Георг Кантор
| Георг Кантор George Cantor | |
| германски математик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | лутеранство |
| Учил в | Хумболтов университет на Берлин Хале-Витенбергски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Математика |
| Учил при | Ернст Кумер Карл Вайерщрас |
| Работил в | Университет Хале-Витенберг |
| Известен с | Теория на множествата |
| Повлиял | Арфрид Барнек |
| Георг Кантор в Общомедия | |
Георг Фердинанд Лудвиг Филип Кантор (на немски: Georg Ferdinand Ludwig Philipp Cantor) е германски математик.
Най-известен е като създател на съвременната теория на множествата, която се е превърнала във фундаментална теория в математиката. Кантор установява едно-към-едно съотношенията между множества, дефинира безкрайни множества и добре подредените множества и доказва, че реалните числа са повече на брой от естествените. Теоремата на Кантор включва „безкрайност на безкрайностите“. Той определя кардиналните и ординални числа и тяхното пресмятане.
Неговата теория за трансфинитните числа е първоначално смятана за не-интуитивна и дори шокираща.
Работата на Кантор срещнала опозиция в лицето на множество негови съвременници, например Леопол Кронекер, Анри Поанкаре, Херман Вайл и Лойцен Брауер, а Лудвиг Витгенщайн повдигнал философски възражения. Това негативно отношение се смята за причина за честите депресии, в които изпадал Кантор.
Кантор изказва предположението, че няма множество с мощност „междинна“ между континуума и изброимото. Това става и проблем номер 1 в известния списък на Хилбертови проблеми. В 1963 г. Паул Коен успява да докаже, че нито преположението, нито неговото отрицание следват от общоприетата аксиоматика (ZFC). Този факт остава като един стимулите в по-нататъшната разработка на идеите, предложени от Кантор.
В наши дни голямото мнозинство математици, които не са нито конструктивисти, нито финитисти, приемат работата на Кантор върху трансфинитните множества и аритметика, като я смятат за основна смяна на парадигмата. По думите на Давид Хилберт: „Никой няма да ни изгони от Рая, който Кантор създаде“.[1].
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Хилберт Д., Върху Безкрайното в Основи на Геометрията, София: Наука и Изкуство, 1978, c.262.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Биография на Кантор Архив на оригинала от 2007-07-03 в Wayback Machine. ((en))
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Georg Cantor в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |