Пармиджанино
Франческо Пармиджанино Francesco Parmigianino | |
италиански художник | |
Автопортрет в изпъкнало огледало; 1524; масло на дърво; диаметър 24,4 cm | |
Рождено име | Girolamo Francesco Maria Mazzola |
---|---|
Роден | |
Починал | 3 септември 1540 (37 г.)
Касалмаджоре, Италия |
Националност | италианец |
Стил | маниеризъм |
Повлиян | Кореджо, Микеланджело, Рафаел |
Пармиджанино в Общомедия |
Франческо Пармиджанино е италиански художник и гравьор, един от най-известните представители на маниеризма. Роден е като Джироламо Франческо Мария Мацола, но по името на родния си град – Парма, става известен като Пармиджанино (умалителната форма на псевдонима му произлиза от малкото му тяло и нежния външен вид).
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Парма през 1504 г. и от много малък остава без баща. Отглеждат го братята на баща му, и двамата – живописци.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]През 1524 г. Пармиджанино е в Рим, където е представен на новоизбрания папа Климент VII. За да демонстрира своето майсторство, той подарява на папата няколко свои картини, в т.ч. известната „Автопортрет в изпъкнало огледало“ (1524 г.), в която блестящо разрешава сложна задача с перспективата и придава на своето изображение почти сюрреалистичен вид (с огромна ръка на преден план, по-голяма от главата).
Пармиджанино е и известен гравьор.
През последните 10 години от своя кратък живот той завършва три от най-добрите си картини на религиозна тема:
- „Мадоната със Св. Маргарита, Св. Петър, Св. Йероним и Св. Михаил“, Болоня
- „Мадона с роза“
- „Мадоната с младенеца, ангели и Св. Йероним“ (известна и като „Мадоната с дългата шия“ (1534 – 1540), която сега се намира в галерия Уфици. Вероятно като мадоната е изобразена аристократката Паола Гонзага.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
„Мадоната със Св. Маргарита, Св. Петър, Св. Йероним и Св. Михаил“, (1527-1529)
пинакотека Болоня -
„Мадона с роза“
1528 – 1530 -
„Портрет на дама с шапка“ ("Турска робиня", сл. 1530)
Вазари за Пармиджанино
[редактиране | редактиране на кода]По литературна традиция, произтичаща от Вазари[1], за Пармиджанино е прието да се говори като за човек, постоянно вглъбен в мистически размишления и всецяло отдаден на алхимията. Автопортретът на художника, нарисуван в последната година от живота му, където Пармиджанино е изобразен дълбоко замислен, преждевременно остарял, потвърждава думите на неговия биограф. Вазари отдава дължимото на художника Пармиджанино, но с голямо съжаление пише за неговите увлечения и последвалия печален край на живописеца:
„...увличайки се от алхимия, той се превърнал от човек изящен и приятен, в брадат мъж с дълга и мръсна коса, почти див, съвсем не такъв, какъвто е бил по-рано, а после станал и мрачен и недружелюбен.“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“ – първата история на изкуството, 2 издания – 1550 и 1568 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Parmigianino en Artcyclopedia
- Parmigianino ou l'inquiétude, par Pascal Bonafoux, professeur d'histoire de l'art à l'université de Paris VIII-Saint-Denis
- Fresques de Fontanellato
- Parmigianino et l'alchimie dans les fresques de Fontanellato Архив на оригинала от 2012-01-28 в Wayback Machine.
- Parmigianino et l'alchimie Архив на оригинала от 2006-03-03 в Wayback Machine.
- Iconologie des fresques de Fontanellato
|