Черноземни почви

Чернозѐмите^[1]^[2] са най-плодородни и обработваеми почви. В България те са разпространени в Северна България, граничат на север с Дунав, а на юг със сивите горски почви. Общата им площ в страната е около 23 млн. дка, от които около 85% са обработваеми.

Черноземните почви са образувани в условията на умерения климат, главно на тревиста степна растителност, с изключение на отделни места в Добруджа и в близост до сивите горски почви (на тези места – върху широколистни горски видове). Черноземни почви се намират и в Югоизточна България, по поречието на река Тунджа и цялата Ямболска област.^[3]

Имат мощен хумусен хоризонт, добре развит преходен, който преминава направо в почвообразуваща скала. Различават се 5 основни разновидности – карбонатни, типични, излужени, деградирани и тежки глинести черноземи.

Излужени черноземи

Заемат ок. 11 млн. дка в по-южните и по-високите части на Дунавската равнина и почти цяла Добруджа.
Имат мощен (80 – 100 см) тъмно оцветен хумусен хоризонт и преходен хоризонт с мощност 40 – 50 см. Карбонатите са измити на дълбочина след 60 – 80 см.
Реакцията на почвения разтвор е неутрална; съдържанието на хумус е 3 – 4 %, като намалява в дълбочина; средно запасени са с подвижен фосфор и азот и добре запасени с калий.
Имат по-тежък механичен състав от карбонатните черноземи, но имат и по-добра водозадържаща способност от тях. Излужените черноземи са почви с високо естествено плодородие и при правилна обработка при тях се получават най-високите добиви от полските култури

Тежки глинести черноземи

Разпространени са на площ от 1 млн. дка в Северозападна България и в Югоизточна Добруджа.
Имат мощен хумусен хоризонт (60 – 70 см) и са разположени на места с високи подпочвени води.
Съдържанието на хумус е високо (3 – 5 %), а на основните макроелементи – добро.
Поради тежкия си механичен състав тези почви имат неблагоприятни водно-физични свойства – висока плътност, ниска порьозност, силно набъбват и се свиват, преовлажняват се и трудно изсъхват, което предполага закъсняване с пролетните практики. Имат високо естествено плодородие, което може да даде високи резултати, ако се спазват всички изисквания за работа върху тези почви.

Мерки за съхранение и подобряване на почвеното плодородие

Всички черноземни почви се отличават с високо естествено плодородие, за поддържането и повишаването на което следва да се прилагат следните мероприятия:

правилно редуване на културите и оптимално азотно-фосфорно торене;
обработката на почвата да става във физическа зрялост;
прилагане на противоерозионни обработки на откритите равнинни и на наклонените терени;
варуване на деградираните терени при вкисляване;
дълбоко разрохкване, торене с органични торове и дрениране на тежките глинести черноземи.

Източници

↑ Черноземни почви^{[неработеща препратка]}
↑ Черноземите в България – проблеми, оценка, използване и опазване, Българско почвоведско дружество, Научни трудове, София 2015
↑ Списание На Българското Геологическо Дружество. Vrzka_mezdu_pocvenite_tipove_relefa_i_skalnata_podlozka_v_Ugoiztocna_Blgaria_Relationship_between_the_soil_types_topography_and_the_parent_rocks_in_Southeast_Bulgaria

Вижте също

[1] Черноземни почви^{[неработеща препратка]}

[2] Черноземите в България – проблеми, оценка, използване и опазване, Българско почвоведско дружество, Научни трудове, София 2015

[3] Списание На Българското Геологическо Дружество. Vrzka_mezdu_pocvenite_tipove_relefa_i_skalnata_podlozka_v_Ugoiztocna_Blgaria_Relationship_between_the_soil_types_topography_and_the_parent_rocks_in_Southeast_Bulgaria

[1]

[2]

[3]