Гръцка азбука

Гръцка азбука
Α α — алфа Γ γ — гама Ε ε — епсилон Η η — ита Ι ι — йота Λ λ — ламда Ν ν — ни Ο ο — омикрон Ρ ρ — ро Τ τ — тав Φ φ ϕ — фи Ψ ψ — пси Β β — бета Δ δ — делта Ζ ζ — зита Θ θ ϑ — тита Κ κ — капа Μ μ — ми Ξ ξ — кси Π π — пи Σ σ ς — сигма Υ υ — ипсилон Χ χ — хи Ω ω — омега
Излезли от употреба
Ϝ ϝ — дигама Ͱ ͱ — хета Ϟ (Ϙ)— копа Ϸ ϸ — шо Ϛ ϛ — стигма Ϻ ϻ — сан Ϡ (Ͳ) — сампи

Гръ̀цката а̀збука (на гръцки: Ελληνικό αλφάβητο) представлява сбор от 24 букви, което се отнася както за писмеността в съвременна Гърция (новогръцки), така и за старогръцкия език през Античността.

Това е най-старата азбука, която се използва и до днес. В Древна Гърция гръцките букви са били използвани също за означаване на цифри, подобно на римските цифри. В днешно време освен за писане в гръцкия език гръцките букви се използват в науката като математически символи и имена на звезди.

Гръцката азбука произлиза от финикийската азбука и няма общо с линеар Б и кипърското писмо – по-ранни писмени системи, използвани на териториите на Гърция. Гръцката азбука се използва като гръбнак за създаването на писменост в Европа и Близкия изток, включително латинската азбука и кирилицата.

Основни гръцки букви

Гръцка азбука заедно с по-късните европейски писмености

Отдолу е дадена таблица на гръцката азбука и нейните форми след латинизирането. В таблицата могат да се видят и финикийските еквиваленти на гръцките букви. Произношението е изписано в съответствие с Международната фонетична азбука (IPA).

Класическото произношение е реконструирано от атическия диалект в края на V век и началото на IV век пр.н.е. Някои от буквите имат различно произношение в предкласическия древногръцки и неатическите диалекти.

Подредбата на буквите следва финикийската и еврейската азбука.

Буква	Съответстваща финикийска буква	Наименование				Латинизиране1		Произношение		Числена стойност
		Български	Древно- гръцки	Средно- вековен гръцки	Съвременен гръцки	Древногръцки	Съвременен гръцки	Класически древногръцки	Съвременен гръцки
Α α	Алеф	Алфа	ἄλφα		άλφα	a		[a] [aː]	[a]	1
Β β ϐ	Бет	Бета	βῆτα		βήτα	b	v	[b]	[v]	2
Γ γ	Гимел	Гама	γάμμα		γάμ(μ)α	g	g	[ɡ]	[ɣ], [ʝ]	3
Δ δ	Далет	Делта	δέλτα		δέλτα	d	d	[d]	[ð]	4
Ε ε ϵ	Хе	Епсилон	εἶ	ἒ ψιλόν	έψιλον	e		[e]		5
Ζ ζ	Зайин	Зета	ζῆτα		ζήτα	z		[zd, dz, zː](?)	[z]	7
Η η	Хет	Ета	ἦτα		ήτα	e, ē	ī	[ɛː]	[i]	8
Θ θ ϑ	Тета	Тета	θῆτα		θήτα	th		[tʰ]	[θ]	9
Ι ι ϊ	Йод	Йота	ἰῶτα		(γ)ιώτα	i		[i] [iː]	[i], [ʝ]	10
Κ κ ϰ	Каф	Капа	κάππα		κάπ(π)α	k		[k]	[k], [c]	20
Λ λ	Ламед	Ламбда	λάβδα	λάμβδα	λάμ(β)δα	l		[l]		30
Μ μ	Мем	Мю	μῦ		μι/μυ	m		[m]		40
Ν ν	Нун	Ню	νῦ		νι/νυ	n		[n]		50
Ξ ξ	Самек	Кси	ξεῖ	ξῖ	ξι	x	x, ks	[ks]		60
Ο ο	Айин	Омикрон	οὖ	ὂ μικρόν	όμικρον	o		[o]		70
Π π ϖ	Пе	Пи	πεῖ	πῖ	πι	p		[p]		80
Ρ ρ ϱ	Реш	Ро	ῥῶ		ρω	r, rh	r	[r], [r̥]	[r]	100
Σ σ ς	Шин	Сигма	σῖγμα		σίγμα	s		[s]		200
Τ τ	Тав	Тав	ταῦ		ταυ	t		[t]		300
Υ υ ϋ	Вав	Ипсилон	ὖ	ὖ ψιλόν	ύψιλον	u, y	y, v, f	[ʉ(ː)], [y(ː)]	[i]	400
Φ φ ϕ	неясен произход (виж текста)	Фи	φεῖ	φῖ	φι	ph	f	[pʰ]	[f]	500
Χ χ		Хи	χεῖ	χῖ	χι	ch	ch, kh	[kʰ]	[x], [ç]	600
Ψ ψ		Пси	ψεῖ	ψῖ	ψι	ps		[ps]		700
Ω ω	Айин	Омега	ὦ	ὦ μέγα	ωμέγα	o, ō	o	[ɔː]	[o]	800

Двойни гласни

Освен тези, в азбуката, има двойни гласни, които се произнасят така:

αι → е

ει → и

οι → и

ου → у

υι → и

Двойни съгласни

γκ → Като стандартно „Г“ (ако е в средата на думата се чете „нг“)

γγ → „Г“ (ако е в средата се чете „нг“)

μπ → Като стандартно „Б“ (ако е в средата на думата си остава „мб“, ако думата е с гръцки произход)

ντ → Като стандартно „Д“ (ако е в средата на думата си остава „нд“ или „нт“, ако думата е с гръцки произход)

τζ → Като „ДЗ“

τσ → Като стандартно „Ц“

γх → Като „НХ“

Двойните съгласни λλ, σσ, ττ, κκ, μμ, ρρ се произнасят като една.

Гръцката азбука е възникнала като модификация на финикийската азбука. Разликата е, че гърците за пръв път добавят гласните в азбуката. Послужила е и за основа на други азбуки като латинската и кирилицата. Има два начина за четене – по Еразъм и по Райхлин. Мненията се разделят в бета, ета, ламбда и тау, които според Райхлин се четат вита, ита, ламда и таф.

Остарели букви

Ранната гръцка азбука върху керамичен съд – Национален археологически музей – Атина

Тези букви не са част от стандартната гръцка азбука, но са се използвали в пред-класическите времена в някои диалекти. Буквите дигама, копа и сампи също се използвали и като числа.

Буква	Съответстващата финикийска буква	Наме		Латинизиране	Произношение	Числена стойност
		Български	Гръцки (политоничен)
Ϝ ϝ	Вав	Дигама	δίγαμμα	w	[w]	6
Ϻ ϻ	Тцаде (позиция) Шин (име)	Сан	σάν	s	[s]
Ϙ ϙ Ϟ ϟ (алтернативна)	Коуф	Копа	κόππα	q	[k] пред /u/, /o/	90
Ϡ ϡ	Неясен произход, най-вероятно Тцаде	Сампи	σαμπῖ	ss	неясно точно произношение; предложения: [sː], [ks], [ts]	900

• Дигама изчезва от азбуката, защото звукът, който изобразява, излиза от употреба от йонийските диалекти и от повечето други. Все пак буквата остава като знак, отбелязващ числената стойност на 6. Използвана по този си начин, тя впоследствие бива комбинирана в средновековните гръцки текстове със знака на сигма (ϛ, звучащ /st/), който има почти еднаква форма в долната си част.

• Сампи (наричана и дисигма) отбелязва удвоен африкат, който впоследствие се развива в -σσ-(вероятно звучащ като [sː]) в повечето диалекти и -ττ- (вероятно звучащ като [tː]) в Атическия диалект. Точното произношение на буквата е обект на множество дискусии, но най-честото предложение е [ts] (ц). Съвременното ѝ наименование произтича от нейната форма: (ὡ)σὰν πῖ (като пи).

Външни препратки

• ((en)) Примери за гръцки ръкописни букви
• ((en)) Обширно изследване върху това как се чете гръцки Архив на оригинала от 2012-08-05 в archive.today
• ((en)) Често задавани въпроси за гръцкия
• ((en)) Изписване на гръцките букви и числа на компютъра
• ((el)) Безплатни гръцки шрифтове Архив на оригинала от 2018-01-20 в Wayback Machine.