Шарън Стоун
Шарън Стоун Sharon Stone | |
американска актриса | |
Шарън Стоун (2005) | |
Родена | Шарън Вон Стоун
|
---|---|
Религия | Будизъм[1] |
Националност | САЩ |
Работила | актриса |
Актьорска кариера | |
Активност | 1980 – |
Награди Еми | Изключителна гост актриса в драматичен сериал: 2004 „Адвокатите“ |
Златен глобус | Най-добра актриса в драма: 1996 „Казино“ |
Семейство | |
Съпруг | Майкъл Грийнбърг (1984-1990; развод) Фил Бронстейн (1998-2004; развод) |
Деца | 3 |
Подпис | |
Уебсайт | |
Шарън Стоун в Общомедия |
Шарън Ивон Стоун (на английски: Sharon Yvonne Stone) е американска актриса, манекенка и продуцент, носителка на награди „Златен глобус“ и „Еми“, номинарана е за „Оскар“ и две награди „Сатурн“.[2] Известни филми с нейно участие са „Полицейска академия 4“, „Над закона“, „Зов за завръщане“, „Първичен инстинкт“, „Последният екшън герой“, „Казино“, „Първичен инстинкт 2“, сериалите „Адвокатите“, „Закон и ред: Ню Йорк“ и други.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход и образование
[редактиране | редактиране на кода]Шарън Стоун е родена на 10 март 1958 г. в Мийдвил, Пенсилвания, САЩ. Тя е второто от четири деца, дъщеря на Дороти – счетоводител и домакиня, и Джоузеф Уилям Стоун II – работник във фабрика. Стоун завършва гимназия в Сийгъртаун (на английски: Saegertown), Пенсилвания през 1975 г.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Модел
[редактиране | редактиране на кода]Стоун печели титлата Мис Крауфорд Каунти (на английски: Miss Crawford County) и участва в конкурса за Мис Пенсилвания. Един от съдиите на конкурса я харесва и съветва да напусне училище и да се премести в Ню Йорк, за да работи като манекенка. През 1977 г. Стоун се мести при леля си в Ню Джърси. Четири дни след пристигането си в Джърси тя подписва договор с модна агенция „Форд“ (на английски: Ford Modeling Agency) в Ню Йорк.
1980 – 1989
[редактиране | редактиране на кода]Докато живее в Европа, Шарън Стоун решава да прекрати кариерата си като манекенка и да стане актриса. Връща се в Ню Йорк, където получава кратка роля във филма на Уди Алън „Stardust Memories“ (1980), година по-късно има няколко реплики във филма „Deadly Blessing“ (ужаси, 1981). През 1982 г. френският режисьор Claude Lelouch ѝ дава роля във филма „Les Uns et les Autres“, с участието на Джеймс Каан. Тя се появява на екран за две минути и името ѝ дори не присъства в списъка с имената.
Следващата ѝ роля е във филма „Непреодолими различия“ („Irreconcilable Differences“, 1984), с участието на Райън О'Нийл, Шели Лонг и младата Дрю Баримор. Във филма Стоун играе млада актриса, която проваля брака на успял продуцент и съпругата му – сценарист. През 1984 г. тя се появява в двете части на Magnum, P.I., където играе еднояйчни близнаци.
През останалата част от 80-те тя получава роли в „Мините на цар Соломон“ („King Solomon's Mines“, 1985), „Алан Куотърмейн и изгубеният град на златото“ („Allan Quatermain and the Lost City of Gold“, 1987) и в „Над закона“ („Above the Law“, 1988), заедно със съпругата на Стивън Сегал.
1990 – 2002
[редактиране | редактиране на кода]Участието на Шарън Стоун във филма на Пол Верховен „Зов за завръщане“ („Total Recall“, 1990) с Арнолд Шварценегер, дава тласък в кариерата ѝ. Излизането на филма съвпада с позирането на Стоун за „Playboy“, където тя показва мускулите, които е направила при подготовката си за филма (вдига тежести и тренира таекуондо). През 1999 г. тя е класирана сред 25-те най-секси жени на века от „Playboy“.
Друг филм на Пол Верховен прави Шарън Стоун звезда, влизайки в ролята на Катрин Трамел, брилянтна, бисексуална, предполагаем сериен убиец във филма „Първичен инстинкт“ („Basic Instinct“, 1992). Някои от най-известните актриси през това време отказват ролята, заради голотата, която трябва да покаже героинята. В най-известната сцена от филма, докато Трамел е разпитвана от полицията, тя кръстосва крака, показвайки интимните си части. Стоун се съгласява да заснемат сцената без бикини и въпреки че многократно обсъждат сцената с Верховен, и двамата не подозират какъв скандал ше предизвика.
„Знаех, че ще правим сцената с кръстосването на краката и знаех, че ще се намекне за липсата на бельо, но не съм мислила, че ще видите интимните ми части в сцената. По-късно, когато гледах прожекцията, бях шокирана. Мисля, че да го гледаш в една стая пълна с непознати е толкова неуважително и толкова шокиращо, че аз отидох в кабинета му, зашлевих го и си тръгнах.“
В по-ранно интервю Стоун твърди, че е „толкова забавно“ да гледаш филма за първи път с непознати. Верховен отхвърля всички твърдения за измама и казва: „Колкото и да я обичам, аз я мразя, особено след лъжите, които тя изрече в пресата за кадъра между краката, което е пълна лъжа.“ Сценаристът Joe Eszterhas, който по-късно се сприятелява с актрисата, в мемоарите си „Холивудски животни“ („Hollywood Animal“) пише, че актрисата е била напълно наясно с нивото на голота в сцената.
След Първичен инстинкт тя е включена в списъка на списание „Пийпъл“ („People magazine“) като един от 50-те най-красиви хора в света. През 1992 г., фотографът Джордж Хърел прави серия от снимки на Стоун, Шерилин Фен, Джулиан Сандс, Ракел Уелч, Ерик Робъртс и Шон Пен. През ноември 1995 г., Стоун получи звезда на Алеята на славата в Холивуд. През същата година списание Empire я избира за една от 100-те най-секси звезди в историята на киното. През октомври 1997 г. тя е класирана сред 100-те най-добри филмови звезди на всички времена.
През 1995 г. тя получава наградата Златен глобус за най-добра драматична актриса, за ролята си „Джинджър“ в „Казино“ на Мартин Скорсезе. Тя също печели и номинация за Оскар за Най-добра актриса. През същата година тя участва заедно с Джийн Хекман, Ръсел Кроу и Леонардо ди Каприо в Бърз или мъртъв (The Quick And The Dead). Също така през 1995 г. тя е наградена с женската филмова награда Crystal (Women in Film Crystal Award).
Стоун си партнира с Елън Дедженеръс във филма на HBO „Ако тези стени можеха да говорят 2“ („If These Walls Could Talk 2“, 2000), в който тя играе лесбийка, която се опитва да създаде семейство. За работата си по филма тя отново е призната от жените в киното, този път с наградата Луси.
На 29 септември 2001 г. Стоун е приета в болница със субарахноидален кръвоизлив.
2003 – до днес
[редактиране | редактиране на кода]През 2003 г. тя се появява в три епизода от осмия сезон на „Адвокатите“ („The Practice“). За изпълнението си получава награда „Еми“ за най-добра гост-звезда в драматичен сериал.
През 2003 г. тя се появява и в телевизионен клип за повишаване информираността на симптомите на инсулт. Този клип се излъчва и в Канада.
Стоун се опитва да се завърне в киното с ролите си във филмите Cold Creek Manor (2003) с Денис Куейд и „Жената котка“ („Catwoman“, 2004) с Холи Бери, но и двата филма търпят критики и търговски провал.
След години на съдебни дела, „Първичен инстинкт 2“ („Basic Instinct 2: Risk Addiction“) е пуснат в кината на 31 март 2006. Причина за дългото забавяне е станал спор между Стоун с режисьорите за голотата във филма – тя иска повече, а те искат по-малко. Отрязана е групова секс сцена, за да се постигне R рейтинг от MPAA. Спорната сцена остава във версията на Обединеното кралство. В интервю Стоун заявява: „Ние сме във време със странни репресии и ако филм ни дава платформа за дискусия, няма ли да бъде страхотно?“
Въпреки очаквания бюджет от 70 милиона долара, филмът носи малко под 6 милиона долара. Въпреки неуспеха на „Първичен инстинкт 2“, Стоун заявява, че би искала да продуцира и участва в „Първичен инстинкт 3“.
Участва в драмата „Alpha Dog“ през 2006 заедно с Брус Уилис. През февруари 2007 г. Стоун влиза в ролята на клинично депресирани жена в най-новия си филм, „Когато човек попадне в гората“ („When a Man Falls in the Forest“).
През декември 2006 г. тя участва в концерт на Нобеловата награда за мир в Осло, Норвегия, заедно с Анжелика Хюстън. Концертът е в чест на Нобеловите лауреати Мухамад Юнус и Грамин Банк. През същата година тя се появява в последния епизод на турския телевизионен сериал „Долината на вълците“ („Kurtlar Vadisi“) заедно с Анди Гарсия.
Менса
[редактиране | редактиране на кода]В продължение на много години Стоун твърди, че има коефициент на интелигентност 148 и е член на Менса, но през април 2002 г. признава, че не е и никога не е била член на това общество. Джим Блекмур от Менса заяви: „Възхитително е най-накрая да видим г-жа Стоун да признае, че тя не е и никога не е била член на нашето общество.“ Той казва: „Моето усещане е, че тя определено ще отговаря на изискванията, но това е само на базата на това, което казват трети лица“.
Насърчаване на мир
[редактиране | редактиране на кода]През март 2006 г. Стоун пътува до Израел за насърчаване на мира в Близкия изток чрез пресконференция с носителя на Нобелова награда за мир Шимон Перес.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Шарън Стоун живее в Бевърли Хилс, Калифорния, и притежава ранчо в Нова Зеландия. Тя се омъжва телевизионния продуцент Майкъл Грийнбърг през 1984 г. на снимачната площадка на телевизионен филм, който той продуцира и тя участва. Три години по-късно те се разделят, а разводът им приключва през 1990 г.
През 1993 г. Стоун се срещна с Уилям Дж. Макдоналд (известен още като Бил Макдоналд) на снимачната площадка на филма „Треска“, на който той е съпродуцент. Макдоналд напуска жена си Наоми Бака и се сгодява за Шарън. Разделят се година по-късно през 1994.
Докато работи по филма „Бърз или мъртъв“ през 1995 г. Стоун се среща с Боб Вагнер (втори асистент-режисьор) и те се сгодяват. След като се разделят Стоун връща годежния пръстен чрез FedEx (бел. куриерска фирма).
На 14 февруари 1998 г. Стоун се омъжва за Фил Бронщайн, изпълнителен редактор на San Francisco Examiner, а по-късно San Francisco Chronicle. Те осиновяват сина си Роан Джоузеф Бронщайн през 2000 г. Бронщайн подава молба за развод през 2003 г., позовавайки се на непреодолими различия. Разводът влиза в сила през 2004 г., с решение на съдията, че синът им Роан трябва да остане предимно с баща си, с право на посещение на Стоун.
Стоун осиновява втори син, Лейърд Вон Стоун, през 2005 г., и трети син, Куин Кели Стоун, през 2006 г.
През 2005 г. по време на телевизионно интервю за филма „Първичен инстинкт 2“ Стоун намеква за бисексуалност. Стоун също така казва, че в миналото тя се е „срещала“ с момичета. През януари 2008 г. тя казва: „Всеки е бисексуален до известна степен. Сега мъжете действат като жени и е трудно да имаш връзка, защото аз харесвам мъжете по този старомоден начин. Искам мъжественост и истината е, че сега само жените я притежават“.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор | бележки |
---|---|---|---|---|---|
1980 | Stardust Memories | момиче във влака | |||
1981 | Les Uns et les autres | момиче | |||
1981 | Deadly Blessing | Лана Маркъс | |||
1982 | Not Just Another Affair | Линет | |||
1982 | Silver Spoons | ||||
1983 | Bay City Blues | ||||
1983 | Remington Steele | Джилиан Монтегю | |||
1984 | The New Mike Hammer | Джули Еланд | |||
1984 | Magnum, P.I. | Диадри Дюпре | |||
1984 | Calendar Girl Murders | Кейси Баскаум | |||
1984 | The Vegas Strip War | Сара Шипмън | |||
1984 | Непреодолими Различия | Irreconcilable Differences | Блейк Чандлър | ||
1985 | T. J. Hooker | Дени Стар | |||
1985 | Мините на цар Соломон | King Solomon's Mines | Джеси Хюстън | ||
1986 | Господин и госпожа Раян | Mr. and Mrs. Ryan | Ашли Хамилтън Раян | ||
1986 | Алан Куотърмейн и изгубеният град на златото | Allan Quatermain and the Lost City of Gold | Джеси Хюстън | ||
1987 | Полицейска академия 4 | Police Academy 4: Citizens on Patrol | Клер Метсън | ||
1987 | Студена стомана | Cold Steel | Кети Конърс | ||
1988 | Над закона | Above the Law | Сара Тоскейни | Андрю Дейвис | |
1988 | Action Jackson | Патриша Делаплейн | |||
1988 | Badlands 2005 | Алекс Нийл | |||
1988 | War and Remembrance | Дженис Хенри | |||
1988 | Сълзи в дъжда | Tears in the Rain | Кейси Кантръл | Дон Шарп | |
1989 | Отвъд звездите | Beyond the Stars | Лаури Маккол | ||
1989 | Кръв и пясък | Blood and Sand | Дона Сол | ||
1990 | Зов за завръщане | Total Recall | Лори | Пол Верховен | |
1991 | Той каза, тя каза | He Said, She Said | Линда Метсгър | ||
1991 | Scissors | Анджи Андерсън | |||
1991 | Year of the Gun | Елисън Кинг | |||
1991 | Diary of a Hitman | Кики | |||
1991 | Where Sleeping Dogs Lie | Серена Блейк | |||
1992 | Първичен инстинкт | Basic Instinct | Кетрин Трамъл | Пол Верховен | |
1993 | Сливър | Sliver | Карли Норис | ||
1993 | Последният екшън герой | Last Action Hero | себе си | Джон Мактиърнън | |
1994 | Точка на пресичане | Intersection | Сали Ийстмън | ||
1994 | Специалистът | The Specialist | Мей Монро | ||
1995 | Бърз или мъртъв | The Quick and the Dead | Елън (Лейди) | ||
1995 | Казино | Casino | Джинджър Маккена, Ротщейн | Мартин Скорсезе | |
1996 | Диаболично | Diabolique | Никол Хорнър | ||
1996 | Последен танц | Last Dance | Синди Лиджет | ||
1998 | Сфера | Sphere | Елизабет (Бет) Халперин | ||
1998 | Мравката Z | Antz | Принцеса Бала | Ерик Дарнъл, Тим Джонсън | |
1998 | The Mighty | Гуен Дилън | |||
1999 | Глория | Gloria | Глория | ||
1999 | Музата | The Muse | Сара Литъл | ||
1999 | Симпатико | Simpatico | Роузи Картър | ||
2000 | Picking Up the Pieces | Кенди Коувли | |||
2000 | Ако стените можеха да говорят 2 | If These Walls Could Talk 2 | Фран | ||
2000 | Beautiful Joe | Алис Мейсън | |||
2003 | Cold Creek Manor | Леа Тилсън | |||
2003 | Адвокатите | The Practice | Шийла Карлайл | ||
2004 | Двоен агент | A Different Loyalty | Сали Тейлър / Кофийлд | ||
2004 | Жената-котка | Catwoman | Лоръл Хедар | ||
2005 | Долината на вълците | Kurtlar Vadisi | Лиза | ||
2005 | Прекършени цветя | Broken Flowers | Лаура | Джим Джармуш | |
2006 | Алфа дог | Alpha Dog | Оливия Мазурски | ||
2006 | Първичен инстинкт 2 | Basic Instinct 2 | Катрин Трамъл | ||
2006 | Боби | Bobby | Мириъм | Емилио Естевес | |
2006 | Democrazy | ||||
2007 | When a Man Falls in the Forest | Карън Фийлдс | |||
2007 | If I Had Known I Was a Genius | Глория Фремонт | |||
2008 | The Year of Getting to Know Us | Джейн Рокет | |||
2008 | Five Dollars a Day | Долорес Джонс | |||
2009 | Кървави улици | Streets of Blood | Нина Фераро | ||
2010 | Закон и ред: Ню Йорк | Law & Order: Special Victims Unit | Джо Марлоу | ||
2011 | The Burma Conspiracy | ||||
2012 | Мулето | The Mule | Софи | ||
2013 | Lovelace | Дороти Бормън | |||
2013 | Gods Behaving Badly | Афродита |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ hollowverse.com // Посетен на 2 ноември 2019 г.
- ↑ Sharon Stone Awards // IMDb. Посетен на 10 октомври 2014. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sharon Stone в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|