Пчелен восък
Пчелният восък е естествен восък, произвеждан от медоносните пчели от рода Apis.
Восъкът се образува на люспи от осем жлези в стомаха на пчелите работнички, които го изхвърлят в кошера. Работничките го събират и го използват, за да строят килийки за съхранение на мед и защита на ларвите в кошера. В химично отношение, пчелният восък е съставен от естери на мастни киселини и различни мастни алкохоли.
Пчелният восък се използва още от древността като пластификатор, смазващо и хидроизолиращо средство, за направата на отливки от метал и стъкло, като лак за дърво и кожа, за направата на свещи, като съставка в козметиката и в енкаустиката. Това е ядливо вещество с пренебрежимо малка токсичност, одобрено в повечето държави за консумация. В Европейския съюз има Е-номер E901.
Производство
[редактиране | редактиране на кода]| Восъчна съставка | Процент |
| Въглеводороди | 14% |
| Моноестери | 35% |
| Диестери | 14% |
| Триестери | 3% |
| Хидрокси моноестери | 4% |
| Хидрокси полиестери | 8% |
| Киселинни естери | 1% |
| Киселинни полиестери | 2% |
| Свободни мастни киселини | 12% |
| Свободни мастни алкохоли | 1% |
| Неопределени | 6% |
| Най-големи производители на пчелен восък (2012 г., в тонове) | |
|---|---|
 Индия |
23 000 |
 Етиопия |
5000 |
 Аржентина |
4700 |
 Турция |
4235 |
 Южна Корея |
3063 |
|
Източник: UN FAOSTAT [1] | |
Восъкът се създава в телата на пчелите работнички, които го изпускат от осем жлези в коремите си.[2] Размерите на жлезите зависят от възрастта на пчелата, а след голям брой полети тези жлези постепенно започват да атрофират.
Новообразуваният восък първоначално е прозрачен и безцветен и става матов след сдъвкване и опрашване от работничките, ставайки все по-жълт или кафяв с въвеждането на поленови масла и прополис. Люспите на восъка са около 3 mm дълги и 0,1 mm дебели, като са нужни около 1100 за направата на един грам восък.[3]
Медоносните пчели използват восъка за направата на килийки в пчелна пита, в която се отглеждат малките пчели и се съхраняват полени. За да отделят пчелите восък е нужно температурата в кошера да е 33 – 36 °C. Преди да започнат да произвеждат восък, пчелите се нуждаят от дървена платформа. След това те започват да натрупват восъка, който е повече, когато има и повече мед. Количеството мед, което се използва от пчелите за направата на восък може да варира в широки граници и не е точно определено.
Когато пчеларите извличат меда, те изрязват восъчното покритие на всяка пчелна пита. Цветът му варира от почти бял до кафеникав, като най-често е нюанс на жълтото, зависещ от чистотата, района и вида на околните цветя.
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Пчелният восък представлява смес от няколко химични съединения. Приблизителната му химична формула е C15H31COOC30H61.[4] Пчелният восък бива два вида: европейски и ориенталски. Осапунителното число на пчелния восък е ниско (3 – 5) за европейския восък и високо (8 – 9) за ориенталския восък. Има относително ниска точка на топене – от 62 до 64 °C. Ако се нагрее до над 85 °C, настъпва обезцветяване. Точката му на възпламеняване е при 204,4 °C.[5] При ниска температура пчелният восък е чуплив. При стайна температура е здрав, но се размеква при температура близка до тази на човешкото тяло.
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Пчелен восък се използва дълги години за направата на свещи, тъй като гори чисто и плавно. Пречистеният восък се използва в изкуството като свързващо вещество в енкаустиката и като стабилизатор в маслените бои.[6] В Източна Европа се използва при украсяване на великденски яйца. Перкусионистите използват восък като покритие върху тамбурините. Служи за направата на пастели.
В миналото восък се е използвал за запечатване на писма и поставяне на печат върху разтопения восък. От него са се правили фонографски цилиндри.
Пречистен и избелен пчелен восък се използва в хранителната промишленост, козметиката и фармацевтиката. Като хранителна добавка има Е-номер E901 и служи като глазиращ агент, защитаващ повърхността на някои плодове и предотвратяващ загубата на вода. В козметиката восък се използва за направата на балсами и гланцове за устни, лосиони, очни линии и сенки. Той е важна съставка и в някои продукти за коса.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Statistics from: Food And Agricultural Organization of United Nations: Economic And Social Department: The Statistical Division // UN Food and Agriculture Organization Corporate Statistical Database. Архивиран от оригинала на 2018-12-26. Посетен на 2020-01-01.
- ↑ Sanford, M.T. и др. The fine structure of the wax gland of the honey bee (Apis mellifera L.). // Apidologie 7 (3). 1976. DOI:10.1051/apido:19760301. с. 197 – 207.
- ↑ Brown, R, H. (1981) Beeswax (2nd edition) Bee Books New and Old, Burrowbridge, Somerset UK. ISBN 0-905652-15-0
- ↑ Umney, Nick. Conservation of Furniture. Butterworth-Heinemann, 2003. с. 164.
- ↑ MSDS for beeswax // Архивиран от оригинала на 2018-11-19. Посетен на 2020-01-01.
- ↑ 1895 – 1979., Mayer, Ralph. The artist's handbook of materials and techniques. Fifth edition, revised and updated. New York, 1991. ISBN 978-0670837014. OCLC 22178945.