Направо към съдържанието

Шарън Стоун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шарън Стоун
Sharon Stone
американска актриса
Шарън Стоун (2005)
Шарън Стоун (2005)

Родена
Шарън Вон Стоун
10 март 1958 г. (66 г.)

РелигияБудизъм[1]
Националност САЩ
Работилаактриса
Актьорска кариера
Активност1980 –
Награди ЕмиИзключителна гост актриса в драматичен сериал:
2004 Адвокатите
Златен глобусНай-добра актриса в драма:
1996 Казино
Семейство
СъпругМайкъл Грийнбърг
(1984-1990; развод)
Фил Бронстейн
(1998-2004; развод)
Деца3

Подпис
Уебсайт
Шарън Стоун в Общомедия

Шарън Ивон Стоун (на английски: Sharon Yvonne Stone) е американска актриса, манекенка и продуцент, носителка на награди „Златен глобус“ и „Еми“, номинарана е за „Оскар“ и две награди „Сатурн“.[2] Известни филми с нейно участие са „Полицейска академия 4“, „Над закона“, „Зов за завръщане“, „Първичен инстинкт“, „Последният екшън герой“, „Казино“, „Първичен инстинкт 2“, сериалите „Адвокатите“, „Закон и ред: Ню Йорк“ и други.

Произход и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Шарън Стоун е родена на 10 март 1958 г. в Мийдвил, Пенсилвания, САЩ. Тя е второто от четири деца, дъщеря на Дороти – счетоводител и домакиня, и Джоузеф Уилям Стоун II – работник във фабрика. Стоун завършва гимназия в Сийгъртаун (на английски: Saegertown), Пенсилвания през 1975 г.

Стоун печели титлата Мис Крауфорд Каунти (на английски: Miss Crawford County) и участва в конкурса за Мис Пенсилвания. Един от съдиите на конкурса я харесва и съветва да напусне училище и да се премести в Ню Йорк, за да работи като манекенка. През 1977 г. Стоун се мести при леля си в Ню Джърси. Четири дни след пристигането си в Джърси тя подписва договор с модна агенция „Форд“ (на английски: Ford Modeling Agency) в Ню Йорк.

Докато живее в Европа, Шарън Стоун решава да прекрати кариерата си като манекенка и да стане актриса. Връща се в Ню Йорк, където получава кратка роля във филма на Уди Алън „Stardust Memories“ (1980), година по-късно има няколко реплики във филма „Deadly Blessing“ (ужаси, 1981). През 1982 г. френският режисьор Claude Lelouch ѝ дава роля във филма „Les Uns et les Autres“, с участието на Джеймс Каан. Тя се появява на екран за две минути и името ѝ дори не присъства в списъка с имената.

Следващата ѝ роля е във филма „Непреодолими различия“ („Irreconcilable Differences“, 1984), с участието на Райън О'Нийл, Шели Лонг и младата Дрю Баримор. Във филма Стоун играе млада актриса, която проваля брака на успял продуцент и съпругата му – сценарист. През 1984 г. тя се появява в двете части на Magnum, P.I., където играе еднояйчни близнаци.

През останалата част от 80-те тя получава роли в „Мините на цар Соломон“ („King Solomon's Mines“, 1985), „Алан Куотърмейн и изгубеният град на златото“ („Allan Quatermain and the Lost City of Gold“, 1987) и в „Над закона“ („Above the Law“, 1988), заедно със съпругата на Стивън Сегал.

Шарън Стоун, Франция, 1991

Участието на Шарън Стоун във филма на Пол Верховен Зов за завръщане („Total Recall“, 1990) с Арнолд Шварценегер, дава тласък в кариерата ѝ. Излизането на филма съвпада с позирането на Стоун за Playboy, където тя показва мускулите, които е направила при подготовката си за филма (вдига тежести и тренира таекуондо). През 1999 г. тя е класирана сред 25-те най-секси жени на века от „Playboy“.

Друг филм на Пол Верховен прави Шарън Стоун звезда, влизайки в ролята на Катрин Трамел, брилянтна, бисексуална, предполагаем сериен убиец във филма Първичен инстинкт („Basic Instinct“, 1992). Някои от най-известните актриси през това време отказват ролята, заради голотата, която трябва да покаже героинята. В най-известната сцена от филма, докато Трамел е разпитвана от полицията, тя кръстосва крака, показвайки интимните си части. Стоун се съгласява да заснемат сцената без бикини и въпреки че многократно обсъждат сцената с Верховен, и двамата не подозират какъв скандал ше предизвика.

„Знаех, че ще правим сцената с кръстосването на краката и знаех, че ще се намекне за липсата на бельо, но не съм мислила, че ще видите интимните ми части в сцената. По-късно, когато гледах прожекцията, бях шокирана. Мисля, че да го гледаш в една стая пълна с непознати е толкова неуважително и толкова шокиращо, че аз отидох в кабинета му, зашлевих го и си тръгнах.“

В по-ранно интервю Стоун твърди, че е „толкова забавно“ да гледаш филма за първи път с непознати. Верховен отхвърля всички твърдения за измама и казва: „Колкото и да я обичам, аз я мразя, особено след лъжите, които тя изрече в пресата за кадъра между краката, което е пълна лъжа.“ Сценаристът Joe Eszterhas, който по-късно се сприятелява с актрисата, в мемоарите си „Холивудски животни“ („Hollywood Animal“) пише, че актрисата е била напълно наясно с нивото на голота в сцената.

Шарън Стоун на филмовия фестивал в Кан, 2002

След Първичен инстинкт тя е включена в списъка на списание „Пийпъл“ („People magazine“) като един от 50-те най-красиви хора в света. През 1992 г., фотографът Джордж Хърел прави серия от снимки на Стоун, Шерилин Фен, Джулиан Сандс, Ракел Уелч, Ерик Робъртс и Шон Пен. През ноември 1995 г., Стоун получи звезда на Алеята на славата в Холивуд. През същата година списание Empire я избира за една от 100-те най-секси звезди в историята на киното. През октомври 1997 г. тя е класирана сред 100-те най-добри филмови звезди на всички времена.

През 1995 г. тя получава наградата Златен глобус за най-добра драматична актриса, за ролята си „Джинджър“ в Казино на Мартин Скорсезе. Тя също печели и номинация за Оскар за Най-добра актриса. През същата година тя участва заедно с Джийн Хекман, Ръсел Кроу и Леонардо ди Каприо в Бърз или мъртъв (The Quick And The Dead). Също така през 1995 г. тя е наградена с женската филмова награда Crystal (Women in Film Crystal Award).

Стоун си партнира с Елън Дедженеръс във филма на HBO „Ако тези стени можеха да говорят 2“ („If These Walls Could Talk 2“, 2000), в който тя играе лесбийка, която се опитва да създаде семейство. За работата си по филма тя отново е призната от жените в киното, този път с наградата Луси.

На 29 септември 2001 г. Стоун е приета в болница със субарахноидален кръвоизлив.

Шарън Стоун на 83-те Награди на филмовата Академия на САЩ, 2011

През 2003 г. тя се появява в три епизода от осмия сезон на Адвокатите („The Practice“). За изпълнението си получава награда „Еми“ за най-добра гост-звезда в драматичен сериал.

През 2003 г. тя се появява и в телевизионен клип за повишаване информираността на симптомите на инсулт. Този клип се излъчва и в Канада.

Стоун се опитва да се завърне в киното с ролите си във филмите Cold Creek Manor (2003) с Денис Куейд и „Жената котка“ („Catwoman“, 2004) с Холи Бери, но и двата филма търпят критики и търговски провал.

След години на съдебни дела, „Първичен инстинкт 2“ („Basic Instinct 2: Risk Addiction“) е пуснат в кината на 31 март 2006. Причина за дългото забавяне е станал спор между Стоун с режисьорите за голотата във филма – тя иска повече, а те искат по-малко. Отрязана е групова секс сцена, за да се постигне R рейтинг от MPAA. Спорната сцена остава във версията на Обединеното кралство. В интервю Стоун заявява: „Ние сме във време със странни репресии и ако филм ни дава платформа за дискусия, няма ли да бъде страхотно?“

Въпреки очаквания бюджет от 70 милиона долара, филмът носи малко под 6 милиона долара. Въпреки неуспеха на „Първичен инстинкт 2“, Стоун заявява, че би искала да продуцира и участва в „Първичен инстинкт 3“.

Участва в драмата „Alpha Dog“ през 2006 заедно с Брус Уилис. През февруари 2007 г. Стоун влиза в ролята на клинично депресирани жена в най-новия си филм, „Когато човек попадне в гората“ („When a Man Falls in the Forest“).

През декември 2006 г. тя участва в концерт на Нобеловата награда за мир в Осло, Норвегия, заедно с Анжелика Хюстън. Концертът е в чест на Нобеловите лауреати Мухамад Юнус и Грамин Банк. През същата година тя се появява в последния епизод на турския телевизионен сериал Долината на вълците („Kurtlar Vadisi“) заедно с Анди Гарсия.

В продължение на много години Стоун твърди, че има коефициент на интелигентност 148 и е член на Менса, но през април 2002 г. признава, че не е и никога не е била член на това общество. Джим Блекмур от Менса заяви: „Възхитително е най-накрая да видим г-жа Стоун да признае, че тя не е и никога не е била член на нашето общество.“ Той казва: „Моето усещане е, че тя определено ще отговаря на изискванията, но това е само на базата на това, което казват трети лица“.

Насърчаване на мир

[редактиране | редактиране на кода]

През март 2006 г. Стоун пътува до Израел за насърчаване на мира в Близкия изток чрез пресконференция с носителя на Нобелова награда за мир Шимон Перес.

Шарън Стоун живее в Бевърли Хилс, Калифорния, и притежава ранчо в Нова Зеландия. Тя се омъжва телевизионния продуцент Майкъл Грийнбърг през 1984 г. на снимачната площадка на телевизионен филм, който той продуцира и тя участва. Три години по-късно те се разделят, а разводът им приключва през 1990 г.

През 1993 г. Стоун се срещна с Уилям Дж. Макдоналд (известен още като Бил Макдоналд) на снимачната площадка на филма „Треска“, на който той е съпродуцент. Макдоналд напуска жена си Наоми Бака и се сгодява за Шарън. Разделят се година по-късно през 1994.

Докато работи по филма „Бърз или мъртъв“ през 1995 г. Стоун се среща с Боб Вагнер (втори асистент-режисьор) и те се сгодяват. След като се разделят Стоун връща годежния пръстен чрез FedEx (бел. куриерска фирма).

На 14 февруари 1998 г. Стоун се омъжва за Фил Бронщайн, изпълнителен редактор на San Francisco Examiner, а по-късно San Francisco Chronicle. Те осиновяват сина си Роан Джоузеф Бронщайн през 2000 г. Бронщайн подава молба за развод през 2003 г., позовавайки се на непреодолими различия. Разводът влиза в сила през 2004 г., с решение на съдията, че синът им Роан трябва да остане предимно с баща си, с право на посещение на Стоун.

Стоун осиновява втори син, Лейърд Вон Стоун, през 2005 г., и трети син, Куин Кели Стоун, през 2006 г.

През 2005 г. по време на телевизионно интервю за филма „Първичен инстинкт 2“ Стоун намеква за бисексуалност. Стоун също така казва, че в миналото тя се е „срещала“ с момичета. През януари 2008 г. тя казва: „Всеки е бисексуален до известна степен. Сега мъжете действат като жени и е трудно да имаш връзка, защото аз харесвам мъжете по този старомоден начин. Искам мъжественост и истината е, че сега само жените я притежават“.

Шарън Стоун на филмовия фестивал в Карлови Вари през 2005 г.
година филм оригинално заглавие роля режисьор бележки
1980 Stardust Memories момиче във влака
1981 Les Uns et les autres момиче
1981 Deadly Blessing Лана Маркъс
1982 Not Just Another Affair Линет
1982 Silver Spoons
1983 Bay City Blues
1983 Remington Steele Джилиан Монтегю
1984 The New Mike Hammer Джули Еланд
1984 Magnum, P.I. Диадри Дюпре
1984 Calendar Girl Murders Кейси Баскаум
1984 The Vegas Strip War Сара Шипмън
1984 Непреодолими Различия Irreconcilable Differences Блейк Чандлър
1985 T. J. Hooker Дени Стар
1985 Мините на цар Соломон King Solomon's Mines Джеси Хюстън
1986 Господин и госпожа Раян Mr. and Mrs. Ryan Ашли Хамилтън Раян
1986 Алан Куотърмейн и изгубеният град на златото Allan Quatermain and the Lost City of Gold Джеси Хюстън
1987 Полицейска академия 4 Police Academy 4: Citizens on Patrol Клер Метсън
1987 Студена стомана Cold Steel Кети Конърс
1988 Над закона Above the Law Сара Тоскейни Андрю Дейвис
1988 Action Jackson Патриша Делаплейн
1988 Badlands 2005 Алекс Нийл
1988 War and Remembrance Дженис Хенри
1988 Сълзи в дъжда Tears in the Rain Кейси Кантръл Дон Шарп
1989 Отвъд звездите Beyond the Stars Лаури Маккол
1989 Кръв и пясък Blood and Sand Дона Сол
1990 Зов за завръщане Total Recall Лори Пол Верховен
1991 Той каза, тя каза He Said, She Said Линда Метсгър
1991 Scissors Анджи Андерсън
1991 Year of the Gun Елисън Кинг
1991 Diary of a Hitman Кики
1991 Where Sleeping Dogs Lie Серена Блейк
1992 Първичен инстинкт Basic Instinct Кетрин Трамъл Пол Верховен
1993 Сливър Sliver Карли Норис
1993 Последният екшън герой Last Action Hero себе си Джон Мактиърнън
1994 Точка на пресичане Intersection Сали Ийстмън
1994 Специалистът The Specialist Мей Монро
1995 Бърз или мъртъв The Quick and the Dead Елън (Лейди)
1995 Казино Casino Джинджър Маккена, Ротщейн Мартин Скорсезе
1996 Диаболично Diabolique Никол Хорнър
1996 Последен танц Last Dance Синди Лиджет
1998 Сфера Sphere Елизабет (Бет) Халперин
1998 Мравката Z Antz Принцеса Бала Ерик Дарнъл, Тим Джонсън
1998 The Mighty Гуен Дилън
1999 Глория Gloria Глория
1999 Музата The Muse Сара Литъл
1999 Симпатико Simpatico Роузи Картър
2000 Picking Up the Pieces Кенди Коувли
2000 Ако стените можеха да говорят 2 If These Walls Could Talk 2 Фран
2000 Beautiful Joe Алис Мейсън
2003 Cold Creek Manor Леа Тилсън
2003 Адвокатите The Practice Шийла Карлайл
2004 Двоен агент A Different Loyalty Сали Тейлър / Кофийлд
2004 Жената-котка Catwoman Лоръл Хедар
2005 Долината на вълците Kurtlar Vadisi Лиза
2005 Прекършени цветя Broken Flowers Лаура Джим Джармуш
2006 Алфа дог Alpha Dog Оливия Мазурски
2006 Първичен инстинкт 2 Basic Instinct 2 Катрин Трамъл
2006 Боби Bobby Мириъм Емилио Естевес
2006 Democrazy
2007 When a Man Falls in the Forest Карън Фийлдс
2007 If I Had Known I Was a Genius Глория Фремонт
2008 The Year of Getting to Know Us Джейн Рокет
2008 Five Dollars a Day Долорес Джонс
2009 Кървави улици Streets of Blood Нина Фераро
2010 Закон и ред: Ню Йорк Law & Order: Special Victims Unit Джо Марлоу
2011 The Burma Conspiracy
2012 Мулето The Mule Софи
2013 Lovelace Дороти Бормън
2013 Gods Behaving Badly Афродита
  1. hollowverse.com // Посетен на 2 ноември 2019 г.
  2. Sharon Stone Awards // IMDb. Посетен на 10 октомври 2014. (на английски)

Открийте още информация за Шарън Стоун в нашите сродни проекти:

Общомедия (изображения и звук)
Уикицитат (цитати)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sharon Stone в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​