Франьо Рачки
| Франьо Рачки Franjo Rački | |
| хърватски историк и общественик | |
 | |
| Роден |
25 ноември 1828 г.
|
|---|---|
| Починал | 13 февруари 1894 г.
Загреб, Хърватия |
| Погребан | Загреб, Хърватия |
| Религия | Католическа църква |
| Учил във | Виенски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Работил в | Руска академия на науките |
| Подпис |  |
| Франьо Рачки в Общомедия | |
Франьо Рачки (на хърватски: Franjo Rački) е хърватски писател, учен (историк, академик), публицист, политик (депутат), католически свещеник, „баща на хърватската модерна критическа историография“.[1]
Съставител е на значими сборници от стари хърватски исторически и дипломатически документи. Той е организатор и първи председател на Югославската академия на науката и изкуствата в Загреб (1866). Чуждестранен член-кореспондент е на Санктпетербургската императорска академия на науките (1869).
За приноса му към изследванията на българската история и култура (издирване, проучване и публикуване на ръкописи, свързани с делото на Кирил и Методий) в централната сграда на БАН е поставен негов бюст-барелеф.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Рачки е роден във Фужине, близо до Риека. Син е на богат хърватски търговец. Завършил е Виенския университет. Ръкоположен е за свещеник през 1852 г. След това защитава дисертация за степен доктор по богословие и заема длъжността професор по църковна история и канонично право в богословска семинария.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Получава гимназиално образование в Сен и Вараждин. Завършва богословие в Сен, където епископ Мирко Ожегович го ръкополага за свещеник през 1852 г. Повишен е в доктор по теология през 1855 г. във Виена. Там той проявява първите си наклонности за историческо изследване, като публикува произведението "Sredotočje povjestnice".[2] След завършване на образованието си в Сен, той е назначен за професор. Усърден и изпълнен с национален ентусиазъм, той организира събирането на глаголически документи на островите Кварнер. По време на посещението си в Крък той е първият, който изучава съдържанието на Башчанска плоча, която тогава е била част от подовите камъни на местната църква. Рачки изучава писмото на плочата, която Йосиф Шафарик смята, че е написана в някаква криптография. Въз основа на изследванията си върху глаголитското наследство, той публикува статиите "Преглед на глаголицата", църковна литература с особено внимание към Писанието и богослужебните книги (1856 г.) и "Възрастта и дейността на славянските апостоли Св. св. Кирил и Методий" (1857).[3]
Историк и културен деец
[редактиране | редактиране на кода]Усърдието и талантът му не остават незабелязани, затова през 1857 г. е преместен от Сен в Рим в Папския хърватски институт „Св. Йероним“, където остава три години. Престоят на Рачки в Рим е използван за работа в архиви и библиотеки. Той изисква документи за хърватската история, а също така се обучава в професията. Посещава курсове по палеография и други спомагателни исторически науки. [4]
В римските архиви той намира множество документи за Богумилите, които Църквата е събирала през вековете в борбата срещу тях, така че този въпрос силно го занимава.
Като културен деятел Рачки основава вестник "Книжевник" (издаван от 1864 до 1866 г.) с цел обработка на лингвистиката, историята и природните науки "по отношение на хърватските земи".[5] На него се приписва стартирането на влиятелните културни и политически вестници "Обзор" и "Виенац". Бил е акционер в печатницата "Дион", печатницата, отпечатала тези вестници.[6] Избран е за президент на Югославската академия на науките и изкуствата. По време на академичната си кариера той издава и списания.
Като историк Рачки публикува редица важни книги и трудове, например "Богомили и патарени", "Историческият Иван Лучич", "Вътрешната държава на Хърватия преди 12 век", "Старият герб на Босна", грамотите на босненския крал Твъртко. Най-важният му труд обаче е Documenta historiae Croaticae periodm antiaquam illustrantia, сборник с източници за ранносредновековната хърватска история. Въпреки че може да се счита за склонен към изследване на "генетичната история", чийто основен принцип е да забележи как и защо се е случило нещо, Рачки вярва, че историята не трябва да бъде само хроника на войни и политически събития. Затова той твърди, че историкът трябва да се обърне към културни и други форми на живот. Съвременните историци едва наскоро признават някои от приносите, които Рачки дава за изследването на хърватската история, и те достойно оценяват например ролята на княз Мутимир в събитията в Панония през 873 г., датата на смъртта на последния хърватски крал Петър Сначич, идентифицирането на нападателя на Раб според първото чудо на Свети Кристофор и датата на посещението на венецианския дож Доминик Контарин. [7]
Рачки беше председател на Училищното настоятелство, което имаше за цел да организира работата по формирането на хърватската научна терминология. Той също така се опитва да формира хърватската химическа терминология и представя предложенията си за "фолклорна терминология" през 1853 г. в статията "Експеримент на дъговата терминология".[8]
Политик
[редактиране | редактиране на кода]През 1861 г. става член на хърватския парламент, който е свикан след дванадесетгодишно прекъсване. Той, заедно с Анте Старчевич, е единственото селско дете в парламента. Рачки пише за почти всички актуални теми и проблеми на своето време, които са свързани с Хърватия. Остава в съвета до 1875 г.
Според югославската идеология Рачки е бил доста емоционален, дори безкритичен. Често пише ентусиазирано, без научна аргументация и потвърждение в източниците. Някои от историческите му твърдения, като например, че сръбският император Душан искал да постави Сърбия начело на обединена Югославия, се отразили негативно на цяло поколение хърватски историци. По-късно Рачки се отказва от тези твърдения, но щетите вече са нанесени.
Умира в Загреб.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Viek i djelovanje sv. Cirilla i Methoda slavjamkih apošlolov, Zagreb, 1857–59, 2 тома.
- Die slawische Schrift, Zagreb, 1861
- Fragmente aus dem kroatischen Staatsrecht, Wien, 1861
- Assemannischen Evangeliums (Zagreb, 1865)
- Bogomili i Patareni, Zagreb, 1870
- Documenta historiae chroaticae periodum antiquam illustrantis, Zagreb, 1877
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Antoljak, Stjepan, Hrvatska historiografija, Zagreb 2004, str. 513.
- ↑ Antoljak, Stjepan, Hrvatska historiografija, Zagreb, 2004, str. 492.
- ↑ Antoljak, Stjepan, Hrvatska historiografija, Zagreb 2004, str. 458.
- ↑ Antoljak, Stjepan, Hrvatska historiografija, Zagreb 2004, str. 458-459.
- ↑ Antoljak, Stjepan, Hrvatska historiografija, Zagreb 2004, str. 462.
- ↑ Forging the Bubikopf Nation: Journalism, Gender, and Modernity in Interwar Yugoslavia, American University Studies, Google knjige, str. 75.
- ↑ Margetić, Lujo, Utjecaj Račkoga na hrvatsku historiografiju, Problemi sjevernog Jadrana 9 (2008), str. 27-40.
- ↑ Paušek-Baždar, Snježana. Hrvatski kemičari na Kraljevskom gospodarskom i šumarskom učilištu u Križevcima. U: Jurić, Albin (ur.), Spomenica o devedesetoj obljetnici postojanja Agrikulturno-kemijskog zavoda u Križevcima, Križevci : Poljoprivredni institut : Ogranak Matice hrvatske, 1993., str. 21. – 29., podatak sa str. 24.
|
