Хумус

Тази статия е за почвения компонент. За ястието от Близкия изток вижте Хумус (храна).

Хумусът е много важна органична част на почвата, която до голяма степен определя естественото почвено плодородие. Хумусът е хранителната съставка на почвите. Образува се от разлагането на органичните остатъци в почвата — умрели растения, животни и микроорганизми.

Най-голямо количество органична материя в почвата постъпва от многогодишната тревиста растителност — 700–1500 kg/дка годишно, следвана от горската растителност — 300–700 kg/дка годишно. Останките от живелите в почвата животни са 20–50 kg/дка, а от микроорганизмите — около 7 kg/дка годишно.

Образуването на хумуса е сложен биохимичен процес и протича под влияние на микроорганизмите.

Роля и значение на хумуса

Хумусът не се усвоява пряко от растенията, но при минерализирането му се освобождават редица необходими за храненето на растенията вещества. По тази причина почвите с по-голямо съдържание на хумус са по-плодородни. От състава на хумуса зависят до голяма степен свойствата на почвата. Хуматите създават водоустойчива структура, с което се подобрява водния и въздушния режим на почвата и се повишава поглъщателната ѝ способност. Почвите, които съдържат повече хумус, имат по-добри агрофизични свойства – рохкав строеж, по-слаба пластичност, лесно се обработват и не се напукват силно при изсъхване.

Хумус в българските почви

Съдържанието на хумус в българските почви е както следва:

Хумусно съдържание в орници и подорници на целинни и обработваеми площи в България^[1]
Почви	Целина	Ниви	Съдържание на хумус, % в пласта
	Целина	Ниви	0 – 30 cm			30 – 60 cm
	n*	n*	Целина	Ниви	Намаление, %	Целина	Ниви	Намаление, %
Черноземни карбонатни	16	169	3,76	2,73	27	2,37	2,20	7
Черноземни типични	17	67	4,03	2,88	29	2,72	2,24	18
Черноземни средно излужени	11	168	3,61	2,72	25	2,29	1,94	15
Черноземни силно излужени	4	81	3,74	3,13	16	2,91	2,18	26
Черноземни деградирани	7	64	3,40	2,51	26	1,89	1,68	11
Тъмносиви горски	9	63	2,90	2,21	24	1,45	1,47	+1
Сиви горски	10	92	2,59	1,85	29	2,37	0,94	3
Светлосиви горски псевдоподзолисти	31	38	2,71	1,87	31	0,74	0,79	+6
Канелени горски псевдоподзолисти	14	45	1,72	1,11	35	0,69	0,78	+12
Канелени средноизлужени	15	38	2,31	1,96	15	0,88	1,22	+28
Смолници излужени	3	101	3,50	3,02	14	2,7	2,38	12
n – брой на изследваните проби

Вижте също

Източници

↑ Филчева, Екатерина. Характеристика на почвите в България (по съдържание, състав и запаси на органично вещество; групиране на почвите в България). София, 2007. с. 191.

[1] Филчева, Екатерина. Характеристика на почвите в България (по съдържание, състав и запаси на органично вещество; групиране на почвите в България). София, 2007. с. 191.

[1]