Политика и държавно устройство на Украйна
Украйна е демократична полупрезидентска република с многопартийна система. Изпълнителната власт е на Президента и Кабинета на министрите, законодателната – на парламента (Върховна рада). Народът избира парламент и президент. Парламентът гласува министър-председателя и правителството. Кандидатурата на министър-председателя е предложена от президента. Действащата конституция е приета през юни 1996 г.
Учени са определяли политическата система на Украйна като „слаба, разделена на фракции, силно персонализирана и идеологически пуста, докато съда и медиите не успяват да държат политиците отговорни“ (Тарас Кузио, 2009).[1][2][3] Украинските политици са категоризирани като „прекалено централизирани“ в своите политически възгледи, което е разбирано като наследство едновременно от Съветска Украйна и от страха от сепаратизъм.[2][4]
Президент
[редактиране | редактиране на кода]Президентът се избира чрез преки избори за срок от пет години. Президентът предлага министър-председателя, който трябва да бъде гласуван от парламента.
Позиция | Име | Партия | От |
---|---|---|---|
Президент | Володомир Зеленски | Слуга на народа | 20 май 2019 |
Министър-председател | Денис Шмигал | Безпартиен | 4 март 2020 |
Парламент
[редактиране | редактиране на кода]Украинският парламент (наречен Върховна рада) е еднокамерен, състои се от 450 души, избира за срок от пет години чрез пропорционална система по партийни списъци. Парламентът изготвя законите, ратифицира международните договори и се занимава с одобрението на бюджетите. Председателят на парламента е вторият представител на държавата, след президента на Републиката и преди министър-председателя.
Политически партии
[редактиране | редактиране на кода]Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Мариинският дворец, резиденция на Президента на Украйна
-
Сградата на Кабинета на министрите
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Популизмът в Украйна в сравнителен Европейски контекст Архив на оригинала от 2019-04-03 в Wayback Machine., Тарас Кузио (24 април 2009)
- ↑ а б Украйна на кръстопът, Peter Lang, 2005, ISBN 978-3-03910-468-0 (стр. 43)
- ↑ Създаването на региони в пост-социалистическа Европа: влиянието на културата, икономическата структура и институциите, том 2: Изучаване на случаи от Полша, Унгария, Румъния и Украйна от Мелани Татур, VS Verlag, 2004, ISBN 978-3-8100-3814-2 (стр. 111)
- ↑ Мелани Татур (2004), стр. 349
Виж още
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) Официален сайт на Президента
- ((ru)) Официален сайт на Парламента