Направо към съдържанието

Летни олимпийски игри 1988

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Летни олимпийски игри 1988
Град домакинСеул, Южна Корея
Участващи страни159
Участващи спортисти8465 (6279 мъже, 2186 жени)
Състезания263
Откриване17 септември, 1988
Закриване2 октомври, 1988
Открити отРо Тае-у
Клетва на спортиститеХур Яе
Клетва на съдиитеЛи Хакрае
Олимпийски огън отСон Ке-чунг
Олимпийски стадионJamsil Olympic Stadium
Летни олимпийски игри 1988 в Общомедия

XXIV летни олимпийски игри (официално название „Игри на XXIV Олимпиада“) се провеждат в столицата на Южна КореяСеул от 17 септември до 2 октомври 1988 г. При избирането на игрите по време на 84. среща на МОК в Баден-Баден на 30 септември 1981 година Сеул печели срещу японския град Нагоя. Участват 8391 атлети от 159 страни, което е подобрение на дотогавашния рекорд за брой участници. Сред отличните спортисти са Кристин Ото, спечелила шест златни медала в плуването, Мат Бионди, с пет златни и общо седем медала от плуването, и лекоатлетката Флорънс Грифит-Джойнър с три златни медала.

Летните олимпийски игри през 1988 са първите, при които участва професионални спортисти и бележи края на бойкотите, след бойкотите на летните олимпийски игри през 1980 в Москва и през 1984 в Лос Анджелис. Все пак Албания, Етиопия, Куба, Мадагаскар, Никарагуа, Северна Корея и Сейшелските острови на изпращат отбори на игрите. Допингът е доминираща тема, след залавянето на лекоатлета Бен Джонсън. Олимпийските игри водят до „откриването“ на Южна Корея и спомагат за последващата политическа промяна.

Кандидатура и избиране на домакин

[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за провеждане на олимпийски игри в Южна Корея съществува от края на 1970-те години. Първите големи международни спортни състезания в страната са световното първенство по стрелба през 1978 година и световното първенство по баскетбол за жени през 1989 година. След успешното провеждане на световното първенство по стрелба президентът на южнокорейската федерация по стрелба Park Chong-kyu е избран за президент на южнокорейския олимпийски комитет и за председател на южнокорейската асоциация по аматьорски спортове. Той поръчва проучване относно способността на Сеул да проведе олимпийски игри.

На 8 октомври 1979 година президентът Park Chung-hee обявява кандидатурите за домакинство на летните олимпийски игри през 1988 година и на Азиатските игри през 1986 година. Две седмици и половина по-късно Park Chung-hee е убит. Вследствие на последвалите политически чистки президентът на олимпийския комитет Park Chong-kyu губи всичките си постове.

На 27 ноември 1980 министър Rhee Kyo-ho обявява, че Сеул няма финансовите възможности да организира олимпиадата. С подкрепата на президента Chun Doo-hwan олимпийският комитет депозира кандидатурата в Международния олимпийски комитет. Президент на организационния комитет става Chung Ju-yung, председател на Хюндай. Кампанията е насочена предимно към развиващите се страни, на които организационния комитет предоставя възможността за финансова помощ за участието им на олимпиадата.

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 СССР 55 31 46 132
2 ГДР 37 35 30 102
3 САЩ 36 31 27 94
4 Южна Корея 12 10 11 33
5 ФРГ 11 14 15 40
6 Унгария 11 6 6 23
7 България България 10 12 13 35
8 Румъния Румъния 7 11 6 24
9 Франция 6 4 6 16
10 Италия 6 4 4 14

България на олимпийските игри

[редактиране | редактиране на кода]
Gold Silver Bronze Общо
България 10 12 13 35

Олимпийски спортове

[редактиране | редактиране на кода]

Демонстративни спортове

[редактиране | редактиране на кода]