Гръцка азбука
Гръцка азбука | ||
|
||
Излезли от употреба | ||
---|---|---|
|
||
Гръ̀цката а̀збука (на гръцки: Ελληνικό αλφάβητο) представлява сбор от 24 букви, което се отнася както за писмеността в съвременна Гърция (новогръцки), така и за старогръцкия език през Античността.
Това е най-старата азбука, която се използва и до днес. В Древна Гърция гръцките букви са били използвани също за означаване на цифри, подобно на римските цифри. В днешно време освен за писане в гръцкия език гръцките букви се използват в науката като математически символи и имена на звезди.
Гръцката азбука произлиза от финикийската азбука и няма общо с линеар Б и кипърското писмо – по-ранни писмени системи, използвани на териториите на Гърция. Гръцката азбука се използва като гръбнак за създаването на писменост в Европа и Близкия изток, включително латинската азбука и кирилицата.
Основни гръцки букви
[редактиране | редактиране на кода]Отдолу е дадена таблица на гръцката азбука и нейните форми след латинизирането. В таблицата могат да се видят и финикийските еквиваленти на гръцките букви. Произношението е изписано в съответствие с Международната фонетична азбука (IPA).
Класическото произношение е реконструирано от атическия диалект в края на V век и началото на IV век пр.н.е. Някои от буквите имат различно произношение в предкласическия древногръцки и неатическите диалекти.
Подредбата на буквите следва финикийската и еврейската азбука.
Буква | Съответстваща финикийска буква |
Наименование | Латинизиране1 | Произношение | Числена стойност | |||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Български | Древно- гръцки |
Средно- вековен гръцки |
Съвременен гръцки |
Древногръцки | Съвременен гръцки |
Класически древногръцки |
Съвременен гръцки | |||
Α α | Алеф | Алфа | ἄλφα | άλφα | a | [a] [aː] | [a] | 1 | ||
Β β ϐ | Бет | Бета | βῆτα | βήτα | b | v | [b] | [v] | 2 | |
Γ γ | Гимел | Гама | γάμμα | γάμ(μ)α | g | g | [ɡ] | [ɣ], [ʝ] | 3 | |
Δ δ | Далет | Делта | δέλτα | δέλτα | d | d | [d] | [ð] | 4 | |
Ε ε ϵ | Хе | Епсилон | εἶ | ἒ ψιλόν | έψιλον | e | [e] | 5 | ||
Ζ ζ | Зайин | Зета | ζῆτα | ζήτα | z | [zd, dz, zː](?) | [z] | 7 | ||
Η η | Хет | Ета | ἦτα | ήτα | e, ē | ī | [ɛː] | [i] | 8 | |
Θ θ ϑ | Тета | Тета | θῆτα | θήτα | th | [tʰ] | [θ] | 9 | ||
Ι ι ϊ | Йод | Йота | ἰῶτα | (γ)ιώτα | i | [i] [iː] | [i], [ʝ] | 10 | ||
Κ κ ϰ | Каф | Капа | κάππα | κάπ(π)α | k | [k] | [k], [c] | 20 | ||
Λ λ | Ламед | Ламбда | λάβδα | λάμβδα | λάμ(β)δα | l | [l] | 30 | ||
Μ μ | Мем | Мю | μῦ | μι/μυ | m | [m] | 40 | |||
Ν ν | Нун | Ню | νῦ | νι/νυ | n | [n] | 50 | |||
Ξ ξ | Самек | Кси | ξεῖ | ξῖ | ξι | x | x, ks | [ks] | 60 | |
Ο ο | Айин | Омикрон | οὖ | ὂ μικρόν | όμικρον | o | [o] | 70 | ||
Π π ϖ | Пе | Пи | πεῖ | πῖ | πι | p | [p] | 80 | ||
Ρ ρ ϱ | Реш | Ро | ῥῶ | ρω | r, rh | r | [r], [r̥] | [r] | 100 | |
Σ σ ς | Шин | Сигма | σῖγμα | σίγμα | s | [s] | 200 | |||
Τ τ | Тав | Тав | ταῦ | ταυ | t | [t] | 300 | |||
Υ υ ϋ | Вав | Ипсилон | ὖ | ὖ ψιλόν | ύψιλον | u, y | y, v, f | [ʉ(ː)], [y(ː)] | [i] | 400 |
Φ φ ϕ | неясен произход (виж текста) |
Фи | φεῖ | φῖ | φι | ph | f | [pʰ] | [f] | 500 |
Χ χ | Хи | χεῖ | χῖ | χι | ch | ch, kh | [kʰ] | [x], [ç] | 600 | |
Ψ ψ | Пси | ψεῖ | ψῖ | ψι | ps | [ps] | 700 | |||
Ω ω | Айин | Омега | ὦ | ὦ μέγα | ωμέγα | o, ō | o | [ɔː] | [o] | 800 |
Двойни гласни
[редактиране | редактиране на кода]Освен тези, в азбуката, има двойни гласни, които се произнасят така:
αι → е
ει → и
οι → и
ου → у
υι → и
Двойни съгласни
[редактиране | редактиране на кода]γκ → Като стандартно „Г“ (ако е в средата на думата се чете „нг“)
γγ → „Г“ (ако е в средата се чете „нг“)
μπ → Като стандартно „Б“ (ако е в средата на думата си остава „мб“, ако думата е с гръцки произход)
ντ → Като стандартно „Д“ (ако е в средата на думата си остава „нд“ или „нт“, ако думата е с гръцки произход)
τζ → Като „ДЗ“
τσ → Като стандартно „Ц“
γх → Като „НХ“
Двойните съгласни λλ, σσ, ττ, κκ, μμ, ρρ се произнасят като една.
|
|||||
Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. |
Гръцката азбука е възникнала като модификация на финикийската азбука. Разликата е, че гърците за пръв път добавят гласните в азбуката. Послужила е и за основа на други азбуки като латинската и кирилицата. Има два начина за четене – по Еразъм и по Райхлин. Мненията се разделят в бета, ета, ламбда и тау, които според Райхлин се четат вита, ита, ламда и таф.
Остарели букви
[редактиране | редактиране на кода]Тези букви не са част от стандартната гръцка азбука, но са се използвали в пред-класическите времена в някои диалекти. Буквите дигама, копа и сампи също се използвали и като числа.
Буква | Съответстващата финикийска буква |
Наме | Латинизиране | Произношение | Числена стойност | |
---|---|---|---|---|---|---|
Български | Гръцки (политоничен) | |||||
Ϝ ϝ | Вав | Дигама | δίγαμμα | w | [w] | 6 |
Ϻ ϻ | Тцаде (позиция) Шин (име) |
Сан | σάν | s | [s] | |
Ϙ ϙ Ϟ ϟ (алтернативна) |
Коуф | Копа | κόππα | q | [k] пред /u/, /o/ | 90 |
Ϡ ϡ | Неясен произход, най-вероятно Тцаде |
Сампи | σαμπῖ | ss | неясно точно произношение; предложения: [sː], [ks], [ts] |
900 |
- Дигама изчезва от азбуката, защото звукът, който изобразява, излиза от употреба от йонийските диалекти и от повечето други. Все пак буквата остава като знак, отбелязващ числената стойност на 6. Използвана по този си начин, тя впоследствие бива комбинирана в средновековните гръцки текстове със знака на сигма (ϛ, звучащ /st/), който има почти еднаква форма в долната си част.
- Сампи (наричана и дисигма) отбелязва удвоен африкат, който впоследствие се развива в -σσ-(вероятно звучащ като [sː]) в повечето диалекти и -ττ- (вероятно звучащ като [tː]) в Атическия диалект. Точното произношение на буквата е обект на множество дискусии, но най-честото предложение е [ts] (ц). Съвременното ѝ наименование произтича от нейната форма: (ὡ)σὰν πῖ (като пи).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Примери за гръцки ръкописни букви
- ((en)) Обширно изследване върху това как се чете гръцки Архив на оригинала от 2012-08-05 в archive.today
- ((en)) Често задавани въпроси за гръцкия
- ((en)) Изписване на гръцките букви и числа на компютъра
- ((el)) Безплатни гръцки шрифтове Архив на оригинала от 2018-01-20 в Wayback Machine.
|