Рея (спътник)

Рея
	Рея
естествен спътник на Сатурн
	Рея, заснет от апарата Касини-Хюйгенс
Откриване
Открит от	Джовани Доменико Касини
Дата	23 декември 1672 г.
Орбитални параметри
Голяма полуос (a)	527 040 km
Ексцентрицитет (e)	0,001
Орбитален период (P)	4 дни 108 часа 25 мин. 12 сек.
Инклинация (i)	0,35°
Физически характеристики
Среден диаметър	1528 km
Площ	7 300 000 km2
Маса (m)	2,3166×1021 kg
Средна плътност	1,24 g/cm3
Екваториална гравитация	0,26 m/s2
Период на въртене	4 дни 12 часа 25 мин. 12 сек. (синхронен)
Наклон на оста	0,029°
Албедо	0,65
Повърхностна температура (T)	54 K (минимална); 99 K (максимална)
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане	няма
	Рея в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Рея.

Рея е вторият по големина естествен спътник на Сатурн след Титан. Открит е през 1672 г. от Джовани Доменико Касини и носи името на Рея – жена на Кронос и майка на Зевс в древногръцката митология. Понякога за спътника се употребява името Сатурн 5.

Наименование

Касини нарича четирите спътника на Сатурн, които открива (Тетида, Диона, Рея и Япет), с колективното име Sidera Lodoicea или Звездите на Луи в чест на своя крал – френския крал Луи 14. Преди 1847 г. астрономите са наричали всички спътници Сатурн 1 до Сатурн 7, включвайки в поредицата и Титан, Мимас и Енцелад. През 1847 г. синът на Уилям Хершел – Джон Хершел в своята публикация „Резултати от астрономически наблюдения направени на Нос Добра надежда“ ([1]) предлага използването на съвременните имена на спътниците като им дава имената на титаните и братята и сестрите на бога Кронос.

Физически характеристики

.

Рея се състои предимно от лед и има плътност, равна на 1,240 kg/m³. Счита се, че скалното ядро е не повече от 1/3 масата на спътника. Чертите на повърхността са подобни на тези на Диона – релефът на „водещото“ (в посока на орбалното движение) полукълбо е различен от този на „задното“, което издава сходен състав и процеси, довели до формирането на Рея и Диона. Температурата на повърхността на Рея е 99 K (−174 °C) при директна осветеност и между 73 K (−200 °C) и 53 K (−220 °C) на сянка.

Рея е покрита с множество кратери и тънки светли линейни черти на повърхността, която може да се раздели на две части: на една от тях се съдържат кратери с диаметър по-голям от 40 km, а на другата, главно в полярните и екваториални райони, всички кратери са под 40 km. Наличието на тези две части издава събитие, довело до образуването на нова повърхност в миналото на Рея.

Водещото полукълбо е гъсто покрито с кратери и е равномерно светло. По начин подобен на този на Калисто, кратерите на повърхността са загубили релефа си вследствие на свойството на ледената покривка да „тече“ в продължение на милиони години.

На задното полукълбо е разположена мрежа от светли откоси и сравнително малко на брой кратери. За откосите се спекулира, че представляват материал, изхвърлен от ледените вулкани, които са били активни в далечното минало на спътника, когато вътрешността му е била все още течна. Повече информация относно терена на Рея се очаква при близкия подход на Касини на 25 ноември 2005 г.

Вижте също

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Рея