Полихромия
Полихромия – (на гръцки: πολύς – „многочислен“ и χρῶμα – „цветен“) – многоцветна украса или многоцветност на материала в архитектурата, скулптурата, декоративното приложно изкуство. Противоположно на монохромия. Полихромия в декорацията на фасада.
Полихромията присъства почти във всички епохи и във всички области на културата – в египетските пирамиди, в гръцките и римските храмове, на ислямските куполи и в средновековната архитектура и изкуство. В каменната скулптура от епохата на Ренесанса е разпространена едноцветност (монохромия), която преобладава така и в барока и класицизма. През втората половина на XIX век полихромията отново излиза на сцената и се разпространява след Втората световна война в рекламата, поп културата и пластиката.
В последните десетилетия се провеждат изследвания и се градят хипотези за полихромията при античните гръцки и римски скулптури[1][2], а така и относно готическите скулптури в катедралите. Провежда се цветна реконструкция на скулптурите на фасадата и интериора на Амиенската катедрала.
-
Ваза от 1200 – 1100 година пр.н.е -
-
Полихромия -
Реконструкция на цветна фигура на тракийски воин -
Древногръцка теракота-женска глава от Таранто, края на of 4 век -
Цветна реконструкция на торс от Aкропола, -
Полихромна статуетка, 1 век преди н.е. -
Реконструкция от оригинален полихромен портрет на римския император Калигула
Полихломия в средновековието
[редактиране | редактиране на кода]Християнските художници от Средновековието понякога се възползват от полихромията, особено по време на романските църкви и ранните векове на периода Готиката.
През първите векове на християнството, е общоприето, че църквите трябва да бъде напълно оцветени отвътре и архитектурната живопис достига своя апогей през 12 век във Франция. Средновековните оцветени дървени фигури са особен вид полихромия.
-
Паничка – Бруклински музей -
Портал но църквата в Торо -
-
-
Амиенска катедрала със светлинна прожекция на полихромни бои -
катедралата в Лимбург -
Мадоната с младенеца, полихромен камък, детайл, около 1490 година. музей Валядолид
,_1350-1400_C.E.,_02.257.2562.jpg)
.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Verri G. et al. The ‘Treu Head’: a case study in Roman sculptural polychromy. British Museum Technical Research Bulletin. 2010. Vol. 4. P. 39 – 54.
- ↑ Дружинина Е. А. Полихромия или тетрахромия? цвет в греческой живописи V–IV веков до нашей эры Архив на оригинала от 2016-04-09 в Wayback Machine. // Актуални проблеми на теорията и историята на изкуството: сб. науч. статии. 5. / Под ред. С.В. Мальцева, Е.Ю. Станюкович-Денисова, А.В. Захарова. – СПб.: НП-Принт, 2015. С. 62 – 68. – ISSN 2312 – 2129