тя е пряко отговорна за депортацията на хиляди украински деца

Контрасанкции на Русия

Русия предприема ответни действия. Тя оказва натиск върху чрез спирането на газовите и нефтените потоци. Това обаче има обратен ефект и огромна част от европейските държави се отказват от руския газ. Все пак поради зависимостта на някои държави от руски газ ЕС не проявява единност. Някои държави като България търсят възможности да закупуват руски газ, който е минал през прекупвач и вече не се счита де юре за руски. Други държави като Унгария и Сърбия директно отказват да се съобразяват със санкциите. Русия получава и финасова подкрепа от авторитарни режими като Китай, Иран, Беларус и Северна Корея. Също така Русия конфискува капиталите на някои от големите компании в нея. На 1 март 2022 Роскомнадзор изпраща уведомление от Генералната прокуратура на Русия, чрез което отправя предупреждение, че ще блокира Уикипедия заради статията „Вторжение России на Украину (2022)“, създадена на 24 февруари. Русская Википедия публикува в своя профил в Twitter екранна снимка на уведомлението

Финансова и политическа подкрепа за Украйна

На8 май 2022 година президента на САЩ Джо Байдън и от държавния секретар Антони Блинкен обявяват пореден пакет с помощ за УКрайна на стойност 150 милиона долара. Той включва 25 000 артилерийски снаряда от 155 мм, както и противоартилерийски радари, оборудване за заглушаване, полево оборудване и резервни части. С този пакет военната помощ на Вашингтон за Киев от началото на руската инвазия достига общата сума от около 3,8 милиарда долара. Великобритания се ангажира да предостави още 1,3 милиарда британски лири (1,60 милиарда долара) военна подкрепа и помощ на Украйна – двойно по-голяма сума от размера на предишните пакети. „Бруталната атака на Путин не само причинява неописуемо опустошение в Украйна, но и заплашва мира и сигурността в цяла Европа“, казва във връзка с нарастващата подкрепа на Обединеното кралство за Украйна британският премиер Борис Джонсън. Германия обявява, че изпраща седем самоходни гаубици PzH 2000 в Украйна, в допълнение към заявените като ангажимент от страна на нидерландското правителство пет артилерийски системи, информира германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт. PzH 2000 са едни от най-мощните артилерийски оръжия в инвентара на Въоръжените сили на ФРГ (Бундесвер) с обсег на поразяване до 40 км.

На 15 юни администрацията на Байдън предоставя допълнителна помощ от 1 милиард долара за сигурност на Украйна. Очаква се новият военен пакет на САЩ да включва повече гаубици и артилерийски снаряди, както и две наземни противокорабни ракети Harpoon. Председателят на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили информира, че около 60 украински войници са завършили обучение по ракетни системи с голям обсег, които ще бъдат на бойното поле "след няколко седмици".

Към дата 20.11.2024 година САЩ са страната с най-голяма помощ за Украйна - над 56 милиарда, израдена във военан и хуманитарна помощ.

В хода на срещите си с украинския президент в Киев на 24 април - 60-ия ден от началото на инвазията - държавният секретар на САЩ Антони Блинкен и американският министър на отбраната Лойд Остин заявяват, че Съединените щати са одобрили продажбата на боеприпаси за 165 млн. долара за военните усилия на Украйна, едновременно с повече от 300 милиона долара външно военно финансиране. Помощта от САЩ идва в момент, в който Украйна настойчиво моли Запада за по-мощни оръжия срещу кампанията на Русия в района на Донбас в Източна Украйна

Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 - 18 юли 2023)

Окупацията на Украйна и ракетния обстрел от страна на Русия създават препоставки за хуманитарна криза. поред украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно. До началото на май Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна. Според Тарас Висоцки, първи заместник-министър на земеделието, общото количество възлиза на около една трета от всички зърнени запаси във временно окупираните райони на Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска област. Жозеп Борел обвинява Русия, че е унищожила голям зърнен терминал в южния пристанищен град Николаев. Това води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, то своя страна, заявява на заседание на Съвета за сигурност на ООН, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни, в отговор на което посланикът на Русия напуска срещата. Междувременно САЩ обвиняват Русия, че се опитва да продава зърно, което е откраднала от окупирани части на Украйна.

Всичко това създава сериозен риск от хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна. В опити да реши продоволствената криза турският президент Реджеб Ердоган, приема ролята на посредник с Владимир Путин. Преговорите са продължение на преговорите на външите министри на Турция и Руската федерация относно транспортирането на милиони тонове зърно и семена, заседнали в черноморските пристанища на Украйна. На 31 май руският външен министър Сергей Лавров обявява, че руският флот ще позволи безопасното преминаване на украински зърнени кораби, ако Украйна реши проблема с разминирането на своите пристанища. Скоро след това Ердоган отправя предложение за провеждане на тристранна среща между Украйна, Русия и ООН в Инстанбул. (този формат е обсъден със Зеленски) На 1 юни руският външен министър Сергей Лавров обявява, че между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеб Ердоган е постигнато условно споразумение за деблокиране на украински пристанища. По думите на Лавров двамата лидери се договорили, че турската държава ще се опита да помогне за организирането на разминирането на украинските пристанища. Целта е да бъдат освободени кораби, пренасящи товари, необходими на развиващите се страни. Официално сделката еподписана на 22 юли 2022 година и създава хуманитарни коридори. През тях се позволяна на Украйна да търгува със зърно, през Черно море. В интерес на истината Путин често си търси повод да наруши сделката (например че през хуманитарните коридори минава военно оборудване; или пък че самата тя среща затруднения да търгува соето жито ) и атакува украински кораби. Въпреки всичките си несъвършенства Зърнената сделка позволява на Украйна през първата година да пренесе тонове зърно и да избегне хуманитарна криза. Тя продължава до 18 юли 2023 година, когато Русия се изтегля от нея. Вследствие от това големи количества зърно се озоваха в Централна Европа, което предизвика големи протести на местни земеделски производители, включително в България.

Проект за мирно споразумение в Инстанбул

В хода на войната са правени опити за мир. На всички опити за преговори от Кремъл отговарят, че няма да има такива докато украинците не свалят оръжие (т.е. не капитулират). През април 2022 е изготвен проекто договор в Истанбул. Впоследствие Зеленски отказва да го подпише. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна, дава интервю за телевизионния канал 1+1 и твърди, че Борис Джонсън се е намесил на 9 април, проваляйки договора. Русия често използва този аргумент, но не казва всички унизителни клаузи, заложени в проектодоговора. Проектодоговорът е публикуван от немското списание Die Welt.

Според проекто-договора Украйна получава забрана да влиза във военни съюзи срещу Русия (НАТО); също така ѝ се забранява да допуска чужди войски, чужди оръжия или чужди учения на своя територрия, както и да закупува или създава ядрени ракети; Русия си задържа Крим, а впоследствие ще преговаря допълнително за ДНР и ЛНР (оттогава насам Песков често изказва гласно съждения, че има нови териториални реалности и светът трябва да признае окупираните територии за руски) ; Русия е искала ВСУ да бъде смалена от 1 000 000 души до 85 000 човека (става дума само за цялата армия, а не само за войниците), докато Украйна е искала това числа да бъде поне 250 000 души. ; Според руските виждания на Украйна ѝ се забранява да има ракети с обсег над 40 км; редуцира се и броят на артилерийските оръдия, танковете ( не повече от 342 танка) и ракетните установки, както и на авиацията (максимум 10 военни хеликоптера); руският да стане втори държавен език.(нещо спрямо което Зеленски е бил категорично против) Фашизмът да бъде забранен със закон, Украйна да бъде денацифицирана, а пронацистките сили – отстранени (евреинът Зеленски е смятан от Кремъл за нацист; дори за кратко се появява заповед за ареста му на сайта на Министерство на вътрешните работи в Русия) Кремъл е искал да не се търси отговорност на руски военни за военни престъпления В замяна Русия гарантира изтегляне от Чернигов и Харков. Постоянните членки на ООН (САЩ, Русия, Китай,Великобритания, Франция) стават страни-гаранти. Русия си запазва правото на вето, а и държи да включи Беларус като страна гарант; също така Русия не гарантира неделимостта на ДНР и ЛНР. Освен това Русия санкциите срещу нея да паднат. Проектодоговорът е счетен за неприемлив още повече, че по това време 82 процента от украинците са против откъсване на територии от Украйна. Киевското правителство не подписва договора, въпреки че той е парафиран от Кремъл. Периодично от Кремъл подновяват условията и настояват, че света трябва да сложи оръжие, да признае новите териториални реалности и да денацифицира Украйна.

Триъгълни сделки

Постепенно се сдига до негласно споразумение страните от ЕС, плюс САЩ да предоставят остарялата си бойна техника на Украйна, а в замяна да получат облекчения в заплащането на нова модерна бойна техника. ВСУ е по-запозната със старата техника, като голяма част от нея е руска, а страните от ЕС искат да се освободят от зависимоста си от Русия по отношение на отбраната си. Това са т.нар. "тригълни" сделки. Така например в началото на юли 2023 година правителството на САЩ е предолжило 200 милиона на българското служебно правителство, като тези пари ще отидат за модерна военна техника. В замяна то е поискало България да предостави остаряла руска военна техника на Украйна.Тъй като руското правителство заплашва участниците във войната с ядрен удар, то най-често оръжие се предоставя чрез посредничеството на частни фирми, които вкарват бойната техника през Полша или Румъния. Според министъра на отбраната на България, Димитър Стоянов триъгълни сделки са били договаряни през март- май 2023 и България е изпуснала срока. Горните факти обаче (предложение на САЩ за тригълна сделка през юли 2023) са в разрез с това твърдение.Също така през декември 2022 в България е идвала американска делегация, която се е опитала да убеди българското правителство да участва в програмата FMF, като изпрати съветско военно оборудване на Украйна.АКо се бе включила в тази програма България можеше да разчита на 240 милиона, с които да модернизира отбраната си. В разговорите e предлагано атрактивно въоръжение от САЩ срещу изпращане на съветски системи С-300 на Киев, според източници от политическите и военните среди (по-конкретно ПВО - ракети NASAMS ) Делегацията обаче е получила отказ.

Ядрени заплахи на Руската Федерация

Въпреки възмущението си от агресията на Украйна западните държави проявяват въздържаност. Причината са заплахите на Путин и неговото правителство да използват ядрено оръжие. Всъщност още през 2019 година Путин подписва закон за преустановяването от страна на Русия на Договора за ракетите със среден обсег. Законът е одобрен на 26 юни същата година Путин неколкократно намеква, че готов да използва военна сила срещу държави-кандидат членки на НАТО. Нещо повече - той не изключва ядрен удар!

В пространно интервю, излъчено по държавната телевизия на 26 април 2022, руският външен министър Сергей Лавров предупреждава Запада, че рисковете от ядрен конфликт заради Украйна са значителни. Според него като снабдява Киев с оръжие, НАТО „по същество“ участва в опосредствана война с Русия. Той заявява, че същността на всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна ще зависи до голяма степен от военната ситуация на място и твърди, че западните доставки на оръжия като противотанковите ракети Javelin, бронирани превозни средства и усъвършенствани дронове, са провокативни мерки, изчислени да удължат конфликта, а не да го прекратят Путин предупреждава САЩ, че ако Вашингтон разположи ракети с голям обсег в Германия, тогава Русия ще разположи подобни ракети с ядрени бойни глави по границите на Запада. На 19 ноември 2024 Путин подписва промените в ядрената доктрина на Руската федерация Според тях Русия може да обмисли използването на ядрени оръжия, ако бъде обект на ракетно нападение, подкрепено от ядрена сила.

Всичко това кара ред държавни ръководители да бъдат предпазливи, по отношение на помощта си за Украйна. Според ръководителят на военният комитете на НАТО, адмирал Рон Бауер "Ако руснаците нямаха ядрени оръжия, отдавна да сме в Украйна и да ги изгоним оттам"

Бойни действия през 2023 година

Затруднения за Украйна през 2023-2024

През на 23 февруари 2023 се навършва една година от агресията на Русия спрямо Украйна. Въпреки че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време демократичните страни изпитват затруднения с това количество. Към дата 14 ноември 2023 година на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда. (само за сравнение на 15.12. 2023 Залужни иска от Лойд Остин 17 милиона снаряда - в пъти повече от цялото европейско и американско производство)Най-солидна е подкрепата от САЩ. Въпреки че в началото на март 2024 са предоставени малко над желания 1 милион снаряда забавянето е очевидно. Причината - европейските държави не са настроили страните си в режим "военна икономика" и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост. Европейските държави срещат най-различни спънки. Множество поръчки за други държави (напр. за Египет); неподдържането на склад на такива огромни количества боеприпаси; помощта за Русия оказвана от страните от БРИКС (според "The Times" само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди за Русия; също така Северна Корея осигурява снаряди за РЗСВ "Катюша", както и за балистични ракети с малък обсег на действие); демократичните правила които забавят административните процедури; изборите за Европейски парламент. Не е без значение, че републиканската партия няколко месеца саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда на Украйна. Политическите противоборства забавят помощта за дълго време

По-важни битки през 2023-2024.

Битка за Бахмут

Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След Битката при Вердюн през 1916 г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са ЧВК „Вагнер“. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна На 11 януари 2023 ЧВК Вагнер успява да заваземе гр. Соледар и да направи пробив. около 20 февруари 2023 Бахмут се оказва обкръжен, а ВСУ се изтеглят на височините над града. На 20 май Бахмут е окупиран на 100 процента. Важно е да се каже, че междувременно целият град е практически сринат със земята от руснаците, така че на практика те овладяват руините на града. BBC News Rusian и Mediazone успяват (чрез некролози, паметни плочи и пр.) да потвърдят поименно над 5703 убити руски военнослужещи при Бахмут. Тъй като голяма част от убитите и освободени затворници и за тях няма сигурни вести двете медии допускат, че реалният брой убити руски военнослужещи е около 12 000 души. Но ако към тази цифра се добавят и убитите наемници от ЧВК Вагнер цифрата ще набъбне още, тъй като те са погребвани дискретено. Ако се вземат предвид всички възможни жертви цифрата 100 000 убити руски военнослужещи (при Бахмут) назована от американския президент Джо Байдън не изглежда толкова фантастично.

Битка за Авдеевка

Битката за Авдеевка започва още през 21. февруари 2022 година, но след октомври 2023 републиканската партия на САЩ създава проблеми във финансирането на логистиката на Украйна. Потестепенно от есента на 2023 Русия преминава настъпление и постига важен пробив на 20 януари 2024. На 17 февруари командващия на украинските сили Олександър Сирски обявява ,че е взето решение украинските войски да се изтеглят от града с цел предотвратяване на обграждане и запазване на човешки животи, с което битката приключва. Авдеевка е добре укрепено селище, и плацдарм към Донецк, така че е от стратегическо значение. Боевете при Авдеевка са страхотни, с невероятни човешки жертви и от дветес трани. Според експерта от IISS, Микаел Герстад само между октомври 2023 и февруари 2024 руснаците дават около 22 500 жертви при (убити или ранени) при Авдеевка.

Пуч на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023)

Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК "Вагнер". За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, средно с 5000-7000 души. Сред тях си заслужава да се споменат ЧВК "Факел" (финансирана от Газпром), ЧВК "Кубан", ЧВК "Дон", ЧВК "Тигър" и пр. но ЧВК "Вагнер" е най-голямата (според данни на британското разузнаване към 24 юни 2024 ЧВК "Вагнер" се състои от 50 000 души, от които около 40 000 са бивши затворници). Нейният неофициален лидер Евгений Пригожин дълго време се ползва с огромно политическо влияние. Наричан е "готвачът на Путин" и смятан за доверено лице на Владимир Путин. (Пригожин притежава голяма верига ресторанти, в които преди агресията на Русия, Путин често отсяда с международни гости - например с Дж.Буш - младши) Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин и най - вече чрещу министъра на отбраната на Русия, Сергей Шойгу. Спород Пригожин ЧВК "Вагнер", изнася основните боеве, а често логистиката закъснява; дори се говори за преструктуриране на "Вагнер" и вкарването ѝ под крилото на министерство на отбраната. На 23 юни Пригожин започва пуча като отмъщение за това, което той твърди, че е атака срещу неговите сили от страна на руското министерство на отбраната. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне РусияПригожи тръгва към Москва с войски, съставени най-вече от ЧВК "Вагнер". В първите часове наемниците не срещат съпротива и стигат до Воронеж. Междувременно Владимир Путин подготвя Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на Русия. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото. Някои анализатори допускат, че Пригожин е разчитал на своето приятелство с генерал Сергей Суровикин. Суровикин обаче остава пасивен. Възможно е също така Пригожин, който се познава лично с множество лидери на Запада да е очаквал международна подкрепа. Такава обаче не пристига. Западните лидери са объркани - те не знаят дали не се случва инсценировка; също така при една гражданска война в Русия биха могли големи маси от руски емигранти да тръгнат към ЕС; не е ясно кой ще наложи контрола си върху ядрените оръжия и как ще бъдат използвани те; на всичското отгоре Пригожин не "добрият герой", а самия той е ястреб по отношение на Украйна. Всички тези събития принуждават Запада да избере пасивна роля. По-късно някои анализатори оценяват тази роля на изчакване като пропуск на ЕС и НАТО. Междувременно Пригожин влиза в преговори с Лукашенко, който играе ролята на посредник между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно. Той предлага компромис: Пригожин и полк. Дмитрий Уткин (военният командир на ЧВК "Вагнер")да отидат със 7000-10 000 бойци Беларус. Там ЧВК "Вагнер" ще изпълняват охранителни мисии, вместо да се бият в Бахмут; всеки боец ЧВК "Вагнер" който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема този план и прекратява метежа. Сделката е офциализирана окончателно на 20.07.2023 На 23 август 2023 г., точно три месеца след преврата хеликоптер, в който се намират Евгений Пригожин и военният командир на ЧВК "Вагнер" - полк. Устинов е взривен от ракета.

Сложна геополитическа обстановка през 2024 година

Арест и предполагаема екзекуция на Алексей Навални.

На 16 февруари 2024 в Русия умира политическия опозиционен лидер Алексей Навални. Смъртта му настъпва при неясни обстоятелства, докато Навални е в наказателна колония в Сибир. На майката на Навални дълго време не е предоставено тялото му, отправени са заплахи към нея. Навални не е черно - бяла фигура, но към настоящият момент е може би най-яростният опозиционер на Владимир Путин. Тоя е известен общественик и политик, кандидат -президент на Русия (2017) и политически наследник на Борис Немцов; на митингите в които участва присъстват десетки хиляди хора. Пред 2017 е извършен атентат срещу него. През август 2020 година е извършен нов опит за покушение върху него - ФСБ успяват да проникнат в квартирата му и да намажат вътрешността на слиповете му с отровата "Новичок". Навални колабира в самолета, който каца принудително в Германия и Навални е спасен. На 17 януари 2021 той се връща в Русия, за да продължи борбата и веднага е осъден по многобройни обвинения за корупция и пр. Докато е в ареста (а после в колонията) той нееднократно е измъчван, а човешките му права са нарушавани. Впоследствие започват преговори за размяна на затворници между Русия и САЩ. Навални се намира в одобреният списък за трансфер, но умира по неясен начин пред размяната да се осъществи. Със смърта на Навални режима на Вл.Путин задушава всякаква възможност за демократична опозиция.

Реакции в западното общество. Навални - мъченик на режима на Вл.Путин.

Повечето западни политически лидери и общественици превръщат Ал. Навални в мъченик на режима на Путин. Вдовицата му изнася реч в Европейската комисия; Гари Каспаров, друг политически опонент на Путин, също казва добри думи за покойният Ал. Навални . В България дори тръгва петиция, за преименуване на бул. "граф Игнатиев" на "Алексей Навални"

В Украйна обаче са по-сдържани: в началото на политическата си кариерата Навални търси съюз с крайнодесни елементи (неговото обясненение е, че всеки които е срещу Путин е негов съюзник.) Също така дълго време Навални проявява резервираност по темата "Украйна". Той е на мнение, че по същество правдата е на страната на Украйна, но политическата реалност е такава, че тя трябва да се откаже от Крим. В интерес на истината след като окупацията на Русия над Украйна започва на 24 февруари 2022 Навални преосмисля виждането си за Украйна. Въпреки това в украинските политици остава неприятно чувство и те не се се включват в общия хор от прочувствени съболезнования спрямо Навални

Преизбиране на Владимир Путин.

На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). Путин дори вече не се крие зад оправдания, че този мандат не е трети пореден. Той ясно демонстрира на демократичната общност, че нейното мнение не го интересува. На изборите в Русия не са поканени наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например че са допуснати само подбрани кандидатите, че е армията оказва натиск да се гласува и пр.) но те няма как да бъдат проверени; дори процентът на гласували за Путин е подозрителен. Обикновено диктаторите печелят с 90-99 процента, като има малък брой невалидни бюлетини. Куриозното е, че Путин обвинява Владимир Зеленски в нелегитивност, тъй като мандата му е изтекъл, а в Украйна няма избори. Путин не обяснява как си представя провеждането на избори в Украйна, във военна обстановка; нито пък дава обяснения как самият той от позиция си на третия си последователен президентски мандат (пети общо) можеда претенендира за легитимност. При всички случаи преизбирането на Владимир Путин е много лоша новина за Украйна. Ясно е, че никой не може да очаква в следващите 6 години политиката на Русия на агресия над Украйна да се промени

Избори за европейски парламент. Влияние върху войната в УКрайна

Между 6 и 9 юни се състоят избори за Европейски парламент Те оказват голямо значение върху войната. Предварителните очаквания са националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия (най-вече либералите и ЕНП, а също и зелените) ще намалеят ЕП заема изчаквателен режим. Вероятно това е причината поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана. На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство (а не с пълно единодушие), но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Между 6 и 9 се състоят евроизборите. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното.

Предсрочни избори във Франция. Влияние върху войната в Украйна

Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция. Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говоренет по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис - обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, коятота да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна, а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране на мини, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр. Накратко през април-май Макрон втърдява тона спрямо Русия. Той влиза в ярък конфликт с крайнодясната Марин льо Пен, която подкрепя Владимир Путин. Представители на нейната партия "Националнен сбор" се обявяват срещу тази инциатива на Макрон. На 9.6.2024, след загуба на изборите за Европейски парламент, Макрон разпуска парламента и насрочва нови избори

На 1.07.2024 на първия тур на националните избори във Франция, "Национален сбор" печели мнозинство (33 процента) следвана от левия блок (28 процента) и от центристите на Макрон (20 процента). Тъй като никой не успява да спечели 51 процента се провежда втори тур. Тук левите привърженици се мобилизират срещу Льо Пен. На втория тур, на 8.7.2024 Марин льо Пен понася сериозно поражение. На първо място излиза френската левица с 180 места, на второ място е коалиционният съюз на Макрон "Заедно" със 159 места, на трето място е Националният сбор с 142 делегати, а на дъното са републиканците с 39 места. Предвид, че никой не успява да спечели 288 места това прави парламента силно фрагментарен. На 22.09.2024 новият премиер на Франция, Мишел Барние представя проектокабинет

Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна.

От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. Така например на 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но и няма да пречи. През юли, обаче започва домакинството на Унгария и Орбан отново стопира тази помощ - под предлог че Украйна спира руския природен газ за Унгария. също така още в началото на председателството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025) Орбан демонстрира подкрепата си за Вл.Путин. На 5.07.2024 той отива в Русия, където да обсъжда с Вл.Путин "мирен план"Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори; както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Виктор Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която представя руските ултиматуми. Този "мирен план" не е обсъждан. Нещо повече - на 18.07.2024, когато е преизбрана Урсула фон дер Лайен напада остро Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Любопитно е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен с довода че тя е "ястреб" по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия - премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр.

Смяна на генералният секретар на НАТО

Междувременно на 26.06.2024 Йенс Столтенберг, чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл бива заменен от Марк Рюте. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, и консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече - според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен. Допълнително неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите.

Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна

Още през есента на 2023 президентът на САЩ, Джо Байдън подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджета обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Байдън опитва различни процедурни ходове - обвързва помощта с помощ за Израел; обвързва я с административния бюджет; предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ.; Байдън дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9-10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът гласуван като помощ за Украйна в окончателния си вариант е 61 милиарда.

На този фон Тръмп говори как за един ден ще разреши конфликта, като събере Зеленски и Путин в една стая. Макар да не казва ясно позицията си, от някои негови намеци се разбира, че според него САЩ харчи безогледно много пари, за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на изолационизма .

На този фон здравето на Байдън се влошава прогресивно и кара много от големите спонсори на демократите да се притесняват. Пуска се слух, че той страда от влошаваща се деменция. Като цяло значителна част от холивудския мейнстрийм започва да агитира за смяна на Байдън като кандидат на Демократическата паритя (Дж. Клуни и Амал, Робърт де Ниро и пр.). Междувременно на голям митинг е открита стрелба срещу Тръмп. Тръмп е ранен, но успява да оцелее и използва събитието, за да набере популярност. Скоро след тези събития става ясно, че Байдън страда от ковид и той оттегля кандидатурата си. На негово мястото Демократическата паритя утвърждава вицепрезидентката Камала Харис. Тя обаче губи изборите за президент на 6.11.2024 година. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACМS (става дума за ATACMS BLOCK I A) да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия. (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло. (според някои хора акова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.) На 19.11.2024 Украйна използва ракетите ATACМS, за да нанесе първи удар по руска територия. Пет ракети са свалени, но една успява да уцели сеналът на Център за снабдяване 1046 в гр. Карачев, Брянска област. Последват 12 вторични експлозии. На 21.11.2024 Украйна използва и британски ракети STORM SHADOW, нанася удар в Курска област последван от 14 вторични експлозии

Бойни действия през 2024 година

Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024

На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На 6 август ВСУ се решава на контраофанзива, успява да премине границата с Русия. В близките няколко дни, ВСУ успява да наложи контрол над 40 километра на ширина и 12 – на дълбочина и овладява значителна част от Курска област (над 72 селища, като числото нараства), както и част от нефтопровод. На 8 август 2024 Путин свиква Съвета за национална сигурност на Русия. Руснаците първоначално твърдят, че са отбили атаката, а впоследствие започват да говорят за малък пробив. Въпреки това губернаторът на Курска област, Алексей Смирнов нарежда евакуация на района на с. Глушково (Курска област). Според руските власти изненадващото украинско нахлуване е предизвикало хаос в Курска област и е наложило да бъдат евакуирани 200 000 цивилни На 16 август Асойшетед Прес цитира президента Володимир Зеленски, който твърди, че ВСУ е наложила контрола си над гр. Суджа, Курска област. Важното е да с е отбележи, че в Суджа, има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента. Русия обявява извънредно положение и в Белгородска област и то на федерално ниво. Според Киев са били пленени най-малко 100 руски войници.

На 19 август 2024 Володимир Зеленски цитиран от "Ройтерс" информира че ВСУ конктролира над 92 селища и 1250 кв. км. в Курска област. Само за три седмици ВСУ си възвръща контрола над десния бряг на река Оскол, освобождава градовете Балаклея, Волчанск, Купянск, Изюм и Лиман; На 27 август 2024 главнокомандващият ВСУ, Александър Сирски информира че ВСУ вече контролира 1290 кв. км. и над 100 селища. Последната цифра е към дата 23 август 2024, но тя не претърпява съществени промени поне до първата седмица на октомври 2024. След настъплението на ВСУ в Курска област, на 24 август е извършена евакуация и във Воронежка област, където руските власти обявяват извънредно положение. На 10 октомври 2024 година ВСУ нанася удар срещу склад с взривни материали (боеприпаси и артилерийски оръжия доставени от Северна Корея) и в Брянска област е обявено извънредно положение На 19.11.2024 Украйна използва ракетите ATACМS, за да нанесе първи удар по руска територия. Пет ракети са свалени, но една успява да уцели сеналът на Център за снабдяване 1046 в гр. Карачев, Брянска област. Последват 12 вторични експлозии. На 21.11.2024 Украйна използва и британски ракети STORM SHADOW, нанася удар в Курска област последван от 14 вторични експлозии

Настъпление на Русия към Покровск август-септември 2024

През август-септември 2024 Русия започва настъпление към Покровск, Донецка област (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия ВСУ Ал.Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението към Курск на ВСУ, офанзивата на Русия към Покровск не е спряла. Самият той не е на това мнение - отбелязва, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че противникът е принуден да прехвърли сили към Курск. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока. На същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели - завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (град Донецк - град Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземане на Часов Яр или изтласкване на украинците от левия бряг на р. Оскил). Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника при големи, неуспешни механизирани атаки по цялата фронтова линия, особено в западната Донецка област. На 26 октомври руското правителство обявява, че е завзело Измаиловск и настъпва към Покровск. На 18.11.2024 става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Билохоровка (Белогоровка), нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват.Нещо повече - Билохоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Всички тези военни части отговарят за Северското направление - то е свързващо от юг с Лиманското и от север с Краматорското (Часов Яр). На 21.11.2024 Русия за първи път изстрелва междконтинентална балистична ракета срещу Украйна. Ракетата е изстреляна от Астраханска област. Според експерти ракетата е " РС 26 Рубеж" и е прелетяла над 1000 км.преди да удари Днипро.В атаката по Днипро са използвани и авиобалистична ракета "Кинжал", както и седем крилати ракети "Х-101". "Ей Би си Нюз" обаче се позовава на западен източник, който твърди че ракетата е балистична, но не и междуконтинентална. Според Владимир Путин използване е безядрена хиперзвукова ракета от тип "Орешник"