Янус (спътник)
- Тази статия е за естествения спътник на Сатурн. За бога от древноримската митология вижте Янус.
Янус | |
естествен спътник на Сатурн | |
Янус, заснет от апарата Касини-Хюйгенс през 2005 г. | |
Откриване | |
---|---|
Открит от | Удуин Долфус |
Дата | 15 декември 1966 г. |
Орбитални параметри | |
Голяма полуос (a) | 151 472 km[1] |
Ексцентрицитет (e) | 0,007 |
Орбитален период (P) | 0,6959 дни |
Инклинация (i) | 0,20° (към екватора на Сатурн) |
Физически характеристики | |
Среден диаметър | 194×190×154 km |
Обем | ≈ 3 000 000 km3 |
Маса (m) | 1,98×1018 kg |
Средна плътност | 0,65 g/cm3 |
Екваториална гравитация | ~0,017 m/s2 |
Наклон на оста | 0 |
Албедо | 0,5 |
Янус в Общомедия |
Янус е естествен спътник на Сатурн, носещ името на бога от римската митология Янус.
Откриване и орбита
[редактиране | редактиране на кода]Янус и Епиметей заемат практически една и съща орбита около Сатурн. Поради тази причина първоначално те са били считани за едно и също тяло.
Спътникът е открит от Удуин Долфус на 15 декември 1966 г. (IAUC 1987). Новооткритият обект получава предварителното означение S/1966 S 2. Малко преди това Жан Тексеру заснема Янус на 29 октомври 1966 г., без да го разпознае като спътник на Сатурн.[2] На 18 декември същата година Ричард Уокър прави сходни наблюдения и открива Епиметей.[3]
Едва 12 години по-късно, през октомври 1978 г., Стивън Ларсон и Джон Фонтен заключват, че двете наблюдения през 1966 са на различни тела на сходни орбити около Сатурн.
Янус е наблюдаван от Пионер 11 при преминаването на апарата през Сатурновата система на 1 септември 1979 г. Три уреда за регистриране на частици отчитат „сянката“ му.[4] Спътникът е заснет от Вояджър 1 на 1 март 1980 г.
Имената на двата спътника са утвърдени през 1983 г.
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Янус е покрит с множество кратери, по-големи от 30 km, и няколко линейни образувания. Повърхността му изглежда по-стара от тази на Епиметей, но по-млада от тази на Пандора. От ниската му плътност и сравнително високото му албедо може да се заключи, че Янус е поресто тяло с високо съдържание на лед.
Орбитални взаимодействия между Епиметей и Янус
[редактиране | редактиране на кода]Епиметей и Янус са коорбитални спътници. Текущият орбитален радиус на Янус е 151 472 km, докато този на Епиметей е 151 422 km (разлика от около 50 km). Въпреки че тази разлика е по-малка от диаметрите на двата спътника (115 km за Епиметей и 178 km за Янус), спътниците не се сблъскват поради взаимното им гравитационно въздействие, което периодично изменя орбитите им. На всеки четири години тялото, намиращо се на по-ниска орбита, настига тялото на по-висока орбита, което се движи по-бавно. Взаимното привличане на телата води до снижаване на орбитата на тялото, което бива настигано и повишаване на орбитата на другото тяло. Така тялото, което бива настигано поради по-ниската си орбита, започва да се движи по-бързо от другото. В резултат на това двете тела де факто разменят орбитите си и избягват взаимен сблъсък.
Разменяне на орбити се осъществява на 21 януари 2006 и през 2010 г., когато орбиталният радиус на Янус се увеличава с ~20 km, а този на Епиметей намалява с ~80 km. Орбитата на Янус е по-малко засегната, защото той е около четири пъти по-масивен от Епиметей. Този ефект е единственият известен в Слънчевата система.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Янус, заснет от Вояджър 2 на 25 август 1981 г.
-
Янус и Прометей лежат над и под Сатурновите пръстени на тази снимка, направена от сондата Касини от 29 април 2006 г.
-
Янус пред Сатурн, заснет от Касини на 25 октомври 2006 г.
-
Янус, заснет от Касини на 20 февруари 2008 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Планетарно общество: Янус
|
|